Според великия ренесансов поет Данте Алигиери надписът „Надежда всяка тука оставете“е изписан над портата към ада.По аналогия поетичната стилистика може да бъде пренесена в днешния ден на здравеопазването. Защото всяка надежда за коренна промяна във финансирането на здравната система изчезна на 24 октомври т.г. след заседанието на Министерския съвет, по време на което бе обсъждан предварителният проект за държавен бюджет за 2012 г.
Какво показват разчетите? През 2012 г. за здравеопазване се предвижда да бъдат отделени 3, 261 млрд. лв., или 4.0% от БВП. В сравнение с тази година средствата са с едва 10,7 млн. лв. повече.
В разходната част към бюджета на НЗОК са заложени 2,633 млрд. лв. – 2,540 млрд. лв. за разходи на осигурителната институция и 90 млн. лв. – трансфер към МЗ. Според проекта 1,673 млрд. лв. от постъпленията в НЗОК ще бъдат от здравноосигурителни вноски, 941,126 млн. лв. – от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет, 13,550 млн. лв. – от неданъчни приходи.
За здравноосигурителни плащания са предвидени 2,224 млрд. лв.:
- за ПИМП – 169 млн. лв;
- за СИМП – 171 млн. лв.;
- за дентална помощ – 94 млн. лв.;
- за медико-диагностични дейности – 71, 5 млн. лв.;
- за лекарства – 491 млн.;
- за болнична помощ – 1, 208 млрд. лв.;
- за други здравноосигурителни плащания – 20 млн. лв.
От тези данни става ясно, че сравнително чувствително ще бъдат увеличени средствата за лекарства – със 100 млн. лв., и за болнична помощ – с 250 млн. лв.
В документа е посочено, че разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличавани със средствата от резерва на НЗОК в съответствие със ЗЗО в размер на 10% или около 261 млн. лева.
През следващата година бюджетът на МЗ ще бъде редуциран до 458 млн. лв. – с около 253 млн. лв. по-малко от 2011 г. Като аргумент е посочено, че част от дейностите ще бъдат „прехвърлени“ към НЗОК. Предвиден е и трансфер от министерството към касата в размер на 5, 4 млн.лв. за осъществяване на акушерска помощ в съответствие със Закона за здравето.
- Щом не се усмихвам, значи не съм доволен, лаконичен бе министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов след заседанието на 24 октомври т.г. Все пак той изрази надежда, че до окончателното приемане на бюджета ще настъпят корекции.
Не закъсняха реакциите и на други институции. Два дни след обявяването на проекта за финансиране на системата от БЛС свикаха специална пресконференция, на която зададоха много въпроси.
От съсловната организация попитаха защо в приходната част към бюджета са пропуснати средствата от увеличението на минималната заплата на 290 лв. – между 80 и 120 млн. лв., от април догодина.
От БЛС поискаха да знаят също така как ще бъдат изразходвани парите от трансфера от НЗОК към МЗ. Председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов посочи, че с парите от вноските ще бъдат финансирани дейности, които нямат нищо общо със здравното осигуряване – спешната помощ например.
Последното твърдение бе определено от здравния министър като „абсолютно фриволна интерпретация“. В интервю за Националната телевизия той подчерта, че МЗ осигурява много дейности, като имунизации, имунопрофилактика, закупуване на ваксини и т.н.
На 28 октомври т.г. бе публикувано и становището на КНСБ, в което бе обобщено, че проектът за бюджет през 2012 г. с нищо няма да подобри българското здравеопазване, тъкмо обратното – ще задълбочи тежкото финансово положение на лечебните заведения, на пациентите няма да бъде осигурен достъп до качествени медицински услуги. В същото време от синдиката предлагат да бъдат взети конкретни мерки за намаляване на броя на здравнонеосигурените, както и да бъде изравнена вноската за хората, които държавата осигурява, с вноските, които се заплащат от
работници, служители и работодатели.
В крайна сметка на извънредно заседание на 31 октомври т.г. МС прие окончателния вариант на проекта за държавен бюджет. Стана ясно, че все пак парите на МЗ ще бъдат увеличени с 10 млн. лв. над първоначално предвиденото.
Както обикновено, питанията и критиките са далеч повече от разбираемите отговори. Открояват се обаче няколко съществени въпроса. Защо България продължава да бъде страната, която отделя най-нисък процент от БВП за здраве в сравнение с останалите държави от ЕС?
Защо при тези условия управляващите продължават да изтъкват, че здравеопазването е сред основните им приоритети? Можем само да гадаем какво щеше да се случва, ако не беше приоритет.
Как точно ще бъдат осъществени намеренията за преминаване към ДСГ, след като всички изчисления показват, че за това е необходим много по-сериозен финансов ресурс?
Финансирането на здравеопазването е сред горещите акценти през последните години. Темата се превърна в подходящо поле за упражнения по реторика на политици, финансисти, експерти и т. н. По време на различни форуми нееднократно бе изтъквана необходимостта от увеличаване на средствата за системата. Директори на лечебни заведения и представители на съсловни организации изказваха неодобрение срещу лимитираните бюджети на болниците. Подчертавана бе нуждата от реформи, които също струват пари. Самите политици признават, че реализацията на промените е свързана с повече субсидии. И след всичко това бюджетът за здравеопазване остава почти непроменен.
Очевидно, че през следващата година ще бъдем свидетели на подобен тип говорене. А за редовите лекари и за пациентите не остава надеждата, че ще успеят да се ориентират в лабиринта, наречен българско здравеопазване.
