Допълнителните медицински отпадъци, генерирани в резултат на пандемията COVID-19, предизвикаха огромен натиск върху системите за управление на здравните отпадъци в световен мащаб, застрашават човешкото здраве и околната среда, и изискват спешна необходимост от повишаване на ефективността, се казва в доклада.
При извършването на своите изчисления авторите на „Глобален анализ на медицински отпадъци в контекста на COVID-19: състояние, последици и препоръки“ приемат, че между март 2020 г. и ноември 2021 г. съвместната инициатива на ООН за спешни случаи е закупила и изпратила за удовлетворяване на неотложните нужди на страните приблизително 87 000 тона лични предпазни средства (ЛПС). Предполага се, че почти всички тези продукти в крайна сметка са се превърнали в отпадък.
Авторите отбелязват, че техният анализ дава само приблизителна представа за мащаба на проблема с отпадъците, свързани с COVID-19. Поради липса на точна информация не са  включени продуктите за COVID-19, закупени чрез други инициативи, нито  отпадъците, генерирани от обществото – например медицинските маски за еднократна употреба.
От доклада става ясно, че са доставени  над 140 млн. тестови комплекта, които могат да генерират 2600 тона неинфекциозни отпадъци (предимно пластмаса) и 731 000 литра химически отпадъци (достатъчни, за да напълнят една трета от басейн с олимпийски размери). Освен това в световен мащаб са приложени над 8 млрд. дози ваксини, което представлява още 144 тона отпадъци под формата на спринцовки, игли и контейнери за тяхното събиране.
Поради спешната необходимост от разпространение и гарантиране на ползата на ЛПС, ООН и страните обърнаха по-малко внимание и отделиха по-малко ресурси за безопасното и устойчивото им обезвреждане.
- Жизненоважно е медиците да разполагат с подходящите ЛПС, казва д-р Майкъл Райън, изп. директор на Програмата за спешни здравни ситуации на СЗО. – Но също толкова важно е да се гарантира безопасната употреба на тези продукти, без да се вреди на околната среда. Това изисква ефективни системи за управление на отпадъците, включително на начините, по които медиците се справят с ЛПС и медицинските консумативи след употреба.
- COVID-19 принуди света да мисли за нерешените проблеми, свързани с потока от отпадъци, и за аспектите на тяхното генериране, които се пренебрегват. Става дума за това как произвеждаме, използваме и изхвърляме ресурси на всички етапи от жизнения цикъл, казва директорът на отдела на СЗО по околна среда, изменение на климата и здраве д-р Мария Нейра. – За да изпълним ангажимента за климатично оптимизирани здравни системи, който много държави поеха на неотдавнашната конференция на ООН по изменението на климата, в това число за здравословно възстановяване от COVID-19 и готовност за други извънредни здравни ситуации в бъдеще, на първо място са необходими мащабни промени в подходите за обезвреждане на медицински отпадъци на всички нива – от целия свят до всяка отделна болница.
Докладът дава редица препоръки за прилагане на по-добри, по-безопасни и по-устойчиви практики за управление на отпадъците, свързани с COVID-19, и  предоставя примери за държави и организации, които  вече са приложили принципа  „прави го по-добре, отколкото беше.“
По-специално

се препоръчва

използване на устойчиви опаковки и екологични методи за транспортиране; използване на безопасни и многократни ЛПС (например ръкавици и медицински маски); рециклируеми или биоразградими ма-
териали; инвестиции в технологии за обезвреждане на от-
падъци без изгаряне (автоклави); активиране на механизмите на „обратна логистика“ за централизирано управление на отпадъците; инвестиране в сектора за рециклиране, за да се даде втори живот на материали като пластмасата.
Подобряването на системите за безопасно и устойчиво управление и намаляването на здравните отпадъци могат да бъдат постигнати чрез стабилни политики и регулации на национално ниво, редовно наблюдение, докладване и отчетност, насърчаване на промяна в поведението на персонала и увеличаване на бюджетите с допълнително финансиране.
Анализът идва в момент, когато здравният сектор е под нарастващ натиск да намали въглеродния си отпечатък и да сведе до минимум отпадъците, складирани в депата, отчасти и от сериозните опасения от нарастването на пластмасовите отпадъци и тяхното въздействие върху водата, хранителните системи, човешкото здраве и екосистемите.