В навечерието на светлия християнски празник Коледа по кината тръгва новият български филм „Още нещо за любовта“. Любопитен факт е, че един от персонажите във филма е реално съществувала личност. Става дума за хирурга д-р Иван Руменов, чиято роля се изпълнява от Калин Врачански. Специално за „Форум Медикус“ актьорът бе любезен да отговори на някои въпроси.

-  Уважаеми г-н Врачански, какви бяха първите Ви впечатления и вълнения, след като се запознахте със сценария на филма „Още нещо за любовта“?

- Сценарият много ми хареса и истински се зарадвах, че ще имам възможност да участвам във филма. Това бе първата ми голяма роля в киното и бях много щастлив, когато още на втория кръг от кастинга режисьорът Магдалена Ралчева ми съобщи, че съм избран да участвам. Надявах се да стане така, както си го представям.

-         Получи ли се?

-         Тъй като аз съм по-критичен от обикновеното, има някои неща, които ми се искаше да станат по друг начин.

-         Как оценявате възможността да играете ролята на лекар? Как се подготвяхте?

-         По време на репетиционния процес доста бързо се разбрахме с режисьора какво трябва да правим – какво иска тя и какво си представяме ние. Опитахме да пренесем това нещо на екрана и се надявам публиката да го оцени.

Разбира се, опитах да вникна и да разбера лекарската професия. Имах възможност да присъствам на една операция. Не съм сигурен точно каква беше процедурата, но си мисля, че единият бъбрек на пациента не функционираше и трябваше да бъде изваден. Признавам, че ми се видя доста тежко за човек, който се хвърля в тази материя. Не считам, че в реалния живот бих могъл да се справя с такова нещо, тъй като не мога да издържа на напрежението.

Малко е трудно да пресъздадеш образа на човек, който действително е съществувал. Успях да се запозная с биографията на д-р Иван Руменов и мога да кажа, че той е бил доста интересен и различен от обикновения лекар – имал е своите странности; обгрижвал е много пациенти от тогавашната Бургаска област и е създал школите по хирургия в региона. Може би хората, които са го познавали, ще кажат дали намират някаква прилика.

-         Промени ли филмът нещо във Вашето отношение към лекарската професия, като се имат предвид тревожните негативни тенденции в обществото спрямо тази отговорна и трудна дейност?

-         Като цяло винаги съм имал добро отношение към лекарите. Но докато се запознавах с материала и след като присъствах на операцията, си дадох още веднъж сметка, че да бъдеш лекар е призвание – не всеки би могъл да бъде такъв. И хората, които са тръгнали по този път, трябва да осъзнават това. Действително, понякога се случват фатални неща при операции и при други – на пръв поглед не толкова сложни манипулации. Но не смятам, че всичко опира до лекаря. Лошото е, когато има лекарско невнимание, тъй като човек оставя живота си в ръцете на тези хора.

-         Каква е Вашата обща оценка за филма, който излиза по екраните във време на разнобой в ценностите и възприятията за произведенията на киноизкуството?

-         Преди всичко трябва да се има предвид, че това е дебют за много голяма част от екипа. Бих желал да благодаря на Магдалена Ралчева, която събра нас, младите. Беше много приятно, докато снимахме. Разбира се, липсата на опит носи своите негативи и някои от нещата ставаха по-трудно.

-         Какво „още нещо“ за любовта научихте от този филм?

Че винаги може да те изненада.