Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Насилие на работното място в здравеопазването

Насилие на работното място в здравеопазването

На 22 март т.г. в София по инициатива на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) бе организирана дискусия на тема: „Превенция на насилието на работното място в здравеопазването”. В срещата участваха г-жа Десислава Атанасова – председател на парламентарната комисия по здравеопазване, представители на МЗ, БЛС, БФС, ИА „Главна инспекция по труда”, Националната асоциация на работодателите в здравеопазването, пациентски организации, синдикалисти и професионалисти по здравни грижи. Специален гост бе г-н Матиас Мошер от Европейската федерация на работещите в сферата на обслужването (EPSU).

Форумът бе открит от Милка Василева – председател на БАПЗГ, която подчерта, че темата за насилието в здравеопазването е многопластова, но у нас все още не се дискутира в обществото.

Д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ към КНСБ, припомни, че страната ни още през 2001 г. участва в международно изследване за насилието. Синдикалният лидер подчерта, че за насилие на работното място се смята не само физическото и сексуалното насилие, но и вербалното. Според него за насилие трябва да се възприема и неясната здравна реформа и неизплащането на трудовите възнаграждения.

- Случаите с насилие не са винаги на база на народопсихологията или на някои нерешени проблеми на инфраструктурата – те имат дълбок корен по отношение на това има ли яснота по въпроса как се развива реформата и как тя рефлектира върху развитието на кариерно-финансово-икономическия статус на персонала, коментира още д-р Кокалов.

Зам.-председателят на ФСЗ към КНСБ Слава Златанова представи и анализира данни от проучвания върху насилието в здравната система. Според изследванията факторите, които генерират насилие в сферата на здравеопазването, са провеждането на реформа без широк обществен дебат и консенсус, ниските възнаграждения, недофинансирането на болничната помощ. Тези факти засилват конфронтацията между пациенти и лекари, както и между самите здравни специалисти, стана ясно още от доклада на Златанова. Тя цитира данните от проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ сред 508 работещи в сферата на медицината. 80,3% от интервюираните лекари и медицински сестри са били жени. Златанова подчерта, че физическото насилие не е типично за здравеопазването в България, но не е и изключение. Около 7,5 % от анкетираните са били обект на физическо насилие, от тях 71 % са жени. Най-често жертва на физическо насилие стават медицинските сестри (40,7 %), главно от страна на пациентите. На психическо насилие, главно чрез устен тормоз и психическо малтретиране, са били подложени повече от една трета от запитаните. Най-голям е рискът отново за медицинските сестри и за не малка част от тях (28 %) насилието се изразява в административно-организационен план и по линията ”началник-подчинен”.

Сл. Златанова обобщи, че тези данни свидетелстват за прилагане на многостранна дискриминация, като индикатори са по-ниският образователен ценз на медицинските сестри и по-ниското стъпало в йерархията в здравната система.

- Медицинските сестри често са буферът между лекар и пациент, между лекар и лекар, което ги прави уязвими при всички форми на насилие на работното място, допълни Златанова. Тя каза още, че трябва да бъдат въведени процедури за докладване на насилието, а персоналът трябва да бъде насърчаван да споделя тези случаи.

Решение за преодоляване на проблема Сл. Златанова вижда в ратифицирането на конвенциите на МОТ, засягащи условията на труд – 149, 151, 171, 175, както и в приемането и прилагането на необходимите законодателни промени, свързани с Европейската рамка за равнопоставеност на половете.

- За съжаление насилието на работното място не е поставено на дневен ред – коментира и председателят на здравната комисия Д. Атанасова. Тя допълни, че у нас не се прилагат адекватни мерки за защита на жертвите, както и не съществува точна и ясна статистика за пострадалите от насилие. Д. Атанасова подчерта, че по инициатива на комисията е сформирана работна група за изготвяне на законопроект за правата и задълженията на пациентите. Първата среща на групата се е състояла на 8 март т.г., когато са били набелязани стъпките за изработване на нормативния документ. Обсъден е бил въпросът за въвеждане на етични норми на поведение на пациентите към медицинския персонал. Според Атанасова законоепроектът е начало на изработването на серия от нормативни актове, които да гарантират закрилата и безопасността на персонала, работещ в лечебните заведения.

В дискусията като представител на МЗ и на Асоциацията на работодателите в здравеопазването се включи и д-р Георги Гелев – директор на ЦСМП в София.

- Ръководя най-конфликтното лечебно заведение в страната – заяви той. И допълни, че до преди 2 години е имало не малко случаи на физическо насилие върху служители на спешната помощ – сестри, лекари, санитари, както и други обслужващи звеното. Д-р Гелев подчерта, че през последните години зачестяват случаите на психичен тормоз, извършван основно по телефона. Според него този тормоз е довел до катастрофално разстройство на психическото състояние на служителите. Д-р Гелев отбеляза, че от 2010 г., когато в спешната помощ е въведено локализиране на телефонното обаждане, случаите на тормоз са намалели. Той допълни, че тази добра тенденция се дължи на успешната колаборация със службите на МВР. Според д-р Гелев трябва да бъде въведена законодателна инициатива, която да регламентира санкции за всякакви форми на насилие, като се спази принципът на неизбежното наказание – дори да бъде малко, но да бъде неизбежно.

Според проф. Станка Маркова – почетен председател на БАПЗГ, преди да се предприемат каквито и да е било законодателни инициативи, трябва да бъдат определение критериите за насилие и да бъдат изяснени отделните видове насилие.

Представителят на БЛС д-р Диана Чинарска припомни, че през октомври м.г. от съсловната организация са се срещнали с министъра на вътрешните работи във връзка със зачестилите случаи на агресия срещу лекарите от спешна помощ и от болничните заведения. Сред изтъкнатите по време на срещата проблеми са били липсата на охранителни мерки на работните места, както и на техника и методи за предотвратяване на такива инциденти. Обсъждана е била възможността в лекарските кабинети да разполагат с паник-бутони и с директна връзка с телефон или радиостанция с органите на МВР. От БЛС са потърсили контакт и с министъра на правосъдието. Подадена е била молба законодателно да бъдат уредени защитните механизми за медицинските специалисти в цялата страна. От министерството на правосъдието отговорили, че е необходима законодателна инициатива и съответно промяна в наказателно-процесуалния кодекс.

Д-р Фани Цуракова – национален отговорник по темата насилие и здраве към СЗО и представител на УБ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, информира, че още през 1996 г. е публикувана резолюция, в която определя насилието като най-бързо растящия проблем за общественото здраве. По данни на СЗО насилието е първа причина за смърт в света във възрастта 14 – 44 години. 16% от случаите на инвалидност също се дължат на насилие, стана ясно още от изказването на д-р Цуракова. Тя допълни, че в доклад на СЗО от 2002 г. са дадени точни дефиниции на видовете насилие. Заради значимостта на проблема СЗО е издала и методични ръководства за идентифициране на насилието и начини за събиране на данни по този проблем.

Д-р Цуракова коментира, че у нас липсва алгоритъм, чрез който пострадалият медик бързо да потърси правата си. Ето защо тя предложи да бъде създадена процедура, която да улесни действията на засегнатия медицински специалист.

Според Панайот Панайотов от Инспекцията по труда първа стъпка в решаването на проблема с насилието на работното място е извършването на оценка на риска. Експертът твърди, че не съществуват законодателни пречки рискът да бъде оценен. Същността на оценката на риска е да се установи дали съществува опасност от насилие (например чрез специализирани анкети), да се оцени рискът и да се набележат мерки за превенция.

Кратко експозе за европейските насоки в превенцията на насилието на работното място направи и г-н Мошер. Той информира, че европейско проучване от 2005 г. е показало, че един на всеки десет е бил жертва на такова насилие. Експертът запозна участниците с работната рамка на подписания наскоро договор за работа срещу насилието на работното място.

В дискусията се включиха и медицински сестри, работещи в детски заведения. Те изтъкнаха, че стресът на работното място при тях ескалира. Те сигнализираха, че напрежението сред персонала в детските заведения е провокирано от прекалени претенции на родителите, от агресивното поведение на децата, както и от многочислеността на групите. От друга страна е налице сериозно разминаване между високите изисквания, заложени в трудовата характеристика, и размера на заплащането. За пореден път медицинските сестри алармираха за отлив от професията и повишаване на средната възраст на работещите в сектора.

Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че за превенция на насилието на работното място са необходими съвместни усилия на всички ангажирани институции. Решено бе да се създаде постоянно действаща комисия, която да работи и прави предложения за решаване на тревожните проблеми, свързани с насилието на работното място. Защото борбата с един толкова сериозен проблем не е по силите на една организация…

ФМ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.