Коментар на психиатъра д-р Александър Канчелов

- През последните години в нашата страна все по-често се чуват мнения, че проблемът с наркотиците вече не е толкова сериозен, че нарастването на употребата е овладяно, че възрастовата граница не пада. За съжаление бих определил тези изказвания като модна тенденция в говоренето.

Дрогата е на улицата и присъства във всичките й форми. Твърдението, че проблемът е решен, е твърде преувеличено. Истината е, че зависимите, които злоупотребяват активно, от много време вече не са толкова видими за обществото. Преди са се събирали на определени места, където е било достатъчно да отидеш и да си купиш наркотици, което винаги се забелязва. Струпването на маргинални групи (независимо какъв е техният проблем) по принцип много дразни хората. У нас обществото продължава да живее със старата илюзия, че може да представи себе си по един фалшив начин – такова, каквото би трябвало да бъде. Или пък да отива в другата крайност – на черно-белия възглед за света, който се движи от „Осанна“ до „Разпни го“.

У нас е налице неспособност да бъде разбран фактът, че страданието не е социален проблем, а болестно състояние, което определя едно крайно неадекватно поведение и поставя индивида в ужасяващата ситуация – да бъде обсебен от постоянното непреодолимо и неудържимо влечение към употребата на дрога, без която мозъкът не може да функционира. Това е

капанът на зависимостта

Когато възникне това състояние, в мозъка вече са настъпили тежки увреждания, които се дължат на специфични химични ефекти на мощните наркотици. Мозъкът вече не работи по нормалния начин, а постоянно се намира между двата полюса – или е интоксикиран, или действието на наркотика отслабва и все повече се засилва нуждата от нова доза. И това трябва да стане много бързо. В противен случай започват психичният дискомфорт, напрежението, нервността и очакването, че съвсем скоро и тялото ще започне да реагира с крайно неприятни преживявания, които в рамките на няколко часа се засилват драматично. Това е кошмарът на един наркозависим. Става дума за цикъла при употребата на хероин. Данните показват, че се увеличават хората, които употребяват амфетамини. Нараства и броят на тези, които редовно пушат марихуана, стават зависими и отключват тежки психични разстройства.

И все пак хероинът остава най-сериозният проблем. В България повече от 97-98% от хората, които търсят лечение, са хероинозависими.

През последната година в глобален мащаб се наблюдава недостиг на този наркотик. Това се дължи на определени интервенции на американските войски, благодарение на които афганистанските макови полета дават много слаба реколта. Независимо от този факт обаче положението не се подобрява, а напротив – става по-зле. Защото зависимостта остава и мозъкът търси някакъв заместител. Този заместител е синтетиката, която е още по-лоша, защото нанася директни психиатрични увреждания върху мозъчните системи.

Големият абсурд е в това, че при хероина ефектът на стимулация на центъра на удоволствието е много кратък – едва няколко часа, и то само при хора, които отскоро употребяват. След това се появява една псевдонормална фаза. Наричам я така, защото под нормален се разбира, че човекът е добре. Но в този период наркозависимият е наясно, че съвсем скоро в него ще се появят очакването и нуждата от нова доза. Ако не се снабди бързо, започват физическите и психичните симптоми и организмът изпада в тежко физическо и психическо състояние. И така до безкрайност.

Тези, които използват хероин от по-дълго време, вече са забравили какво е това удоволствие. Остават само мъчението, страданието и употребата, без която вече не може.

За съжаление обществото, вместо да проявява разбиране, прави точно обратното –лишава тези хора от цивилизовано отношение. А те имат нужда от помощ и е възможно да се помогне

Този тип мислене се среща в държавните институции, дълбоко вкоренено е в публичните нагласи и дори сред медицинските служители, които не са специалисти и разсъждават като част от обществото. А е добре известно, че по много медицински проблеми разликата между популярното и професионалното мислене се измерва в епохи. В крайна сметка сме свидетели на негативно отношение на лекарите от „стандартната“ медицина към психично болните и към хората със зависимости. В същото време се ужасявам от факта, че колеги от различни медицински специалности, които не познават състоянието, нито имат интерес към него, си позволяват да дават мнения, които тотално отричат всичко, направено до момента. По този начин те са в състояние да объркат пациента до степен, в която той да бъде „разкъсван вътре в себе си“ и да отпадне от лечение. За да бъде успешна една терапия, винаги се изискват последователност и няколко години активна работа. Същевременно тези лекари никога не биха дали мнение и не биха приели за морално да се говори за човек с какъвто и да е друг медицински проблем.

Откъде идва неразбирането и в какво се изразява? Традиционно от десетилетия на зависимите се е гледало като на социален и криминален проблем. Смята се, че това са хора, които са изпаднали, не са продуктивни и нарушават нормите на обществото. Те се нуждаят бързо да намерят средства, което често пъти е свързано с извършването на престъпления. Това е криминален проблем, при чието решаване обикновено се изключва медицинският въпрос, който е в основата. Но разбирането за същността на това състояние би трябвало да бъде отнесено към отделния индивид, към неговата съдба. И оттам нататък започва схващането какво стои зад това. На първо място зависимостта е мозъчна болест, свързана със сериозни увреждания на основните медиаторни системи и важни центрове в мозъка, като резултат от продължителна силно увреждаща употреба на мощни химически субстанции:

- увреждане на мезолимбичната система, която е свързана с поддържане на психоемоционалния баланс;

- увреждане на ендорфиновата система – разрушава се системата, която произвежда ендорфините и мозъкът не може да работи нормално;

- увреждане на центъра на удоволствието и основните системи, свързани с волевия контрол.

Мозъкът става тотално дестабилизиран и е невъзможно да се владее. Това вече предопределя промените, които водят до принципно различно функциониране на психиката. Решенията на този проблем трябва да бъдат потърсени на няколко нива. На първо място са необходими по-активни мерки на национално ниво от страна на държавните институции, свързани с контрола на разпространението и на продажбата на дребно и на едро. За съжаление много често разпространението на дрогата е свързано с корупция на полицейски служители.

Наложителна е промяна на разбирането на това състояние – от криминалното и асоциалното поведение да се върви към неговия медицински субстрат. Защото става дума за положение, при което са налице паралелно мозъчно заболяване и психично разстройство. От там нататък вече можем да говорим за промяна на общественото, медийното и институционалното отношение към този тип хора.

Важно е също така да бъде помислено за конкретните насоки на здравната политика. За момента стигмата, неразбирането и негативизмът са основните препятствия пред изграждането на ефективна държавна политика, на качествена здравна политика, на правилно обществено отношение.

В България в момента липсва добра лечебна система. Както вече споменах, опиумната зависимост е основното предизвикателство, пред което се изправят повечето специалисти. Лечението с метадон е единственият ефективен метод, познат до момента, който може да бъде широко прилаган. Съществуват и други практики, но те не намират толкова широко приложение. Метадонът е единственият медикамент, при който са налице всички необходими показатели за първокачествено лечение. Когато е правилно прилаган: той блокира центровете, в които се появява желанието за употреба; неутрализира ефекта на хероина; води до нормализиране на психичното състояние и оздравяване на мозъчните системи. В много голям процент от случаите мозъкът може да оздравее напълно, което да даде възможност на човек да води нормален живот.

Важно е да се знае обаче, че метадоновата терапия трябва да бъде съчетана с активни психологични интервенции и психотерапевтична работа. Големият проблем е, че тази практика е все още неразбрана и масово е прилагана неправилно. Стигна се дотам, че първите няколко програми дадоха добър модел, след което настъпи бързо разширяване – в системата влязоха необучени екипи, липсват стандарти за добра практика, както и достатъчно опит. Изведнъж методът бе тотално опорочен, което създаде достатъчно основания да бъде отхвърлян, опровергаван и т. н.

Клиника „Канчелов“ е първият център от нов тип, който прилага метадоновата терапия. Нашият подход обаче е по-различен. Лекарството е важно, но по-важен е начинът, по който се провежда лечението. Методът, който ние развиваме, е базиран на най-добрите съвременни постижения на някои от основните европейски и американски школи. Имаме рядката възможност да работим под клиничната супервизия на проф. Икро Маремани – психиатър в университета в Пиза и президент на Европейската асоциация за опиумна зависимост, още от разкриването на клиниката през 2003 година. С негово съдействие екипът ни разви метод, който не е метадоново лечение, а метадон асистирана терапия

Става дума за принципно различна философия, при която на зависимостите се гледа като на психичен проблем. На практика ние акцентираме върху психологичните измерения, където може да има излекуване, след като мозъкът е бил правилно третиран медикаментозно. В този смисъл използването на метадона като стабилизиращ и лекуващ медикамент има съвсем друга философия и ефект. Пациентите ни получават реалната възможност да бъдат нормализирани и да водят пълноценен начин на живот. Постигането на добър, стабилен и устойчив във времето резултат, след като програмата е преминала, обикновено отнема няколко години. Нашите най-успешни пациенти, които завършиха пълната терапевтична програма, са участвали активно в терапевтична работа средно около пет години. Има много хора, които можем да наречем излекувани. Друг важен елемент от лечението е активното проследяване на пациентите. Обикновено след завършване на програмата запазваме активен контакт с тях поне за една година. Резултатите показват, че те остават във времето устойчиви и здрави. Това е едно клинично потвърждение за ефективността на метода.

Когато давам оценки за други методи, винаги се старая да бъда внимателен. Терапевтичните комуни могат да бъдат полезни за част от хората, което дава и техния смисъл. Големият проблем е спекулацията с идеята, че зависимостта трябва да бъде лекувана по този начин, че когато някой е затворен някъде в комуна, той ще оздравее. А в много малко комуни има изграден терапевтичен модел. Повечето робуват на стигмата по най-отвратителния начин и това, което става зад стените, е просто едно място за лишаване от свобода.

За съжаление за другите наркотични вещества, които са широко разпространени на пазара – амфетамини, стимуланти, кокаин, марихуана, синтетична дрога, науката все още не е открила ефективен медикамент.

При голям процент от пациентите са налице психични заболявания, които не са лекувани въобще или никой не се наема да ги лекува. А всъщност те са основният проблем и причина човекът да не може да се справи с живота си. Подобен е проблемът при болните с хепатит С, които са стабилизирани в метадонови клиники. При тях НЗОК отказва да поеме лечението, въпреки че са здравноосигурени. Основанието е, че са неблагонадеждни хора. Това се дължи на липсата на медицински критерии и на медицинско мислене.

В заключение мога да кажа, че в професионалната лечебна система у нас много ясно се откроява един двуполюсен модел. Балансът обаче е крайно неблагоприятен. В голям брой от центровете не се прилагат ефективни модели или колегите са заразени от стигмата към пациента – не вярват, че техните болни са достойни хора, които ще оздравеят някой ден. Ефективността при тях е относително ниска. На другия полюс са малкото на брой професионални екипи, които провеждат, отстояват и развиват съвременните терапевтични стратегии и философии.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ