На12 и 13 март т. г. Пловдив бе домакин на Национална интердисциплинарна научно-практическа конференция „Актуални медико-социални и психологични проблеми в детската възраст”, организирана от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Българската педиатрична асоциация (БПА). Форумът премина под патронажа на Комисията по здравеопазване и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в НС. Събитието бе съпътствано от богата научна програма, по време на която специалисти от различни нива и сфери на системата представиха доклади по проблемите, свързани с детската заболяемост, както и с рисковете за децата у нас.

- През последните години в областта на здравеопазването в детската и юношеската възраст е налице отстъпление, поради което страната ни търпи критики, коментира президентът на БАНИ акад. Григор Велев. Той обяви, че конференцията е начало на серия подобни прояви, инициирани от Научния център по медицина към академията. Акад. Велев не пропусна да изрази тревога от застрашително намаляващия брой на специалистите по детски болести в България. Според статистиката преди старта на реформата у нас са практикували 3 хил. педиатри, докато днес техният брой е около 1,3 хил. души.

- Необходимо е да бъде реализиран системен лекарски контрол с цел откриване на хронични заболявания и осъществяване на профилактика сред застрашените контингенти деца, подчерта проф. Боян Лозанов – съпредседател на конференцията. По думите му около 40% от децата страдат от различни проблеми – 10% са с наднормено тегло, от които 17% са със затлъстяване. Последните данни от национално проучване пък сочат, че при 12% от децата е налице намалена функция на щитовидната жлеза.

- Тези проблеми повлияват както когнитивните функции, така и емоционалния статус на малките, допълни проф. Лозанов.

Проф. Кънчо Чамов цитира данни от проучване на СЗО, проведено през 2010 г. в 37 европейски държави. Според изследването 46% от тези страни са реформирали концепцията, организацията и управлението на системата за училищно здравеопазване, като в повечето случаи промените са дали положителен резултат.

Лекторът представи основните модели на организация на училищното здравеопазване в съответните страни, като не пропусна да открои някои от главните насоки, към които е необходимо да бъде повишено вниманието: повишаване на здравната култура на учениците; развитие на профилактиката на заболяванията; разширяване на обхвата на скрининговите прегледи сред подрастващите и т.н.

Интерес предизвика споделеният опит от Варна, където училищните лекари са били запазени. Доц. Добрин Радев от дирекция „Здравно развитие” в община Варна подчерта, че в морската столица категорично ще продължат да развиват училищното здравеопазване. От изказването му стана ясно, че в момента в учебните заведения практикуват 43 лекари, като над 50% от тях са със специалност педиатрия.

- Разбира се, една част от специалистите са в пенсионна възраст, уточни доц. Радев. Той допълни, че в момента в общината изготвят наредба, според която лекарите в училищата да обслужват максимум 600 ученици, а в детските градини – до 60 деца.

През последните 10 години проблемът със зависимостите сред подрастващите придобива все по-сериозни мащаби – увеличава се броят на децата, употребяващи алкохол и наркотици. Това сочат изводите от доклада на токсиколозите доц. Анета Хубенова и доц. Евгения Бързашка.

Доц. Бързашка запозна аудиторията с различните видове психотропни вещества и с последиците от употребата им. Изтъкнати бяха също така и някои от причините младежите все по-често да посягат към тях – проблеми в семейството, обкръжаваща среда и т.н.

- Налага се необходимостта да бъде привлечено вниманието не само на медицинската общност, но и на цялото общество, подчерта лекторката.

Не по-малко тревожно прозвуча и презентацията на доц. Васил Писев от Факултета по обществено здраве в МУ в София, който акцентира върху съвременните предизвикателства за агресивността и насилието над децата – проблем, все по-често срещан както у нас, така и в световен мащаб.

Присъстващите в залата получиха възможност да изслушат доклади, посветени на хроничните белодробни заболявания в училищна възраст, на разпространението на артериалната хипертония при децата и др. И още – да се запознаят с резултатите от задълбочени проучвания върху: растежа и половото развитие на момчетата в България; хранителния статус – поднормено и наднормено тегло при българските деца и подрастващи.

Представените доклади предизвикаха дълбоки размисли сред участниците в конференцията, които те изказаха по време на проведена кръгла маса.

- Нямаме претенции да върнем училищното здравеопазване в предишния му вид, въпреки че оценката ни е много положителна, коментира доц. Евгений Генев – президент на Българската педиатрична асоциация. По думите му децата прекарват по-голямата част от времето си в училище и това позволява да бъдат провеждани профилактични мероприятия, които в момента са занемарени. Наред с това лекарите могат да извършват определен обем работа сред хронично болните деца.

Според педиатрите една от възможностите е в училищните кабинети да работят пенсионирани специалисти по детски болести, които да поемат наблюдението на децата в две съседни училища например и да провеждат необходимите профилактични мероприятия.

Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в НС д-р Даниела Дариткова подчерта ангажимента на парламента към детското здравеопазване и припомни, че през миналата година бе реализиран новият имунизационен календар, а достъпът до педиатър за децата до 18-годишна възраст бе освободен. По думите й обаче опитът на Варна не би могъл да бъде приложен в цялата страна, като с особена сила това важи за по-малките населени места. Една от причините е недостигът на педиатри в страната. Според нея е възможно в определени училища да практикуват лекари, които да бъдат назначавани на граждански договор.

- Необходимо е да се съобразяваме с реалностите. Става въпрос не само за медицинското обслужване на децата, но и за комплексните мерки – да бъдат изяснени ролите на: училището в промоцията и профилактиката на здравето на малчуганите, на семейството и т.н., подчерта д-р Дариткова.

Особено внимание на квалификацията на лекарите обърна доц. Владимир Пилософ – зам.-председател на Българската педиатрична асоциация и изпълнителен директор на Национална кардиологична болница. Той припомни, че в програмата по обща медицина за обучение по педиатрия са отделени 9 седмици – 5 седмици теория (може и дистанционно) и 4 седмици практика.

- Никой не може да ме убеди, че за такъв кратък период един лекар може да получи нужната квалификация, за да знае как да проследява едно дете, заяви специалистът. Той изтъкна и необходимостта от създаване на съответната нормативна база, която да задължи институциите да работят съвместно.

Мнението на по-голямата част от присъстващите обобщи председателят на Българското дружество по патология доц. Маргарита Каменова, като фиксира медицинските направления, които да бъдат осъществявани в училищата: профилактика – скринингови програми и имунизации; лечебна дейност – оказване на помощ при остри състояния и контрол на хроничните заболявания; здравна просвета; контрол върху двигателната активност и върху храненето на учениците; антропометрични изследвания.

- Без да ангажираме преподавателите с част от тези проблеми, няма да осъществим ефективна промоция на детското здраве, заяви Ренета Иванова – психолог от Нов български университет. Тя подчерта необходимостта както от осъществяване на системни обучения за учителите за подхода към подрастващите, така и от организиране на алтернативни занимания за учениците.

Ирена Соколова от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в НС обяви, че в процес на изработване е нов закон за училищното образование.

- Целта е да бъде представен нов подход за организацията в училището, за да бъде променена средата, в която са поставени децата в момента – на агресия и натиск, обясни народният представител. Тя допълни, че с изготвянето на документа е ангажиран голям екип от специалисти.

В края на дискусията участниците се обединиха около позицията, че профилактиката и познанията по тези въпроси трябва да започне в училище. Специалистите ще набележат серия от мерки, които да предложат на властта, за да бъдат ограничени неблагоприятните тенденции.

Народните представители поеха ангажимент да предприемат необходимите законодателни инициативи, които да доведат допрактическа реализация на идеята децата в България да растат при по-добри условия.

Гушавостта при деца и подрастващи – роля на струмигенните фактори

Проф. д-р Боян Лозанов, Научен център по медицина към Българската академия на науките и изкуствата

Струмигенезата е сложен мултифакторен процес, при който е налице взаимодействие между фактори от ендогенно и екзогенно естество. Ендогенните фактори, нерядко фамилни, са определящи в етиологията и патогенезата на спорадичната гуша. Тяхната роля е второстепенна и модулираща при ендемичната гушавост, основно значение за която имат факторите на околната среда, а на първо място – йодният дефицит.

Йоден дефицит се развива при хранителен прием на йод под нивата на рекомендация за съответната възраст. Препоръчителният дневен йоден прием за деца в предучилищна възраст е 90 мкг, за уче­ници (6-12 г.) – 120 мкг, за юноши и възрастни (над 12 г.) – 150 мкг, за бременни и кърмещи жени – 250 мкг. Според критериите на СЗО (2007) за категоризация на йодния хранителен статус на популационно ниво при деца =>6 години на база йодурия, за адекватни се приемат стойности между 100 и 199 мкг/л, за лек йоден дефицит – тези между 50 и 99 мкг/л, за умерен – между 20 и 49 мкг/л, за тежък дефицит – < 20 мкг/л , докато стойностите > 300 мкг/л се приемат за ексцесивни (с риск за неблагоприятни последствия – йодиндуциран хипер- или хипотиреоидизъм, „йодна гуша“).

С ефектите си върху развиващия се мозък, менталния капацитет, физическото и половото развитие на подрастващите йодният дефицит е глобален медико-социален проблем, изискващ политика на превенция и устойчиво елиминиране. Наред с това, от значение е също дефицитът на микроелемента селен, чиито ефекти са съпос­тавими с тези на йодния дефицит и се изразяват в стимулиране на струмигенезата и на имунологичните процеси, свързани с тиреоидна дисфункция.

България е страна от Балканския ендемичен регион, в който тези фактори имат определящо значение по отношение на гушавостта. В резултат на системно провежданата през последните 15 години универсална йодна профилактика йодният дефицит при децата и подрастващите у нас бе елиминиран, а честотата на гушавостта бе сведена под 5% в таргетната група за оценка, съответстваща на тази за спорадична гушавост в неендемичните райони. Независимо от това данните от последното представително проучване (2008 г.) показват, че при част от децата от 7 до 10 години йодурията остава извън приетите норми (под 100 мкг/л в 14%, над 300 мкг/л в 16%), а при 14,6% от изследваните се доказва наличието и на селенов дефицит. Това корелира с относително висока честота на субклиничния хипотиреоидизъм (12,6% до 15,4% от изследваните са показали ТСХ > 4,2 mlU/l), като най-висок процент се установява в ендемичните райони Враца, Сливен и Благоевград. Това налага провеждане на допълни­телни изследвания, отчитащи значението на ендогенните и фамилни фактори, в т.ч. наличие на частични ензимни дефекти в тиреоидната хормоносинтеза и метаболизма на тиреоидните хормони, автокринни механизми (растежни фактори и други цитокини), придобита или вродена резистентност към тиреоидните хормони на рецепторно или пострецепторно ниво. Някои от ендогенните фактори са хормонозависими или зависими от йодния прием, включително от наличие на йоден ексцес. Доказано е, че естрогените имат модулиращ ефект по отношение ефекта на тиреоидните хормони на периферно и централно ниво, което определя по-високия риск за тиреоидни нарушения при женския пол, особено в периода на пубертета, когато честотата на струмите нараства значително. Роля имат също собственият растежен потенциал на тиреоцитите и HLA-хаплотипа, които са генетично детерминирани.

През последните години особено внимание се обръща върху струмигенния ефект на екологичните фактори, свързани с човешката дейност и замърсяването на околната среда: роля на някои пестициди, изкуствени торове с високо нитратно съдържание, някои продукти на нефта, съдържащи феноли, пиридини, фталати и други съединения, включително и използваните пластмаси в бита. Доказан е също струмигенен ефект на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, особено при децата и подрастващите. Изброените екзогенни фактори могат да имат директно действие върху тиреоидеята, като блокират различни етапи на тиреоидната хормоносинтеза или стимулират растежния потенциал на клетките. Някои от тях оказват и индиректен ефект чрез автокринните и периферните механизми на регулация на тиреоидеята.

Превенцията на тиреоидните нарушения изисква комплексно въздействие върху възможните фактори на струмигенезата и хормоналната дисфункция, особено в рисковите групи, каквито са децата и подрастващите. Те подлежат на системен контрол от компетентните органи, включително чрез организирането на системни скринингови проучвания и контрол в детските колективи и училищата.

Резюме от доклада, изнесен на конференцията в Пловдив