Д-р Валери Цеков – председател на Българското сдружение по иновативна медицина, пред „Форум Медикус“:

- Уважаеми д-р Цеков, разкажете ни повече за целите и задачите на Българското сдружение по иновативна медицина?

- Сдружението бе създадено в началото на 2012 година. Целта е у нас да бъде осъществяван по-бърз достъп до информация за онези постижения в медицината, които „идват“ в България доста след като започнат да бъдат прилагани в развитите индустриални държави – САЩ, Канада, Япония, и в напредналите страни от ЕС. Заедно с няколко колеги от дълго време следим медийната обстановка около здравеопазването у нас, както и проблемите на населението в сектора медицина. В резултат на тези наблюдения решихме, че би било добре да създадем организация, която да има грижата да представя новите постижения на медицинската наука по разбираем за обществото начин. И, разбира се, да създадем канал, по който информацията за новите практики и технологии да достига до лекарите по-рано.

- На практика възприемате ролята на проводник на иновациите в медицината?

- Може да се нарече по различни начини, но това е общата идея. Не бива да забравяме и постоянния стремеж на лекарите към усъвършенстване. Решихме, че това е сфера, в която можем да проявим сериозна активност.

- Това неминуемо е свързано с осъществяване на контакти и работа с различните институции.

- Разбира се. Предприели сме действия за сключване на споразумения с някои от водещите здравни институции в страната – НЦОЗА, НЦЗПБ, БЧК, ВМА и др.

- Вие сте бивш зам.-министър на здравеопазването и знаете, че за разработването или въвеждането на нови методи в медицината е необходимо солидно финансиране. А в България средствата за наука са крайно недостатъчни.

- Така е, публичните средства за финансиране на научни проекти са много по-малко, отколкото ни се иска да бъдат. В интерес на истината по-голямата част от субсидиите минава през Министерството на образованието, младежта и науката. Ролята на МЗ в тази посока е твърде малка, защото така са разпределени политиките в отделните сектори.

Действително е необходимо сериозно финансиране. Но страна, която не заделя средства за наука, няма на какво да разчита изобщо. Защото дори и малкият процент научни успехи може да изведе съответната държава на ново технологично ниво, на челните места в света в определен сектор.

- Дали това не се дължи на липсата на приоритетни научни сфери в България?

- Възможно е това да е една от причините. Става дума за трудни решения. Когато човек е натоварен с отговорностите на държавното управление, не винаги е много лесно да вземе най-правилното решение. Но пък това е смисълът на сдружение като нашето. Ние предоставяме данни, които да бъдат в основата на политически решения. Добре е държавата да подкрепя онези неща, за които има научни доказателства.

- На 20 юни т. г. организирахте научна среща. Кои бяха основните акценти?

- Форумът бе посветен на пневмококовите заболявания, като бяха представени нови данни за епидемиологията в държави, в които ваксините срещу инфекциите се прилагат повече от пет години.

Не съм специалист в тази област, но категорично мога да заявя, че изнесените доклада бяха изключително полезни и интересни. Познавайки проблемите на здравната система, дадох си сметка колко сериозна тежест за нашата страна представляват пневмококовите заболявания. Защото обикновено те засягат най-уязвимата част от населението – децата под 5-годишна възраст, хората на 65 години, пациентите с хронични заболявания или с имунен дефицит. При тези хора инфекциите не само са много чести, но обикновено протичат и доста тежко. Не случайно най-високият процент на смъртността е именно при тези групи. Не бива да забравяме и икономическия ефект. Ако някой направи анализ, ще стане ясно, че държавата изразходва страшно много средства, за да лекува усложненията.

За щастие, през 2010 г. България се нареди сред страните, в които осъзнават тази реалност и поеха финансирането на пневмококовите ваксини. В момента статистиката у нас не се различава съществено от останалия цивилизован свят.

По време на форума бяха представени нови доказателства за ефективността на ваксините – за това колко много заболявания и смъртност предотвратяват. И то не само сред детското население, но и сред възрастните. Изключително интересна бе презентацията на президента на Международното дружество по инфекциозни болести проф. Кийт Клугман, която дава възможност да се погледне от друг ъгъл на профилактиката и на превенцията на пневмококовите заболявания. Така например през 2000 г. в САЩ е въведена задължителната ваксинация, след което броят на тежките случаи в резултат на пневмококови инфекции е бил драстично понижен. И за да бъда точен, ще цитирам част от данните. От 2000 до 2007 г. инвазивните пневмококови заболявания при децата до 5-годишна възраст са намалели с почти 100%. Още по-интересна е статистиката за възрастните хора, при които за същия период се отчита понижение със 70%. Според мен това може да бъде отчетено като огромен скок напред в медицината. Защото именно децата са носители на пневмококите и като ваксинираме тях, на практика предпазваме възрастните индивиди. Всички тези данни са плод на продължителни проучвания, които са правени в САЩ с ваксина, почти идентична с 13-валентната ваксина, която от две години може да бъде намерена и в България. Както е известно, в момента в задължителния имунизационен календар у нас е включена 10-валентна ваксина. Но според мен е въпрос на време здравните власти да получат достатъчно информация и постепенно да се премине от 10- към 13-валентна ваксина, както е в целия цивилизован свят.

Не по-малко интересен бе докладът на директора на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев, който представи епидемиологични данни за нашата страна. Оказа се, че в България е налице сходен спектър на серотипове от пневмококови бактерии, каквито са установени в държави като Франция, Германия и Белгия например. Именно поради тази причина считам, че не е далеч времето, когато ще се потърси начин за осигуряване на достъп до 13-валентната ваксина и у нас. Между другото тя покрива един от най-опасните щамове – 19А.
От презентацията на проф. Кантарджиев се видя, че България има доста добре разгърната система за проследяване и регистрация на пневмококовите инфекции. Получаваме огромен брой доклади за установени пневмококови причинители при редица пациенти, при които те са изолирани от кръв, от слюнка, от ушен секрет. На практика у нас се регистрират огромно количество изолати – проби, от които са изолирани пневмококови бактерии. Само през 2011 г. броят на изолатите е 19 152, което е огромно количество. В същото време обаче се получава така, че изолираните щамове не се предават в НЦЗПБ. Факт, на който проф. Кантарджиев обърна внимание. Изглежда, че системата, с която работим, не дава достатъчно добри условия за съхраняване и транспортиране на тези щамове до Националната референтна лаборатория, където да бъдат потвърждавани. Може би това е една слабост в системата, която по принцип работи добре и регистрира голям брой изолати. По всяка вероятност ще се потърси разрешение на този проблем и вярвам, че ще бъде намерено, защото не е чак толкова сложно.

По време на срещата бе докладван случай за дете, което е заболяло от пневмококов менингит, въпреки че е било ваксинирано с три инжекции през първата година. Добрата новина е, че е било спасено и това може да бъде отчетено. Защото не малка част от тези деца загиват. Според колегите от Пловдив причината за добрия изход се дължи на направените имунизации. Но този случай доказва, че ваксинацията срещу определен брой щамове не гарантира 100% сигурност и е възможно да се развие инфекция от някой от щамовете, които не са „покрити“ от ваксината. Това също дава повод за размисъл – дали не е по-добре след време да осигурим ваксина с по-широко покритие срещу повече щамове.

- Какви инициативи да очакваме от сдружението както в по-близък, така и в по-далечен план?

- Ще продължим да бъдем активни в областта на превантивната медицина. Онкологията е една от областите, в които се наблюдават най-големи пробиви в медицината. Добър пример е ваксината срещу карцинома на шийката на матката. Осъществили сме добро взаимодействие с редица други неправителствени организации, които работят в областта на превенцията на рака на маточната шийка.

Съвсем скоро ще се занимаем и с новите постижения на фармакологията, свързани със заболявания като астма и ХОББ. По всяка вероятност не е далеч времето, когато ще предоставим информация за нови технологии и лекарства, свързани с лечението на сърдечно-съдовите заболявания.

Разговаря Георги ГЕОРГИЕВ