Западнонилският енцефалит (West Nile encephalitis) е остро вирусно трансмисивно заболяване с източник над 110 вида птици и много гръбначни животни, пренасяно от различни комари. Характеризира се с треска, хиперпирексия, токсични, менингеални и енцефалитни симптоми.
Етиология. Причинител на заболяването е West Nile virus, принадлежащ към сем. Flaviviridae. Той е малък РНК (+) вирус, на големина 45-50 nm с едноверижен геном, обвит от клетъчна мембрана от гостоприемника, в която са включени два вирус специфични протеина N1 и С. Култивира се добре в тъканни култури, кокоши ембриони и новородени бели мишлета, в които се отчита цитопатичен ефект. Неустойчив е във външната среда и на дезинфектанти.
Патогенеза. Входна врата е кожата при ухапване от заразен комар. Със слюнката му вирусът попада в кръвта и се локализира в РЕС, където се реплицира и натрупва през време на инкубационния период. След това настъпва вторична виремия с дисеминация в нервната система, вътрешните органи, кожата, лимфните възли, където предизвиква възпалителни, съдовооточни и ди-
строфични промени.
Диагноза. Клиничната диагноза се поставя въз основа на епидемиологичните данни (престой в ендемично огнище – Близкият изток. Азия, Африка, и ухапване от комари там), летен сезон, както и характерната клинична картина (треска, висока температура, главоболие, гадене, повръщане обща слабост, мускулни болки, болки в гърба, понякога дифузен макулопапулозен обрив, генерализирано увеличение на лимфните възли, хепатоспленомегалия, поява след няколко часа до едно денонощие на менингеален синдром, а след това и на енцефалитни симптоми (сънливост, психична обърканост, дезориентираност, парези на ЧМН и на крайниците, ступор, кома и др.). По това време се установява и мултифокален хориоретинит, който е с голямо диагностично значение. Верифицирането на диагнозата се осъществява чрез изолиране на вируса от ликвора или кръвта върху тъканни култури, кокоши ембриони или новородени бели мишлета. плъхчета, хамстери чрез интрамозъчна инокулация. Все по-често се прилага и PCR в модификацията RT-PCR за откриване на генетичния състав на вируса.
Серологично се доказва чрез установяване на четирикратно повишаване на специфичните антитела в 2 проби, взети в интервал от 15 дни. За тази цел се използват РЗХА и ВНР. Понастоящем се прилага и ELISA за откриване на специфични антитела от клас IgM, които се позитивират към 7-мия ден от началото.
Клинични форми
Менингеална (серозен менингит). Характеризира се с типично начало и поява на менингеален синдром през първото денонощие с бистър ликвор, леко повишен белтък и умерена, предимно мононуклеарна плеоцитоза. Ликворната захар е нормална или леко повишена. Не се развиват енцефалитни симптоми по-късно и настъпва бързо оздравяване.
Менингоенцефалитна. При тази форма началото е както при менингеалната, но след 1-2 дни се появява енцефалитен синдром с посочените симптоми (сънливост, психична обърканост, периферни и централни парези, и т.н.).
По тежест се различават следните форми:
1. Лека. Общото състояние не е особено за-
сегнато. Температурата достига 39°С, токсичните прояви са леко изразени, а менингеалните и енцефалитните симптоми са само набелязани. Настъпва бързо оздравяване.
2. Средно тежка. Клиничните прояви (токси-
инфекциозни, менингеални, енцефалитни) са умерено изразени.
3. Тежка. Началото е подчертано остро, с раз-
трисане, хиперпирексия, токсични симптоми и ранно появяване на менингеални и енцефалитни симптоми (още през първото денонощие), бързо влошаване на общото състояние и развитие на замъгляване на съзнанието и кома. Леталитетът обаче не е висок. От 663 описани случаи на тежки форми, според данни от интернет, починалите са само 30.
4 Енцефалитна. При тези болни липсват проявени менингеални симптоми и патологични промени в ликвора. Установяват се останалите прояви на менингоенцефалитната форма.
5. Менингоенцефаломиелитна. Наблюдава се рядко, около 1% от всички случаи. Характеризира се главно с поражение на предните рога на гръбначния мозък и развитие на вяли парализи.
Други увреждания на нервната система. Описани са изолирани миелити, полирадикулоневрити, неврити, синдром на Guillain-Barre, причинени от същия вирус.
През време на епидемия се наблюдават най- често другите 2 форми на тази инфекция: инапарентна, асимптомна и фебрилна, грипоподобна.
Усложнения. Наблюдавани са остри хепатити, миокардити, нефрити, панкреатити, тромбоцитопении, вторични бактериални пневмонии.
Лечение
Съмнително болните се хоспитализират в инфекциозните клиники и отделения, като тежките форми се лекуват в техните интензивни отделения, където се мониторират жизнените показатели и се поставят на необходимия общ режим и диета. Вземат се мерки за недопускане на комари в болничните стаи (замрежвания и др.).
Етиологично лечение понастоящем липсва. Според данни от интернет има успешни опити за лечение с рибавирин, алфа-интерферон, имуновенин и антиретровирусния препарат AMD 3100, прилаган при третирането на HIV инфекцията. При тежките форми се назначават и широкоспектърни антибиотици за предпазване от вторични бактериални инфекции.
Патогенетично лечение. То се прилага при всички болни, независимо от клиничните форми, като използваните средства и дозите им зависят от нарушенията (антиоточно лечение, ноотропни средства, ГК, биопрепарати, витамини, венозни вливания за поддържане водно-солевата хомеостаза, кислород и др.).
Симптоматично лечение. То също се прилага при всички болни: антипиретици (парацетамол, амидофен, влажни обвивания и др.), аналгетици (аналгин, НСПВС и др.), противогърчови (диазепам, фенобарбитал, ривотрил и др.)
Лечение на клиничните форми
Менингеална. Лекува се както всички вирусни серозни менингити с патогенетични и симптоматични средства: антиоточни медикаменти, ГК, витамини, рехидратация и др.
Менингоенцефалитна и енцефалитна. Прилагат се същите средства както при менингеалната форма, като към тях се прибавят и тези, които са показани при наличието на енцефалит: ноотропни средства, високи дози витамини от група В, кислород, корекция на АКР и газообмена. При тежките форми с кома и нарушение на дишането и газообмена се прави и изкуствена вентилация, и др. Могат да се използват и някои антивирусни средства, както и широкоспектърни антибиотици.
Менингоенцефаломиелитна. Лекува се както менингоенцефалитната форма, като се прибавят и средства за вялите парези или парализи (антихолинестеразни средства – нивалин, нео-н, физиотерапия и топлинни процедури, пасивни и активни движения).
Усложненията се лекуват според същността им – например при остър хепатит – глюкозни и левулозни вливания, витамини, хепатопротектори, диета и др.
