Мултиформеният  глиобластом е най-честият първичен злокачествен мозъчен тумор при възрастни, като напоследък заболяемостта тревожно нараства. Средният брой новодиагностицирани случаи в България е около 200 на година.

Туморът се открива предимно в зряла възраст. Първите симптоми на заболяването са неспецифични и включват главоболие, прогресираща слабост в крайниците, огнищни и/или генерализирани епилептични припадъци. Въпреки агресивните методи на лечение – неврохирургично отстраняване, радио- и химиотерапия, преживяемостта при болните рядко надхвърля 8 месеца от поставянето на диагнозата.

Към момента съществуват диагностични методи, с помощта на които може да се предскаже ефектът от провежданата химиотерапия при различни онкологични заболявания. По този начин е възможно да се прогнозира с достатъчно висока достоверност индивидуалният резултат от лечението при всеки един пациент. Така например употребата на Trastuzumab, специфично моноклонално антитяло, е достатъчно ефективна само при болни с карцином на гърдата и доказана експресия на HER2 гена. Imatinib – селективен тирозин-киназен инхибитор, намира приложение в хематологията, но предимно в случаите с хронична миелоидна левкемия, при които се установява продукция на аберантен Bcr-Abl1 протеин.

Ползата от масовата употреба на алкилиращи медикаменти при болни с новодиагностициран мултиформен глиобластом е спорна и зависи в голяма степен от функционалната активност на MGMT гена. Последният кодира производството на ензим, отговорен за възстановяване на уврежданията, настъпили в клетъчната дезоксирибонуклеинова киселина. При голяма част от пациентите се установява активна експресия на фермента, като в тези случаи приложението на Temozolomide не води до съществено увеличаване на преживяемостта.

С помощта на специфичен имунохистохимичен анализ е възможно да бъде осъществено предварително MGMT-типизиране при болни с новодиагностициран мултиформен глиобластом. Стойността на използваните реактиви е твърде висока и не се покрива от бюджета на лечебните заведения. Въпреки това, благодарение на финансовата и организационната подкрепа на фондация „Остани“, необходимите консумативи са вече достъпни и за българските пациенти с това онкологично заболяване.

Подробности за метода, както и за начина за осъществяване, дава проф. д-р Севдалин Начев – завеждащ Лаборатория по невропатология при УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” в София:

- Патохистологичното изследване е от критично значение за определяне на последващото терапевтично поведение при болните с мултиформен глиобластом. Микроскопската находка може да бъде твърде разнообразна, като в повечето случаи се установяват слабо диференцирани, плеоморфни астроцити с изразен ядрен атипизъм и митотична активност. Наличието на микроваскуларна пролиферация и некротични полета в изследвания материал са важни условия за поставяне на окончателната диагноза.

Функционалното състояние на MGMT гена има доказано отношение към терапевтичната чувствителност на тумора спрямо някои алкилиращи медикаменти. Съществуват два метода за типизиране – цитогенетичен и хистопатологичен. Последният е основан на специфична антитяло-реакция, която позволява да се осъществи индиректен анализ на съответната ензимна активност.

Желаещите да осъществят това изследване трябва да подадат официално заявление, което може да бъде изтеглено от електронната страница на фондация ,,Остани” (www.stay.eu.com). Допълнително следва да се приложат още три документа: фотокопие на епикриза от първоначалната оперативна интервенция; бланка от референтен хистопатолог с потвърждение на поставената диагноза; компютър-томографско и/или магнитнорезонансно изследване на глава с контрастна материя. Включването на болните в програмата е безплатно, след предварителна оценка от комисия. Очаква се закупените реактиви да стигнат за типизиране на около 100 пациенти с новодиагностициран мултиформен глиобластом.

ФМ