Акад. Чавдар Славов:
Отговорността да бъдеш мъж е многолика

Ще започна с това, че решаването на който и да е здравословен проблем, специфичен за мъжката популация, е невъзможно без участието на представители на различни специалности. В днешно време всичко се извършва в мултидисциплинарен екип, което е един вид гаранция, че резултатът ще бъде най-добрият възможен.
Така е винаги, така е и през ноември, наречен месец на мъжкото здраве. Информационната кампания „Заедно срещу рака на простатата“ през тази година е с мото „Моето здраве е моя отговорност“. Основният акцент естествено се поставя върху рака на простатната жле-
за, защото честотата  и тежестта на заболяването будят нашата тревога. И защото сме длъжни да огласим пред обществеността своята професионална загриженост, както и дълбокото разбиране, че, открит навреме, ракът на простатната жлеза може да бъде излекуван.
Разбира се, процесите за-
почват в кабинета на уролога. Диагнозата рак на простатната жлеза /РПЖ/ се доказва чрез биопсия, предшествана обаче от  изследване на туморен маркер и класическа палпация. Те са началото на пътя и са задължителни за мъже над 50-годишна възраст. Защо е важна палпацията? Защото при близо 15% от случаите PSA е нормален, но има развитие на рак. Пък и палпацията е необходима за определяне на начина на вземане на биопсия.
След доказването чрез биопсия, следва обсъждане на всеки конкретен болен на т. нар. онкологичен комитет, където участват уролог, клиничен онколог, лъчетерапевт, патолог, анестезиолог. Решенията се вземат съобразно правилата за добра медицинска практика. Специално за РПЖ тези правила са разписани от интердисциплинарния борд „Море” още през 2012 г., а през 2019 г. бяха осъвременени – днес те са в унисон със съвременните световни правила. Не е случайно, че

всичко зависи от ранната диагноза

Откритият през 1986 г. простато специфичен антиген – PSA, даде възможност за скрининг на мъжката популация. Днес е въпрос на чест за всяка съвременна държава да организира такъв скрининг. От 2010 г. у нас е регламентиран скрининг за мъжете над 50 години – направление за изследване на PSA и преглед при уролог. Тези изследвания са част от профилактичната програма на всеки общопрактикуващ лекар. Именно възможностите за скрининг са в основата на стартиралата през 2002 г. инициатива през ноември да се организират такива прегледи, да се говори високо за проблемите на мъжете. Месецът е наречен Movember, акцентът е ранното откриване на рака на простатната жлеза. Защо рано? Защото ранната диагноза на този вид онкологично заболяване дава шанс за 100-процентно излекуване.
Още през 2019 г. по повод на Movember-инициативата в БАН бе организиран симпозиум за най-новите възможности за диагностика и лечение на РПЖ, както и за резултати от проучвания върху генома на РПЖ, като акцентът бе поставен върху генетичната предиспозиция. Става дума за мащабна програма за изследване на генома /центърът бе във Великобритания/, от българска страна участвахме като главни изследователи проф. Радка Кънева и аз, както и екип от български специалисти. По програмата бяха открити над 100 локуса и генетични комбинации, отговорни за развитието на РПЖ – доказателство, че сред основните причини за развитие на рак на простатата е и генетичната предразположеност. Но тя не гарантира унаследяване, каквото например има при мутирали цели гени – такива са BRCA1 и BRCA2. Установено бе, че носителите на такива гени ги предават по особен начин. Например бащата може да предаде на дъщерята, която да развие рак на млечната жлеза…
Всички тези проучвания се правят, продължават усилията за нови открития, защото

числата за заболяемостта са все по-стряскащи

Данните дават възможност за сравнения. Честотата например се увеличава: през 2018 г. са регистрирани 1 276 106 нови случая, а починалите от РПЖ са 358 986. През 2020 г. новите случаи са 1 414 256, а починалите са 375 304. Числата са красноречиви, а и тези данни са от GLOBOCAN  /Global Cancer Observatory/. Според тях се очаква през 2040 г. новите случаи на РПЖ да достигнат 2 300 000. Данните по континенти сочат, че процентът на новооткритите в Азия е 59,5, в Европа – 22,8, в САЩ – 20,9. Общо в човешката популация РПЖ заема четвърто място след рак на млечната жлеза, рак на белия дроб, колоректален карцином. При мъжете в САЩ например РПЖ измества рака на белия дроб от първото място. Погледнато глобално, онкологичните заболявания са първа причина за смърт в 112 от 170 страни, наблюдавани от Световната здравна организация. Данните сочат още, че онкологичните заболявания се увеличават в света и са по-голям бич от COVID-пандемията.
Винаги е трудно да се отговори

къде е България

в тази статистика. Основната причина са затрудненията в регистрацията, защото знаем, че у нас няма съвременен работещ раков регистър. У нас се диагностицират около 3000 нови случая всяка година. Според GLOBOCAN ние сме подредени сред страните с повишаваща се заболяемост /заедно със Словакия и Беларус/, както и сред страните с по-висока смъртност /заедно с Тайланд и Украйна/.
И както неведнъж сме подчертавали – над 50 на сто от новите случаи на РПЖ у нас се откриват късно. Това означава, че се диагностицират вече на-преднали форми на онкологичното заболяване. Именно тези данни сочат, че инициативите за повишаване на осведомеността, усилията за ранен скрининг имат още по-голямо значение в нашата страна.
Разбира се, голяма е ролята на рисковите фактори, които, знаем, са твърде сериозни у нас. Става дума за състоянието на околната среда, начина на живот, употребата на тлъсто месо, обездвижването, наличието на ГМО храни, както и за стрес и напрежение в социалната среда.
Вече споменах, че

хирургичното лечение

непрестанно се усъвършенства – правят се лапароскопски, робот асистирани радикални простатектомии, които дават възможност за премахване на органа и прилежащите лимфни възли, с което шансовете за пълно излекуване са значително повишени. Има и неудобства от хирургичното лечение – постоперативна инконтиненция и еректилна дисфункция. Всъщност остава известен процент усложнения. Лъчетерапията – перкутанна и вътретъканна лъчетерапия, също осигуряват сериозни шансове за излекуване и добро качество на живот.
Бих желал да спомена и за т.нар.

нискодозова перманентна брахитерапия

която се състои във вътретъканно имплантиране на изотопни семена, изчислени с помощта на изкуствен интелект, с което се постига 99% облъчване на простатната жлеза, без да се засягат околните тъкани и без опасност за хората край такъв пациент. Това е възможно най-елегантният начин на лечение, даващ отлично качество на живот и 96% излекуване. Такъв метод от декември 2021 г. е въведен и у нас – в Центъра за лечение на туморите на простатната жлеза, създаден в Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Включени са представители на клиниките по урология, по клинична онкология, по лъчетерапия, по анестезиология, по патология, по образна диагностика, както и на клиничните лаборатории. Всичко това, заедно с диспансера по онкологични заболявания затваря пълния цикъл на диагностика и лечение в една болница. Досега реализираните случаи са с отлични резултати, докладвани са на националния конгрес по урология, проведен наскоро. Единствен „недостатък” на метода на нискодозовата перманентна брахитерапия е, че пациентите трябва да заплащат консумативите, които са внос от Германия. Надяваме се, че МЗ и Министерството на финансите ще включат в предстоящия бюд-
жет реимбурсиране на разходите поне за 50 пациенти годишно. Бързам да кажа, че този метод е икономически по-изгоден от всички останали.
Ще завърша с факта, че през целия ноември в Клиниката по урология и андрология в болницата се извършват безплатни прегледи не само на простатата, но и на цялата пикочо-полова система на мъжете. Това е нашият принос към инициативите по повод на месеца, посветен на здравето на българските мъже.