Над 50% от пациентите с невроендокринни тумори (НЕТ) са неправилно диагностицирани и първоначално лекувани от погрешно заболяване в много случаи за период от три до седем години. Този нерадостен факт оповестиха специалисти на пресконференция по повод 10 ноември – Световен ден за информираността за невроендокринни тумори.
Доц. Димитър Калев – началник на Клиниката по медицинска онкология в УБ „Св. Марина” във Варна, подчерта, че НЕТ принадлежат към категорията редки болести, като основна специфика на тази патология е, че възниква от дифузна система от клетки, които са разположени в цялото тяло на човека. Така на практика заболяването може да се прояви с най-различни локации. Най-разпространени са невроендокринните тумори на стомашно-чревния тракт и в белия дроб. В повечето случаи първите признаци на НЕТ се припокриват с други често срещани заболявания и така се стига до погрешни диагнози, подчертава доц. Калев. Късната диагноза от своя страна значително намалява възможността за адекватно лечение. Не случайно международният символ на НЕТ е зебрата заради популярния израз: „Когато чуеш тропот на копита, не предполага задължително, че това е кон, защото може да е зебра!“.
Доц. Калев бе категоричен, че ключов подход при овладяването на този медицински проблем е мултидисциплинарен екип при диагностиката и за уточняване на терапевтичното поведение. Специалистът съобщи, че в момента се работи по проект, подкрепен от фармацевтичната индустрия, за създаване на два специализирани центъра за НЕТ на територията на страната, в които да се прилагат съвременни методи за диагностика, лечение и продължително проследяване на заболелите. Всъщност предвижда се тези центрове да бъдат базирани в университетски болници в София и във Варна, които ще разчитат на методологична подкрепа на специалисти от европейските центрове за лечение на НЕТ в Берлин, Германия, и Упсала, Швеция. Центровете ще включват мултидисциплинарен екип от експерти по онкология, патоанатомия, хирургия, образна диагностика, лъчетерапия, които са профилирани в областта на НЕТ, и предстои да заработят след средата на 2012 г. Доц. Калев цитира данни, според които пациентите, лекувани в подобни центрове, постигат 3 пъти по-голяма преживяемост от останалите болни.
Независимо от локализацията на тумора алгоритъмът за лечение на НЕТ е един и същ, стана ясно от изказванията. След хистологичото потвърждаване на заболяването е необходимо верифициране на стадия. При ранен тумор на ход е хирургът, който отстранява образуванието. Ако през следващите 5 години пациентът няма разсейки, се смята, че е излекуван. В случаите, в които заболяването е в метастатичен стадий, се назначава подходяща комбинация от съвременни таргетни лекарства, до които българските пациенти вече имат достъп. Все още обаче в страната ни не се прилагат всички необходими образни методи за визуализиране на тумора и неговото разпространение, като т.нар. октреоскан, за който се изискват специфични изотопи.
За да се определи правилният терапевтичен подход при НЕТ, както и при останалите онкологични заболявания, ключово значение има диагнозата на патоанатома, подчерта доц. Светлана Христова – национален консултант по обща и клинична патология и началник на Клиниката по патология към Александровска болница. Тя коментира, че патоанатомите познават спецификата на невроендокринните тумори, които под микроскоп изглеждат по-различно от класическите тумори. Това е методът, който дава окончателното решение дали става въпрос за НЕТ. Освен това съвременната диагностика на НЕТ изисква задължително изследване на някои специфични вътреклетъчни молекули, които са специфични за цялата група на НЕТ, независимо от локализацията. Става въпрос за два маркера – хромогранин А и синаптофизин. При всеки такъв тумор трябва да се изследва и интензитетът на пролиферативната активност на тумора. Така на базата на тези три основни характеристики специалистите определят дали туморът е доброкачествен или злокачествен. Доц. Христова уточни, че у нас подобни изследвания се правят в университетските и някои по-големи болници.
Д-р Аркадий Иванов – началник на Клиника по хирургия в IV МБАЛ в София, коментира, че в световен мащаб е налице тенденция към плавно повишаване на честотата на всички туморни заболявания, включително и на НЕТ. Честотата на този вид заболяване в САЩ е нараснала 5 пъти през последните 30 години. Преди всичко това се дължи на по-добрите възможности за диагностика, както и на по-високата информираност на специалистите по отношение на тази патология. По последни данни честотата на НЕТ днес е 5,25 случая на 100 000 души, като според някои прогнози до 2013 г. може да достигне 8 случая на 100 000 души. Ако тези данни се екстраполират за нашето население, то би трябвало в България всяка година да заболяват около 380 души. Според данни от Националния раков регистър за периода 1993 – 2006 г. у нас са регистрирани 339 случая с НЕТ, тоест около 26 души годишно. Тези данни показват, че голяма част от болните с НЕТ у нас не се диагностицират и съответно не се лекуват.
По време на срещата бе анонсирано, че през 2012 г. у нас започва да се поддържа Национален регистър за невроендокринните тумори. Той ще даде ясна картина за заболяемостта и ще подобри значително възможностите за своевременно диагностициране и лечение на пациентите с НЕТ.
Председателят на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска заяви, че Денят за информираност за НЕТ се отбелязва за втора поредна година у нас. Тя съобщи, че АПОЗ е член на Световната НЕТ общност, като основната цел на пациентската организация е да повишава информираността за НЕТ чрез различни инициативи. Стана ясно също така, че на 10 ноември т.г. на глобалния сайт www.netcancerday.org и в youtube са качени видеоклипове от целия свят с участието на пациенти и медицински експерти с обръщения за подкрепа при разпространение на информация за болестта.
