Без изненади премина заседанието на Комисията по здравеопазване на 10 ноември т.г., на което бе обсъждан бюджетът на НЗОК за 2012 г. Параметрите по проекта бяха обявени две седмици по-рано, като стана ясно, че съществени промени във финансирането на системата не се очакват. През 2012 г. за здравеопазване се предвижда да бъдат отделени 3, 261 млрд. лв., или 4.0% от БВП. В сравнение с тази година средствата са с едва 10,7 млн. лв. повече. Предвидените разходи и трансфери са в размер на 2, 633 млрд. лв., от които 2, 214 млрд. лв. са за здравноосигурителни плащания. През 2012 г. са предвидени 100 млн. лв. трансфер към МЗ за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, финансирани чрез бюджета на министерството през 2011 г.

Резервът за непредвидени и неотложни разходи е в размер на 10% от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване от други бюджети – 261, 477 млн. лева.

Основните параметри и мотивите към законопроекта бяха представени от министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов, след което народните представители пристъпиха към обсъждане на предложението. По традиция в изказванията по време на дебата преобладаваха партийните нюанси, което за пореден път доказва, че политиците у нас все още не са готови да се обединят върху една цялостна и последователно провеждана здравна политика.

Тъй като написаното остава, публикуваме акценти от някои изказвания.

Д-р Нигяр Сахлим

- Защо в сравнение с другите европейски страни България продължава да се намира на дъното като процент от БВП, отделян за здравеопазване?

Предлаганият бюджет е наистина бюджет на статуквото. Но това не означава сигурност, стабилност и постоянство, а статукво при потъване. Факт е, че здравните грижи стават все по-недостъпни за хората и поради задълбочаващата се икономическа криза. Искам да разсея твърдението, че в системата се извършва някаква реформа. Всичко, което виждаме през последните две години, са стъпки към връщането на здравеопазването от преди 1989 г. – бюджетиране на болничното финансиране, идеята спешната помощ да бъде прехвърлена към областните болници, както и отнемането 1,4 млрд. лв. от здравните осигуровки на българите.

В доклада за консолидирания бюджет три пъти е споменато, че прехвърлянето на средства от МЗ към НЗОК е реформаторска стъпка. Това е просто прехвърляне и размиване на отговорностите. Защото, ако досега за хемодиализа са отпускани 66,2 млн. лв., в бюджета на НЗОК за 2012 г. са заложени 57,5 млн. лв. За лечение на онкоболни преди две години са давани 65-70 млн. лв., а сега са отделени 57 млн. лева. Кой ще носи отговорност за това?

Д-р Лъчезар Иванов:

- Според мен трябва да се обединим около позицията, че в условията на световна финансова криза не можем да желаем повече средства от това, което можем да си позволим. Казано по-образно – медицината е огледалото на икономиката на една държава. Всички присъстващи си даваме сметка какво е състоянието на нашата държава.

През тази година НЗОК осигури стабилитет и спокойствие в болниците, което всички добре знаем. Прехвърлянето на дейности от МЗ към НЗОК е намерило израз в бюджета на НЗОК.

Искам да подчертая, че парите, които се събират в осигурителната институция, са на всички здравноосигурени граждани. Това насочва вниманието ми към бюджета на МЗ, защото виждаме, че е предвиден трансфер от НЗОК към министерството в размер на 100 млн. лв. Как ще бъдат отчетени тези средства и за какви дейности? Когато говорим за реформи в спешната помощ, искам да попитам: къде те намериха отражения в бюджета за следващата година? По какъв начин съкращаването на 1136 души от администрацията на МЗ намери израз във финансирането в бюджета на НЗОК?

От проекта виждаме, че през 2012 г. за биопродукти и ваксини са планирани 49, 4 млн. лв., като се предвижда да бъдат ваксинирани 76 хил. души. В същото време през тази година са имунизирани 86 хил. души, а бюджетът е бил 40 млн. лв. Между първо и второ четене ще направя предложение 5 млн. лв. да бъдат прехвърлени към НЗОК за ваксини за профилактика на карцинома на шийката на матката. Ще припомня, че имено в 41-вото Народно събрание бе взето решение за започване на профилактика на това онкологично заболяване. Между двете обсъждания ще направя и други предложения, като според мен има възможност за по-ефективно изразходване на средствата за здравеопазване.

Мая Манолова:

- Големите обещания за реформа в системата очевидно няма да се случат и през следващата година. За съжаление идеите за въвеждане на ДСГ очевидно ще си останат само празни приказки, защото в бюджета, който разглеждаме, не виждаме тяхното финансово измерение. Една от афишираните идеи бе, че хоспитализациите ще бъдат намалени за сметка на увеличаване на парите в доболничната помощ. Виждаме обаче, че средствата за ПИМП, за СИМП и за профилактика са същите.

Увеличение наблюдаваме единствено в средствата за лекарства, както и във финансирането на болничната помощ, но това се дължи на прехвърляне на дейности от МЗ към НЗОК. Според мен това е правилна стъпка, тъй като ние многократно сме настоявали за тази промяна. Но в никакъв случай не можем да кажем, че става дума за реформа.

В бюджета на НЗОК за пореден път ставаме свидетели на порочната практика за прехвърляне на средства към МЗ. На нормален език това означава, че здравноосигурените лица ще продължат да плащат за здравнонеосигурени. За съжаление това е една от причините за нарушеното доверие на хората към здравноосигурителната система, което има и своето цифрово изражение – 2 млн. неосигурени българи.

Некоректно е също така чрез бюджета да се променят базови закони. Така например се забранява на новосъздадените лечебни заведения да сключват договор с НЗОК в рамките на една година от разкриването. Това е мярка, която е насочена срещу конкуренцията и срещу инвестициите в здравеопазването.

Д-р Пламен Цеков:

- По традиция, когато се приема бюджетът, сме песимисти. Въпреки черногледството не можем да не признаем, че през тази година са налице някои сериозни успехи. С въвеждането на т.нар. делегирани бюджети за пръв път имаме спокойствие в системата. От много години насам болничните мениджъри могат да прогнозират дейността си и да покажат уменията си като ръководители. Никой не отчете, че за пръв път през тази година е налице намаляване на хоспитализациите. Защото през изминалите 7-8 години бяхме свидетели на непрекъсната тенденция на повишаване с 10-15% .

Може би става шаблонно да се оправдаваме с кризата, но това са възможностите на българина в момента. И когато казваме, че трябват повече пари, необходимо е да зададем въпроса: готови ли са хората да заплащат по-високи осигуровки. Категоричен съм, че в настоящите икономически условия това е невъзможно.

Д-р Цветан Райчинов:

- Няма да оспорваме глобалния бюджет за здравеопазване. По разходната част цифрите остават същите както през тази година, което означава, че не може да се очаква някаква промяна в обема, в обхвата и в качеството на дейностите. На практика сериозна реформа не се очаква. Тя е дотолкова възможна, доколкото бихме могли заедно с НЗОК да направим реални стъпки към подобряване на достъпа на пациентите до медицинска помощ. Разбира се, стига разчетите на средствата да го позволяват.

През 2011 г. станахме свидетели на трансфер от НЗОК към МЗ, което е абсолютно неправомерно. Все още очакваме отговор как е бил изразходван този ресурс. Явно с пари на здравноосигурените граждани се плащат дейности, които нямат общо със здравното осигуряване.

През следващата година е заложен друг трансфер от 100 млн. лв., но както е предвидено, нито едно от плащанията не е здравноосигурително. Реално повишение на средствата в бюджета на НЗОК не се наблюдава.

Увеличението от 10, 7 млн. лв. в бюджета се дължи на преразпределението на функции и отговорности между МЗ и НЗОК, с което се разширява основният пакет от дейности, заплащани от бюджета на касата.

Д-р Николай Шарков:

- Предвидените средства за дентална помощ за 2012 г. са крайно недостатъчни за изпълнението на дейностите, определени в Наредба № 40. През последните две години цените на консумативите в денталната медицина и по-специално на среброто бележат значително увеличение, което също налага необходимостта от допълнително финансиране. Хроничното недофинансиране от страна на НЗОК и ограничената възможност на гражданите да заплащат денталните услуги със собствени средства влошават показателите по отношение на денталното здраве на българските граждани с всяка изминала година.

Д-р Стефан Константинов:

- Няма да се съглася с д-р Сахлим, че през тази година здравеопазването е по-недостъпно. В първичната помощ десет години имитирахме, че осигуряваме 24-часови грижи за населението. Както е известно, през март т.г. бяха въведени дежурни кабинети и това вече дава резултати. Хората знаят вече към кого да се обърнат, повикванията към спешната помощ намаляват, по-малък е и броят на хоспитализациите. Това са обективни показатели, които са ясни. Струва ми се, че цифрите за хемодиализа не са точни. Но ако някъде е налице известно намаление, не забравяйте, че съществува резерв от 10%, който в условията на криза е абсолютно необходим.

Д-р Иванов постави остро въпроса за трансфера от НЗОК към МЗ. Както и през миналата година, ще повторя, че не искам този трансфер. През тази година желанието ми е 3,4 пъти по-малко от миналогодишното, защото и трансферът е 3,4 пъти по-малък. Приветствам идеята определена ваксина да премине към НЗОК, но ще попитам: какво правим с всички останали ваксини – дали и те ще бъдат прехвърлени към касата? Ваксината задължителна ли ще бъде? Ако преведем 5 млн. лв., а тя не е задължителна и не бъде поставена, какво следва? Това може да се уточни в хода на следващите дискусии.

Действително през следващата година е планиран същият финансов ресурс за извънболнична помощ, но да си припомним с колко бяха увеличени средствата през 2011 г. МЗ прави всичко възможно трансферът да се използва за медицински дейности, от които най-голяма полза имат здравноосигурените лица – онкоболни, пациенти с ХБН. Не съм съгласен, че неосигурените са станали 2 млн. души. Според статистиката около 6,5 млн. български граждани са осигурени. Ако приемем, че 2 млн. не плащат вноски, това означава, че населението на страната е 8,5 млн. души. А данните от преброяването показват съвсем друга цифра.

Бе загатнато за лични интереси поради условието новосъздадените лечебни заведения да нямат право да сключват договор при първата година от създаването си. Паметта явно е къса, защото това бе измислено по времето на д-р Румяна Тодорова и д-р Емил Райнов. Между другото имаше определена логика, защото в тези трудни години това е антикризисна мярка.

Що се отнася до твърдението на БЛС, че с трансфера са заплащани капиталови разходи – то тази година те бяха едва 10 млн. лв. и е абсурдно някой да си помисли, че с парите от НЗОК ние сме ги финансирали.

Всички искания за повишаване на средствата са справедливи, резонни са и желанията за по-високи доходи на съсловните организации. Въпросът е с какви пари разполагаме.

След като бяха изслушани всички становища и гледни точки, депутатите от Комисията по здравеопазване приеха законопроекта на първо четене. Предложението бе гласувано и в пленарна зала на 16 ноември т.г.