Като „затишие пред буря” в здравеопазването могат да бъдат определени първите няколко месеца от 2011 г. Времето неусетно отлетя, а в системата не се случваше нищо. Липсваха дори високопарните изказвания на политици и анализатори, на които се наслушахме през последните години. Заявените от екипа на МЗ намерения за реформи също звучаха по-скоро като добри пожелания за бъдещето. Действително станахме свидетели на няколко „престрелки” между министерството и НЗОК, но те много напомняха на „изчистване на топката” – на футболен език това означава безцелно ритане напред с цел коженото кълбо да стои по-далеч от собствената врата.
Страстите се разгорещиха по време на Страстната седмица, в дните между светлите християнски празници Цветница и Великден. Повод за това стана решението на делегатите от 52-рия събор на БЛС минималният праг за частен преглед при лекар да бъде 24 лв. или 10% от минималната работна заплата. От съсловната организация дори се заканиха да глобяват или да лишават от права колегите си, които работят на дъмпингови цени.
Оказа се обаче, че „совите не са това, което са”. Пардон, 24 лева не са това, което са. И съвсем естествено през следващите няколко дни реакциите не бяха еднопосочни.
Така например от изказвания пред някои медии стана ясно, че министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов не подкрепя решението. Според него в условията на пазарна икономика не е редно да бъде определян минимален праг на цените. Министърът обърна внимание и на разликата между условията на живот в големите и в малките градове. През следващите дни дори се заговори за картелно споразумение, което накара Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се самосезира и да образува производство за разследване на решението на БЛС. „Законът за защита на конкуренцията забранява прякото или косвено определяне на цени, в това число и на минимални цени между конкуренти на пазара, дори и в случаите, когато такова налагане на цени е резултат на решение на професионално сдружение, което ги обединява”, бе посочено в становището на комисията.
Изключително любопитна е реакцията на КЗК, чиито действия повече напомнят на имитиране на дейност. В обществото ни са налице далеч по-явни и фрапантни примери за картелни споразумения, но от комисията избраха да се занимават точно с лекарите. Може би защото лекарите и учителите винаги са някак „по-удобни” за разследване, отколкото големите корпорации. Вероятно решението ще бъде обявено за нищожно и с това ритуалното „измиване на ръце” ще приключи. Каква е логиката за някои професии минималният хонорар да е позволен, а за други не?
Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов категорично отхвърли твърденията за картелно споразумение. По думите му решението за налагане на минимален праг на частните прегледи е взето заради много случаи на определяне на необосновано ниски цени, които водят до нелоялна конкуренция. От БЛС припомниха, че при адвокатите също е въведен минимален хонорар.
Според председателя на Комисията по здравеопазване в парламента Десислава Атанасова решението на събора е незаконосъобразно, но все пак тя препоръча да се изчака резултатът от проверката на КЗК.
Верен на традицията да търси повече гледни точки, „Форум Медикус” се допита до лекари от различни региони в страната, а мненията отново не бяха еднозначни. Така например, според отоневролога от УБ”Александровска” д-р Георги Ангов не е излишно фиксирането на минимална цена на частния преглед. Той допълни, че и сега в лечебното заведение пациентите заплащат по 30 лв. за преглед при лекар, като цената се покачва в зависимост от квалификацията на специалиста.
- Как може болният да бъде сигурен, че получава адекватни грижи, при положение че заплаща по-малко от реалната стойност на услугата? – попита д-р Ангов.
Още по-категорична е позицията на д-р Дарина Чернополска – гастроентеролог от извънболничната помощ от Видин, според която цената е дори по-ниска от реалната. Тя обясни, че в момента взима по 30 лв. за частен преглед и се аргументира с разходите за консумативи, апаратура, наем на помещение, които се налага да прави всеки месец. Все пак д-р Чернополска посочи, че би могла да бъде направена някаква диференциация между отделните специалности.
На другия полюс е изказването на хирурга от Велики Преслав д-р Таня Пешлеевска. По думите й цената е съвсем нормална, но тя не пропуска да подчертае социалния елемент.
- В нашия град безработицата е голяма, много от хората са бедни и за тях това е наистина непосилна цена, коментира д-р Пешлеевска. Именно по тази причина таксата, която тя е определила в своя ценоразпис, е 15 лв. за преглед.
Според д-р Яна Карабаджакова – управител на МЦ І в Девин, не е налице съществено разминаване в досегашната ситуация и ако пациентът е дошъл с намерение да си заплати, сумата не представлявала проблем.
В крайна сметка въпросите се оказаха повече, отколкото реалните промени, до които ще доведе решението за въвеждане на минимален праг.
Безспорен факт е, че лекарите в България заслужават достойно възнаграждение за труда и грижите, които полагат за живота и здравето на хората. Но защо е необходимо въвеждане на долен праг, при положение че и сега пациентите заплащат приблизително същата цена за частен преглед?
Както е известно, според НРД’2011 в момента за първичен преглед при специалист НЗОК заплаща 14,50 лв., а за вторичен – 8 лева. Не би ли било по-разумно от БЛС да потърсят начин да се повишат именно тези средства от следващата година, вместо да се „регулира” частният пазар?
Не на последно място, не бива да забравяме, че в центъра на системата стои пациентът (фраза, която с течение на времето изглежда все по-изпразнена от съдържание). И ако за болния в големия град 24 лв. е приемлива цена, то за някои хора от малки населени места тази сума изглежда непосилна.
Изводът е, че преди да бъде взето едно решение, то трябва да бъде добре обмислено, а не да бъде резултат на някакво моментно емоционално състояние. Темата за 24-те лева като че измести въпросите за смисъла и съдържанието на отминалия събор.
Георги ГЕОРГИЕВ
