На 21 юни т.г. в столичната болница „Св. Екатерина“ екип от кардиолози и кардиохирурзи осъществи за пръв път у нас имплантация на комбинирано устройство (CRT-D) за стимулация на сърдечната дейност, лечение на сърдечна недостатъчност и на фатални аритмии.
Специално за „Форум Медикус“ повече за интервенцията разказва д-р Светослав Йовев от Отделението по кардиостимулация, имплантация на кардиовертер-дефибрилатор и ресинхронизиращо лечение:
- Устройството, което поставихме е на стойност около 27 хил. лв. и разполага с четири електрода: два за лява камера, един – за дясна, един – за предсърдието.
Пациентът бе 54-годишен мъж, който през 2007 г. е прекарал инфаркт. Проблемът е, че тогава инфарктната артерия е отворена късно в „Пирогов“ и болният прави исхемична дилатативна кардиомиопатия – вследствие на инфаркта и на исхемията, сърцето се разширява и не може да се съкращава. По принцип лечението на този човек изисква трансплантация на сърце.
Още тогава бе необходимо да бъде поставено CRT-D устройство, както се постъпва в повечето държави. Поради липса на средства обаче имплантирахме CRT-P система. През 2010 г. бе осъществена реимплантация, при която се сменя само стимулаторът и се използват старите електроди. Тъй като болният на три пъти направи камерни тахикардии, в началото на тази година се наложи да премахнем CRT-P и да поставим ICD-апарат (дарение от фирмата BIOTRONIK), който автоматично разчита и прекъсва опасния ритъм. Проблемът е, че този апарат не лекува сърдечната недостатъчност. Затова три месеца по-късно пациентът постъпи отново при нас с отоци. Самият той поиска да му бъде имплантирана най-добрата система.
Какво показват изчисленията? Имплантацията на CRT-P струва около 7,5 хил. лв., а реимплантацията – 5,5 хил. лв. Цената на ICD-апаратът е около 18 хил. лв., а на CRT-D, както споменах, 27 хил. лв. На практика това са приблизително 70 хил. лв., като всичко – с изключение на дарението, се заплаща от болния.
Цялата операция продължи около четири часа, като от изключително значение бе добрата колаборация с кардиохирурзите от нашата болница. Проблемът бе, че поради многото претърпени имплантации венозната система от ляво на пациента бе запушена. Единствената възможност да бъде въведен единият от електродите бе от дясно. Става дума за чисто хирургичен прийом, който за пръв път се осъществява у нас – с тунелно превеждане на електрода през гръдната стена.
Разбира се, след време ще бъде осъществена реимплантация, която ще струва около 16-17 хил. лева. Кога точно ще бъде извършена процедурата обаче не може да бъде предвидено. Шоковата терапия изисква много енергия. Става дума за прекъсване на опасния ритъм – камерните тахикардии и камерните фибрилации, които се разчитат и прекъсват автоматично от фибрилатора. Специално това устройство разполага с енергия за около 30-40 разряда, след което трябва да бъде подменено. Никой не може да предвиди за колко време тези разряди ще бъдат изразходени – възможно е както за десет, така и за една година.
Добрата новина е, че е налице много добър отговор от интервенцията – апаратът заработи много добре още от първия ден, при пациента не се наблюдават задух и пристъпи. Пет дни след поставянето на устройството болният бе изписан, като, разбира се, ще продължи да бъде проследяван от нас.
Проблемът обаче остава. Поради факта, че държавата не дава възможност да бъде направено най-доброто, пациентът премина през 5 или 6 процедури, които сам финансира. Вследствие на тези последващи процедури се стига до състояние, при което нямаме избор. Ще припомня, че във всички европейски страни държавата поема кардиостимулаторите, като изключение правим единствено ние, Албания и Грузия.
У нас държавата заплаща по 2,4 хил. лева за всеки един имплантат. Всичко, което е над тази сума, се поема от пациента. И вместо да бъде платено еднократно, процедурата се оскъпява. А това са пациенти, които попадат в групата на високия риск от внезапна сърдечна смърт. В Европа например са изчислили, че над 50% от пациентите умират от внезапна сърдечна смърт в дома си в рамките на една година. От ЕС посочват единствено, че скъпо струващото лечение не се препоръчва при хора, при които теоретичната продължителност на живота е под 5 години – болни с карцином и тежки заболявания, които са с лоша прогноза.
Изводът е, че една ненавременно направена процедура струва много по-скъпо. Не бива да забравяме и социалния момент – драмата на тези хора и на техните семейства, които се налага да събират средства, а сумата е много голяма. Това е поредното доказателство как държавата оставя сами пациентите да се грижат за здравето си.
Друг много важен извод е, че добрата екипна работа е от особено голямо значение и е съществена част от дейността на високоспециализираните болници, каквато е „Св. Екатерина“. За щастие колаборацията в нашето лечебно заведение е на много високо ниво.
