Позволявам да взема отношение по една гореща тема, нарастваща в публичното пространство през последните дни – БЪРЗА ПОМОЩ. Всички бяхме свидетели на драмата, разиграла се наскоро, поредната жертва на здравната система в България – смъртта на двегодишната Анастасия. Дали са си свършили добре работата лекарите, ще се произнесат контролните органи.

Когато има подобна трагедия, винаги има жертви. Сега обществото иска главата или на здравния министър, или на директора на Бърза помощ! Но аз се питам, виновни ли са те и дали това ще реши проблема?

Ако няма достойно заплащане за лекарските екипи в линейките, няма да има лекари и навременна помощ за наистина изпадналите в спешна нужда. Ако колите на Бърза помощ не се разпределят във всички точки на София, няма как да достигнат до адрес за нужното време. Липсата на някакви норми за звънене на Бърза помощ прави нещата още по-трудни за малкото медицински лица. Не може 14 лекарски екипа (в най-добрия случай) да обслужват 2 милиона души, живеещи в София. Успоредно с това са задръстването по улиците и обаждания на пациенти, които се оказва, че нямат толкова наложителна нужда от помощ, а просто искат да си премерят кръвното или да  поговорят с някого.

През 2007 година БНТ произведе документален филм за историята на Бърза помощ -  „Час на живота”. Бях сценарист на филма, режисьор беше Мария Траянова. През онези месеци ние се сляхме с работата на центъра денонощно. Силно ни респектира специфичната работа на екипите. Имахме възможност да се срещнем и с предишните директори на столичната спешна помощ. Истината, която разбрахме, ще кажа с един малък цитат от филма – „това са особена    порода човеци, през чиито ръце, умове и сърца преминава всеки ден от историята на града – хората от столичната спешна медицинска помощ”.

Заставам твърдо зад тях, смятам, че те в продължение на десет години носят на плещите си негативите на здравна реформа. И вместо да помогнем и да бъдем съпричастни, ние всекидневно ги обвиняваме.

Не смятам, че там няма добър мениджър, д-р Георги Гелев има отличен екип и добре ръководи центъра със средствата, които има. Да не говорим, че той и по-голямата част от екипа му са били лекари в линейки и са наясно с тънкостите и спецификата на работата.

Отстраняването на д-р Георги Гелев или на д-р Стефан Константинов няма да помогне за по-добра работа в Бърза помощ или в който и да е медицински център. Смятам, че журналистите не трябва на всяка цена да търсят сензация или жертвено агне, а напротив – да създават обществени дискусии за намиране на решения.

Диана ГАРОВА

Сценарист на документалния филм „Час на живота”