Болката е неприятно чувство в резултат на увреждане на тъкан, включително клетки в тялото. Според Международната асоциация за изследване на болката: „Болката е неприятно сетивно или емоционално преживяване, свързано с увреждане или с предстоящо увреждане на тъкан“. В медицината това е симптом, който ще предпази съответната увреждаща се част на тялото. Болката предпазва индивида от увреждащи ситуации в живота, за да избегне той тази ситуация, включително и в бъдеще. В повечето случаи след премахване на болезнените стимули, съответната част на тялото се възстановява – оздравява. Възможно е болката да остане, въпреки премахването на болезнения стимул и възстановяването на съответното увреждане.
Има различни видове болка. Соматичната болка е два вида: повърхностна болка от кожата и дълбока болка от костите, ставите, лигаментите, сухожилията и техните обвивки, и мускулите. Висцералната или вегетативната болка идва от вътрешните органи, сърцето и кръвоносните съдове. При психогенната болка няма установими физически причини – болкови стимули, увреждане на тъкан или някакво заболяване.
В резултат на увреждане на тъканта от разрушените клетки – епидермални или други епителни клетки, макрофаги, мастоцити, имунокомпетентни клетки, тромбоцити, се отделят редица химични вещества – серотонин, хистамин, неврокини, простагландини, брадикинини, левкотриени, тромбоксани, цитокини като туморнекрозния фактор, невротрофини като неврорастежния фактор и други, както и някои йони – H+, K+, Cl-. Тези субстанции се наричат също медиатори на възпалението. По мембраната на сетивните нервни окончания се намират рецептори (химиорецептори), като с тях се свързват гореспоменатите химични субстанции и така се осъществява сигналът за болката. В мембраните на съответните нервни окончания има и мембранни терморецептори, които превръщат по-високата температура в болка. Болка се възприема и с полимодалните мембранни рецептори, с които се свързват различни сигнални молекули, както и такива от медиаторите на възпалението.
Пренасящите болката сетивни нервни влакна принадлежат към първите неврони от пътя на болката, чиито централни израстъци достигат да гръбначния мозък и сетивните ядра в мозъчния ствол. Оттам започват вторите неврони, чиито аксони достигат до таламуса. Намиращите се в него трети неврони изпращат своите аксони до сетивната зона на кората, където осъзнаваме болковата информация. Този спиноталамичен болков път (tractus spinothalamicus) е най-нов в еволюционно отношение и пренася най-добрата и най-точната информация. Има четири по-стари в еволюционно отношение болкови пътища в нашата ЦНС – tractus spinoreticularis, tractus spinomesencephalicus, tractus cervix thalamicus и tractus spinohypothalamicus. Провежданата от тях болкова информация е от по-ниско качество, в сравнение със спиноталамичния път. Има две важни области за преработване на болковата информация в мозъка: insula и предната част на gyrus cinguli.
В мозъка ни има болкопотискащи или супресорни системи. Потискането на болката се контролира от ЦНС при екстремни физически натоварвания и при стрес. В хода на битката войниците не усещат по-леки наранявания, които след нейния край осъзнават, че са получили. В мозъка има групи от неврони и техните връзки, които могат ефективно да потиснат болката (сивата суб-
станция в средния мозък, горната предна част на продълговатия мозък и задните рога на гръбначния мозък). Потискащо болката влияние имат също части на челния дял на крайния мозък, бадемовидното ядро и някои шевови серотонинергични ядра в мозъчния ствол – nuclei raphes. Опиоидните пептиди и техните рецептори имат значение за ендогенния контрол на болката.
Възприемането на болката е различно при различните индивиди, като зависи също и от съответната ситуация. Съществуват известни полови различия при възприемане на болката. Жените се оплакват по-често от болки, като имат по-висока болкова интензивност в повечето области на тялото и по-голяма болкова интензивност. При жените болковата симптоматика е по-честа в главата и врата, като има мускулно-скелетен произход и е резултат на автоимунна етиология. Те са по-раними от мъжете по отношение на острата, интермитентната и хроничната болка. Много фактори и механизми са причина за тези полови различия (генетични различия, структура на тялото, половите хормони и тяхната флуктуация, по-високият процент мастна тъкан, по-малката мускулна маса и други), включително и в сивата субстанция в средния мозък, която потиска болката.
Възможно е да се повлияе на болковата сетивност – както да се потисне, така и да се усили. Редица фактори могат да повлияят на нейната интензивност. Потискането на болката може да бъде резултат на редица действия и състояния. Вярващите в Бога могат да възприемат, че болката има смисъл и това страдание трябва да се приеме спокойно. Някои биха казали, че животът е страдание. При някои култури се приема, че болката трябва да се понася стоически, в смисъл „това няма да ме убие”. Позитивен ефект имат ругатните, включително псуването, като например „каква мръсотия или боклук” и други, ми се случи. Мъжете издържат повече на болка и напомнянето, че съм мъж и това мога да го издържа, също има значение. Тези, които знаят, че претърпените болки ще бъдат възнаградени с пари или сладки, или някакви други бонуси понасят по-леко болките. Потърпевшите биха си казали – аз спечелих състезанието или ние спечелихме битката. Ако сме с нашите мисли някъде другаде, по-лесно ще приемем болките, като например „каква хубава вечеря ще имам с моите приятели”. Понякога едно болково възприятие може да доведе до приятно въздействие, като си помислим, че това възприятие сме го възприели като позитив за болковата поносимост. Можем да си помислим например – толкова неща направих днес или напоследък, та това ли ще ме смути. Доброто настроение потиска болката, така също любимата музика може да потисне болката. Когато болката ще доведе до облекчение на състоянието, тя се възприема по-лесно.
Също така повишаването интензивността на болката може да бъде резултат на някои състояния и действия. Умората засилва интензитета на болката. В тези случаи пострадалият може да си помисли, че „щеше да бъде по-добре, ако бях поспал повече”. Когато сме преживели и друг път подобна болка, болковото възприятие е по-интензивно. В тези случаи си казваме „предишният път беше толкова болезнено, ама сега е по-лошо”. В случаите, когато се страхуваме, болката се интензифицира и се понася по-трудно. Очакването на болката, като наблюдаваме друг, че го боли, също има интензифициращ ефект. С напредване на възрастта болковите възприятия стават по-силни. Тези индивиди често си казват, че едно време никаква болка не биха изпитвали. Самотният човек, който е изолиран от обществото, възприема по-силно болката.
Болката е най-честата причина за посещение при лекаря в повечето развити страни. Тя е водещ симптом при редица болестни състояния, което нарушава качеството на живот. Лекарства за потискане на болката се предписват в 20–70% от случаите с болкова
симптоматика. Социалната подкрепа, психотерапията и други подобни методи могат да повлияят на интензитета на болката. При голямата интензивност на болката при някои индивиди, когато тя не се повлиява и разрушава качеството на живота, в някои страни се прилага евтаназия.
Международната асоциация за изследване на болката препоръчва по какъв начин да се описва болката на съответния пациент:
1. В коя област на тялото е (гръден кош, гръб).
2. Коя система е засегната (дихателна, нервна).
3. Продължителност и как се проявява.
4. Интензивност.
5. Причина.
Хроничната болка е съществен здравен проблем в целия свят. В САЩ такъв проблем имат около 30% от населението. Това е сериозен проблем за съответната страна и нейната икономика. Най-голям процент са: болки в гърба (28,1%); болки в колената (19,5%); главоболие и мигрена (16,1%); болки в шията (15,1%); болки в рамото (9,0%); болки в пръстите (7,6%); болки в тазобедрената става (7,1%). За една година в САЩ са похарчени от 560 млрд. до 635 млрд. долара за директно лечение на болката и за загуби от продукция на болните, които отсъстват от работа. В някои страни има специализирани болници, в които се лекуват болките от различно естество и локализация.
Удоволствието може да бъде разгледано от редица перспективи – от физиологични до психологични. От някои автори се приема, че удоволствието е форма на облекчаване на болката. Удоволствието е изследвано при вкусовата, обонятелната, слуховата (музика), зрителната (изкуство) и сексуалната активност. Редица области на мозъка се включват в процесите на удоволствието: nucleus accumbens, задно-вентралният pallidum, amygdala и други корови и подкорови структури – префронталната кора, предната част на поясчевата гънка (gyrus cinguli) и инсуларната кора.
Съществува и приятната болка. Редица маратонски бегачи и триатлонисти (плуване, колоездене и бягане), стремейки се към високи резултати, достигат до болезнени състояния. Въпросът е защо хората доброволно се подлагат на изпълнени с болки ситуации – при тренировки, при ядене на много люти храни, при секс и други. По принцип човек се стреми максимално бързо да се освободи от болката. При други ситуации индивидите смятат, че болката не е толкова лоша, че дори много я желаят.
Колко много и в какво направление ни мотивира болката изглежда зависи от системата за възнаграждение в нашия мозък, която контролира нашите желания да преживеем отново дадено преживяване. Тази система се намира при животните и при човека. Невротрансмитерът допамин регулира тази система и активира невроналните кръгове в нея. Този трансмитер се нарича също „хормон на щастието“. Той по-скоро е „отговорен“ за искането, отколкото за удоволствието. При неприятно преживяване се понижава нивото на допамина, за да се избегне отново такова преживяване.
Когато преживяваме болков сигнал, ние повлияваме на допаминовото ниво и на системата за възнаграждение в нашия мозък. При потискане или премахване на болковата информация тялото отделя редица видове молекули. Най-известните от тях са ендорфините, които химически са сродни с морфина. Те се свързват с опиоидните рецептори в някои клетки на тялото и прекратяват предаването на болковата информация. Същевременно те ни водят до еуфория. Тези ендорфини причиняват еуфоричното състояние при бегачите на големи разстояния (Runner’s High). Има обаче данни, че ендорфините от тялото не могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера, но ендорфините, отделени от невроните в мозъка, могат да осъществяват това състояние. Трябва да се има предвид, че зад еуфоричното състояние при бегачите на големи разстояния стои един друг клас от химични субстанции – ендоканабиноидите. Те също се свързват с техните рецептори по клетките и премахват болките. Използват се също като лекарства. При опитни лица – бегачи, е установено повишаване на нивото на ендоканабиноидите по време на продължително тичане, като всеки трети е изпадал в еуфория.
Сега е установено, че ендоканабиноидите не само потискат болковите възприятия, но стимулират, както и ендорфините, системата за възнаграждение, което води до отделяне на голямо количество допамин.
Удоволствието при болкови възприятия почива на повече психологични механизми. При ядене на много люти храни, при секс и при силни физически натоварвания всеки един трябва да определи кога болката трябва да престане.
Как ние възприемаме болката зависи от много фактори: дали я приемаме доброволно или не я желаем. Съответното настроение, околността и други могат да повлияят на възприемането на болката. Бягането в един хубав ландшафт, с любимата музика в ушите и парещите напрегнати мускули могат да доведат до удоволствие. Тези обстоятелства определят какви трансмитери и други биологичноактивни вещества се отделят в нашия мозък.

Акад. Владимир Овчаров