Вероятно не е случайно, че стане ли дума за болест, най-често се използва понятието борба. Борба срещу рака, срещу социалнозначимите заболявания, срещу СПИН, както и битка за детското здраве, за диабетно болните, за хората в неравностойно положение и т.н. Най-често понятието борба се използва от самите лекари в тяхното всекидневно общуване с болката, с болестите, с отчаянието на тежко болните, с радостта на изписаните здрави.
Напоследък обаче борбата придоби друга окраска, напусна хуманното поле на здравната грижа, надскочи нормалните отношения, замени общуването с подслушване, със скандали и дори с юмручни подходи.
Опиянено от свободата да се изразява гласно, обществото пропусна урока по толерантност и насочи колкото справедлива, толкова повече злостна енергия срещу хората в бели престилки.
Напоследък, ако във Враца или в Павликени граждани нападнат и бият лекар, това се съобщава с 10 реда на една колонка. Но ако, пази боже, лекарят сгреши – първи страници, големи заглавия, парламентарни трибуни. Изведнъж /или постепенно/ като че ли се отпуши зла енергия и помете много стойностни неща, сред които и дължимото уважение към човека, комуто поверяваме здравето си.
Всички тези размисли само съпровождат емоциите след една позакъсняла пресконференция, която ръководството на Българския лекарски съюз свика на 8 февруари т.г. Темата за огласяването на лекарските грешки и за обществения отзвук, придобил характеристиките на отрицателна кампания, бе защитена от председателя на БЛС д-р Цв. Райчинов, зам.-председателите д-р Д. Ленков и д-р Ю. Йорданов,както и от д-р Антон Въжаров – зам.-председател на Централната етична комисия на съюза, и д-р Мила Дукова – председател на Етичната комисия на столичната лекарска колегия.
Засегнати сме от липсата на обективност при атаките срещу лекарите, както и от липсата на възможност да отговорим на нападките, заяви още в началото д-р Райчинов, който смята, че в момента се „води война” срещу интелигенцията. Той сравни ситуацията с 1947 г., когато в навечерието на закриването на лекарския съюз така яростно са били нападани медицинските специалисти, но не обясни какви цели биха имали подобни нападки. У слушателя остана впечатление, че вероятни идеи за създаване на лекарска камара са основание за по-крайните твърдения на председателя на съюза. Д-р Райчинов информира още, че на предстоящ след няколко месеца събор БЛС ще предложи нов Кодекс по лекарска етика, където ще бъде дадена точна дефиниция на понятието лекарска грешка, ще бъдат очертани отликите между системна и случайна грешка, ще се предвидят механизми за участие на БЛС в изясняване на конкретните случаи. Защото сега, призна д-р Райчинов, БЛС не получава пълната информация за някои от случаите с голямо обществено отражение. От съюза заявиха още, че ще започнат усилено да пишат правилата за добра медицинска практика по отделни специалности, които да бъдат база за преценка на действията на всеки лекар. За тези правила обаче толкова отдавна се говори, че дори пристрастен към темата журналист се чуди има ли ги, няма ли ги, не трябваше ли да бъдат готови преди стандартите, или със стандартите, преди алгоритмите или заедно с тях?
На пресконференцията в характерния си емоционален стил д-р Антон Въжаров съобщи, че на среща с председателите на регионални етични комисии са обсъждани както конкретните нашумели казуси, така и подходите за промени в етичния кодекс. Защото сега комисията по етика почти няма правомощия при окончателното изясняване и вземане на решения дори по случаи с обществено значение, каза той. Д-р Въжаров подчерта още, че „медицината е непредвидима”, че е невъзможно да се опише какво преживява лекарят, „когато затваря очите на свой болен”. И макар да приема, че „лекарите не са безгрешни и пропуски съществуват”, д-р Въжаров смята, че отрицателното обществено настроение далеч надхвърля нормалните реакции в подобни ситуации.
Темата за доверието между лекар и пациент коментира и д-р Мила Дукова, която изтъкна, че без човешки разговор и разбиране между болния и лечителя резултатите никога не са най-добри. Тя смята, че всяка професия има свое тайнство и „от липсата на доверие много боли”. Д-р Дукова подчерта още, че ако обществото не подкрепя лекарите в битката им за промяна на здравната система към по-добро, това ще се отрази пагубно и на лекарите, и на болните. Тя цитира данни за свои колеги – общопрактикуващи лекари, неиздържали на напрежението, застигнати от смъртта на работното си място в лекарските кабинети.
Д-р Д. Ленков изрази категорично мнение, че напоследък, за да се отвлече вниманието от други наболели проблеми, атаките целенасочено се отправят към лекарите. А д-р Ю. Йорданов припомни, че за съжаление много често в публичното пространство „присъдите” по медицински неблагополучия се произнасят, преди да има достатъчно ясни и точни доказателства.
Участниците в пресконференцията разпространиха отворено писмо, в което се казва: „При така подкопаното доверие на хората към лекарите поради пикантните твърдения за лекарски грешки – в по-голямата си част неподкрепени от реални факти, пациентите ще бъдат все по-притеснени и несигурни, а нашите усилия да променим нещата към по-добро – все по-неефективни…Като лекари имаме единствения избор да продължим да се борим за живота и да лекуваме хората, които се обръщат към нас, по най-добрия възможен начин…” Така и завърши пресконференцията.
Само преди дни в редакцията бе получено писмо с молба да препоръчаме къде да се направи пластична операция на „отпуснат бюст”. Там пише:”Друг проблем, който е тревожен, е липсата на кадърни лекари напоследък в България и многото мушенници, които се навъдиха” /правописът е на автора на писмото – б.а./. Четох писмото на глас, обидена заради хилядите български медици, които всеки ден и час, в амбулатории, кабинети или операционни, в линейки, в отдалечени здравни служби посрещат хиляди болни, консултират, диагностицират, лекуват. Затова споделям обидата на представителите на лекарския съюз, огорчението на всеки наш медик от безпрецедентната атака срещу хората в бяло.Мисля, че днес лекарите са „необходимият грешник”, който трябва да поеме вината за неблагополучията на т.нар. здравна реформа, за проточилите се немъдри решения в нормативната уредба на едно съвременно здравеопазване, за трайното пренебрежение на държавата към системата, изразено в толкова нисък процент от БВТ, за неосигурените, за отчаяните, за безпътните. Къде бе същото това общество, когато години наред здравеопазването бе системно недофинансирано, лекарите – пренебрегвани, приоритетите – неясни?
Лекарски грешки и неточности има и ще има, но не трябва ли те първо да бъдат дискутирани в професионални среди, а после – огласявани на първите страници. Тъй като общуват с хора в беда, днес лекарите трябва да поемат и отговорността за несвършващия преход, за бедността, за омразата, която разяжда нормалните отношения, за липсата на ценности, която убива човещината. За съжаление там, където болката и лечителят се срещат на тепиха на недоверието, няма спечелена битка. Губещи сме всички.