На 7 юни т.г. под патронажа на Комисията по здравеопазването към 41-вото Народно събрание, със съдействието на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса бе проведена кръгла маса на тема „Ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти – европейски практики”. Събитието се реализира по инициатива на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи /ISPOR/ и национално представителни пациентски организации в България.
Според представения от проф. Генка Петрова – президент на българското представителство на ISPOR, анализ, българското законодателство е изключително рестриктивно по отношение на ценообразуването на лекарствените продукти и е изцяло синхронизирано с европейските норми в областта. Имайки предвид, че България се реферира към Испания, в която правилото е медикаментите да бъдат с най-ниска цена от всички държави – членки на Европейския съюз, цените на лекарствените продукти в България са едни от най-ниските в Европа. Според проф. Петрова: „В Европейския съюз качеството на болничната помощ се измерва с намаляване на публичните средства, отделяни за нея, за сметка на повече ресурси в извънболничната помощ и профилактиката на заболяванията. Това е удачната следваща стъпка, в която усилията и реформите да бъдат фокусирани”.
Проф. Золтан Кало – директор на Център за икономически проучвания в здравеопазването, Унгария, и проф. Джон Ифантопулос от Атина представиха системите и механизмите на ценообразуване и реимбурсиране в Централна и Източна Европа и в Гърция.
Г-жа Венислава Марик – началник на отдел „Информационно-аналитични дейности в МЗ, представи сравнение между лекарствените продукти в извънболничната помощ, поети с публични средства на база активни субстанции (международни непатентни наименования /INN/). Според анализa НЗОК заплаща в извънболничната помощ в България със 70% по-малък брой лекарства по активни субстанции (в сравнение с този в Гърция) и с 30% (по-малко в сравнение с този в Румъния). Г-жа Марик подкрепи мнението на останалите лектори, че в сектора е постигнат сериозен успех по отношение на нормативната база чрез предприетите стъпки да бъдат осигурени лекарствени продукти за лечение на всички нуждаещи се пациенти. „През последните години обединените усилия на законодателната и изпълнителната власт доведоха до мерки в посока на синхронизиране на законодателството ни с европейското. Промените в нормативната база досега постигнаха заложените цели – най-ниски цени на лекарствените продукти в България“.
Д-р Кунчо Трифонов, директор на българския офис на международната компания за анализи на фармацевтичния сектор IMS Health, представи сравнително проучване на цените на лекарствата в България с държавите от Европейския съюз. Изследвани са 80-те най-продавани медикамента в България. Проучването показва, че цените на производител на изследваните продукти са най-ниските в ЕС. Експертът потвърди изказаните мнения, че провежданият от институциите в България контрол върху цените на лекарствата в България е успешен, а разходите на обществото и на държавата за лекарства в България остават сред най-ниските в Европа.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО и член на Надзорния съвет на НЗОК, отбеляза, че институциите у нас водят лекарствената политика, базирана на нуждите на пациентите въпреки ограничения финансов ресурс. Международните организации обаче отчитат, че в България достъпът до съвременно лекарствено лечение е все още затруднен. От представените данни стана ясно, че българските пациенти чакат повече от четири години за нови лекарства, след като те вече са достъпни за пациентите в други европейски държави. Друг основен извод от анализа бе, че новите молекули не са ключов фактор при разходването бюджета на НЗОК и представляват 0.6 % от общите разходи през 2011 г. „Начинът, по който е замислена промяната в Наредба 10 – отлагане на заплащането на новите лекарства с 12 месеца, няма да доведе до положителен резултат нито за българските пациенти, нито за националната лекарствена политика – и в момента е забавен достъпът, и в момента разходите за новите лекарства са ниски”, допълни той.
Участниците в кръглата маса се обединиха около схващането, че в България регулацията на цените на лекарствата е достатъчно строга, а промените следва да бъдат поставени на широка обществена дискусия и реализирани консенсусно. Препоръката е по-стриктно приложение на съществуващите правила чрез развитие на човешките ресурси и тяхната компетентност. На срещата стана ясно и че една от основните цели на отговорните институции, експертите и медицинските специалисти е да запазят системата на здравеопазването стабилна, която да гарантира сигурност на пациентите.
