Въвеждане на национални стандарти за време, според които линейките трябва да пристигат до 20 минути след подаване на сигнал за животозастрашаващи случаи. Това е една от идеите в концепцията на МЗ за подобряване на спешната помощ у нас, представена на специална пресконференция на 4 май т.г.
- За останалите повиквания интервалът не бива да надвишава 40 минути, обясни министърът на здравеопазването д-р Константинов. Той посочи, че случаите, в които този период не е спазен, ще бъдат проверявани и оправдавани само при изключителни условия – метеорологични, бедствия, крупни аварии.
За да бъде осигурен по-добър достъп за пациентите, от министерството възнамеряват да извършат структурни промени в спешната помощ, които да бъдат съобразени с два основни критерия – отдалеченост на населеното място и гъстотата на населението.
- Промените в териториалното разпределение ще бъдат отразени в специална карта, обясни министърът. Той обаче допълни, че на този етап не се предвижда закриване на съществуващи или създаване на нови центрове и филиали.
Безспорно най-сериозният проблем в спешната помощ остава кадровата обезпеченост – от МЗ предлагат в акредитираните структури да започне обучение на парамедици, които да се включат в системата. Те ще бъдат разделени на две нива – в по-ниското ниво обучението ще продължава една година, като могат да бъдат обучени и шофьорите на линейки; за останалите се предвиждат 2-годишни курсове .
В проекта е предложено още въвеждането на три вида екипи в спешната помощ, които ще се отзовават на повикванията в зависимост от тежестта на случаите:
- лекарски екип, съставен от шофьор, парамедик и лекар – те ще бъдат профилирани по степен на готовност за реанимационни мероприятия или по специалности;
- парамедицински екип, който включва шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение – те ще бъдат използвани при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациентът да се транспортира възможно най-бързо до болница;
l транспортен екип – за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на медик.
Един от акцентите в концепцията е поставен върху възнагражденията на работещите в спешната помощ. От МЗ предлагат стартовата работна заплата на медицинските специалисти да бъде 720 лв. – три пъти минималната работна заплата за страната, а на лекарите – 1600 лв.
- В момента с допълнителното материално стимулиране лекарите в спешните филиали получават между 1000 и 1100 лв., което очевидно не е достатъчно, посочи д-р Константинов.
В концепцията е подчертана и необходимостта от подобряване на достъпа на пациентите до извънболнична помощ за максимален период от време в денонощието. От МЗ считат, че това ще стане възможно чрез създаването на нормативни промени и сериозни финансови стимули. Като пример са посочени въведените през 2011г. условия за разкриване на дежурни кабинети и организиране на дежурства на общопрактикуващите лекари.
Друг важен елемент е подобряването на връзката между спешната и болничната помощ. По закон в момента всяко лечебно заведение за болнична помощ трябва да осигурява прием на спешни пациенти 24 часа в денонощието, но това изискване не се спазва. Ето защо трябва да бъде създадена национална здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ. Осигуряването на спешната помощ от тези лечебни заведения трябва да бъде обвързано и с допълнително заплащане за извършваните дейности.
- Необходимо е също така да бъде подобрена комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения, подчерта д-р Константинов. Той допълни, че промяната ще стане чрез интегриране на системата за комуникация на центровете за спешна медицинска помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от националната система за спешни повиквания.
Изчисленията на МЗ показват, че за реализиране на концепцията са необходими около 150 млн. лв. годишно – два пъти повече от средствата, отделени за 2011г. Подчертано бе, че поради социалната значимост на спешната помощ държавата ще остане основен източник на финансиране. Успоредно с това обаче бе отбелязано, че могат да бъдат потърсени допълнителни източници на средства. Така например бе лансирана идеята НЗОК да заплаща за дейности, извършвани от екипите на спешна помощ – например транспорт на болни между лечебните заведения след 24 часа от първоначалното им постъпване.
- При наличие на политическа воля и обществена подкрепа оптималният срок за реализация на концепцията е от 3 до 5 години, обясни министър Константинов.