Кръгла маса на тема „Модерни проекции на европейската здравна политика“, организирана от Факултета по обществено здраве (ФОЗ) на МУ в София и от Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт, бе проведена на 26 септември т.г. в София. Участие в дискусията взеха министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, доц. Златица Петрова – директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит”, депутатът д-р Лъчезар Иванов, д-р Юлиан Йорданов – зам.-председател на БЛС, д-р Димитър Ленков – главен секретар на БЛС, Огнян Донев – председател на настоятелството на Медицинския университет в София, директори на лечебни заведения и на Регионални здравни инспекции, експерти.
Кръглата маса бе открита с приветствие на министър Константинов. Той подчерта, че в основата на европейското обединение са общите принципи и ценности като солидарност и равнопоставеност, но е дадена възможност за автономия в действията на отделните държави по отношение на здравната политика. Министърът повдигна и въпроса доколко предложението за създаване на болници за бедни и богати е в консенсус с европейските ценности. Д-р Константинов подчерта, че у нас неслучайно е избран солидарният модел на финансиране на здравния сектор, въпреки че и той показва сериозни недостатъци. Според него подобна идея е предизвикателство, което трябва да бъде решено в светлината на европейските политики.
Зам.-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов също поздрави организаторите на дискусията, като подчерта, че вижда в лицето на Факултета по обществено здраве носител на новаторството в сферата на здравето.Той изрази надежда, че споделените по време на срещата идеи няма да останат само думи, а ще бъдат внедрени в българската здравна политика.
Деканът на ФОЗ проф. Цекомир Воденичаров изрази мнение, че основната цел в по-нататъшното укрепване на ЕС е развитието на здравеопазването да вдъхнови цялата политика и дейности на ЕС.
- Водещо предизвикателство пред нашите здравни политици е необходимостта от формиране на здравна политика, основана на доказателствата, подчерта той. И допълни, че научните изследвания, доказателства и аргументи ще бъдат фундаментът на новата здравна политика.
След това кратко встъпление проф. Воденичаров връчи на проф. Сашка Попова – зам.-ректор на МУ в София, почетен знак за приноси в развитието на Факултета по обществено здраве. С високия приз бяха наградени и доц. Магдалена Александрова от ФОЗ и Светла Истаткова от Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт.
По време на кръглата маса бяха представени четири фундаментални доклада, които бяха основа за последвалата дискусия. Първият от тях бе на тема „Съвременни здравнополитически технологии: здравнополитически анализи“ и бе представен от проф. Кънчо Чамов от ФОЗ. Той формулира няколко европейски здравнополитически тенденции като: постоянната промяна в съвременното общество, нарастващото търсене на медицинската помощ при ограничени ресурси, плурализъм на партньорите в здравния сектор, стимулиращ конфликт на интереси; нарастваща неравнопоставеност; преобладаващи модели на заболяемост и смъртност; ускорено развитие на съвременната наука и технологии, както и потребност от нови управленски знания и умения.
Проф. Чамов коментира съвременните характеристики на здравнополитическия процес и заключи, че за продължителен период от време у нас националната здравна политика е подменена с термина „реформа“, която на практика е елемент от нея. Според експерта най-честите здравнополитически грешки се дължат на слабата връзка между здравната политика и технологиите за нейното формулиране, реализация и оценка, както и на използването на ограничен набор от подходи и механизми за постигане на множествени цели в здравеопазването. В доклада си проф. Чамов се спря подробно на различните видове здравнополитически анализ. В заключение той подчерта, че актуални проблеми като въвеждане на диагностично свързаните групи, оптимизирането на системата на финансиране на болничната помощ, както и развитието на допълнителното здравно осигуряване изискват задълбочен здравнополитически анализ.
Проф. Стефан Гладилов – ръководител на Катедра „Икономика на здравеопазването“ при ФОЗ, коментира съвременните аспекти на финансиране на здравеопазването. Той припомни познатата статистика, според която у нас са отчетени 1,9 млн. здравно неосигурени лица, а за здравеопазване се отделят едва 3,9% от БВП. Икономическата криза и някои грешки в стратегическия мениджмънт на здравната система са причина относителният дял на публичните средства спрямо общите разходи за здравеопазване да бъде 57%, а също така за работещите здравната вноска да е средно 53 лв. месечно, а за лицата, осигурени от държавата, едва 19 лв.
Проф. Гладилов подчерта, че на този етап не съществува универсален модел за финансиране на здравеопазването, като за постигане на положителен резултат се търсят няколко взаимно допълващи се метода. Според експерта е необходимо да се разработи и разшири прилагането на финансиране не на дейност, а на крайния резултат в лечебния процес, а разработването на визия и стратегия за развитие на капацитета на здравеопазването следва да започне с окрупнени макропоказатели като разходи на глава от населението и съотношение на публични към лични средства за здравеопазване.
Управлението на болнично заведение в условията на делегиран бюджет и недофинансиране бе във фокуса на презентацията на д-р Стайко Спиридонов – изпълнителен директор на болница „Хигия“ в Пазарджик. Той заяви, че е крайно време да бъдат спрени абстрактните програми и намерения за реформи в здравния сектор. Сред причините за недофинансиране на болничната система мениджърът изтъкна ниските здравни вноски, малкия дял от БВП, предназначен за здравеопазване, свръхпредлагането на болнична помощ, неправилното разпределение на предвидените средства, както и липсата на регулиран пазар.
Според д-р Спиридонов крайно време е НЗОК да излезе от анонимност, а здравноосигуреният гражданин да знае как се изразходват средствата от здравни вноски. Мениджърът се спря на няколко пътища за решаване на проблема с недофинансирането на болничната помощ. Основният подход, който предложи той, е поделянето на разходите.
Сериозни размисли предизвика и интерактивната презентация на проф. Веселин Борисов, който коментира значението на приоритетите и псевдоприоритетите в здравната политика.
Основополагащите доклади дадоха тон и на дискусията. Проф. Владимир Овчаров коментира, че нашата страна трябва да се включи активно и да следва насоките на Стратегия’2020 на СЗО. Той постави акцент върху основните препоръки на стратегията – подобряване на управлението на здравеопазването, налагане на солидарността като общ принцип при финансиране на здравеопазването, намаляване на частните разходи за здравеопазване.
Деканът на Стоматологичния факултет на МУ в София проф. Андон Филчев се спря на постигнатите резултати от Българския зъболекарски съюз. Той коментира, че системата, по която работят българските дентални лекари, не подражава на чуждестранни модели. Ето защо той посъветва да бъде създаден собствен модел на национална здравна политика, формулиран от работна група от експерти и представители на съсловни организации.
Д-р Ленков изрази скептицизъм по въпроса дали ще има повече средства за здравеопазване през следващата година. Той напомни и добре познатите проблеми, свързани с ДДС за лекарствата, липсата на специалисти по патоанатомия, анестезиология и педиатрия, високата средна възраст на лекарите, както и неблагоприятните условия за специализация у нас, като изтъкна, че тези проблеми едва ли скоро ще бъдат решени.
- Все още има много неизползвани възможности за развитие на регионалното здравеопазване в унисон с новите европейски тенденции за здравни политики – заяви д-р Мими Кубатева – директор на Регионалната здравна инспекция в Смолян и член на УС на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт. Тя се спря на дейностите, които ръководената от нея институция има, и препоръча насоки, в които те да бъдат разширени. Така според д-р Кубатева ще бъде постигната необходимата децентрализация и ще могат да бъдат вземани конструктивни решения по регионалните въпроси. Според експерта без ефективно регионално управление на здравеопазването, базирано на регионални приоритети, не може да се осъществи националната здравна политика. Тя допълни още, че областните здравни карти трябва да бъдат изработени на базата на регионалните ценности, потребности и ресурси.
Според доц. Златица Петрова резултатът от водената здравна политика до момента е катастрофален. Тя се позова на направените от ИАМО анализи на медицинските грешки, които показват сериозни пропуски в оценката на състоянието на болния, което от своя страна води и до рязко увеличаване на липсата на доверие в лекарите. Проф. Овчаров допълни тезата на доц. Петрова за проблемите в подготовката на лекарите, като се спря на въпроса за продължителната медицинска квалификация. Той подчерта, че от сегашната точкова система няма никакъв ефект. Според проф. Овчаров в системата за продължителна медицинска квалификация трябва да бъдат въведени реален контрол и санкции.
Акад. Б. Петрунов насочи дискусията към европейската политика в областта на медицинската наука. Той съобщи, че след няколко седмици ще бъде издадена втората Бяла книга за медицинска наука – проект на Европейския научен медицински съвет към Съвета на Европа. Стана ясно също така, че предстои в Европа да бъдат отделени 2,5 пъти повече средства за развитие на медицинската наука – възможност, от която може да се възползва и нашата страна. В своя коментар акад. Петрунов напомни, че в сравнение със САЩ Европа изостава в развитието на медицинската наука. Докато в САЩ се отделят 0,4% от БВП за това научно направление, в 15 от най-развитите европейски страни се отделят едва 0,17%.
Всекидневните проблеми, пред които е поставен болничният мениджър, бяха акцент в изказването на изпълнителния директор на Пета МБАЛ в София д-р Васил Кацаров. Той се спря на негативната практика здравно неосигурени лица да „влизат“ в системата, когато трябва да бъдат приети в болница, както и „излизането“ им от системата – тоест незаплащане на здравните вноски, веднага след хоспитализацията. Мениджърът припомни и как много лечебни заведения са създали отделения за продължително лечение и как след като не е осигурено финансиране за тези клинични пътеки, се е наложило да бъдат затворени тези звена.
Проф. Сашка Попова се спря на темите, поставени от министър Константинов, и заяви, че у нас не може да има болници за бедни и болници за богати, тъй като това противоречи на всички принципи на биоетиката и на универсалните ценности. Тя подчерта още, че болниците не са приоритет през новия век, а акцент в здравните политики трябва да бъдат превенцията на болестите и промоцията на здравето, справянето с преждевременната смъртност, грижата за неизлечимо болните.
Доц. Татяна Бенишева подчерта, че в момента липсва какъвто и да е анализ на текущото състояние на здравна системата – всичко се прави на парче и няма обобщена информация нито от МЗ, нито от НЗОК. Как ще реформираме, като не знаем какво се случва в системата, риторично попита в заключение доц. Бенишева.
Както подобава на подобни експертни срещи, докладите и изказванията показаха задълбочено познаване на до болка познатите проблеми, направени бяха и редица конструктивни предложения. Но по традиция тези, които взимат решенията за националната здравна политика, първи напуснаха срещата. Остава надеждата, че и у нас някой ден ще заложим на здравната политика, основана на доказателствата, а не на псевдоприоритетите.
