- Поздравления, проф. Воденичаров, по повод 25-годишния юбилей на създадения от Вас Факултет по обществено здраве при Медицинския университет в София! Това събитие бе ознаменувано с решение на Академичния съвет на университета да назове ФОЗ с Вашето име! Бихте ли споделили как през 1995 г. се зароди идеята за създаване на академичен облик на науката за общественото здраве и здравния мениджмънт?
- На 9 октомври 1995 г. бе открит първият у нас факултет по сестринско дело със задача да осигури повече организационни и управленски компетенции на старшите и главните медицински сестри. В последствие той прерасна във Факултет по обществено здраве (ФОЗ), чиято мисия бе да подготви нова генерация от здравни мениджъри, които да отговарят на предизвикателствата на новото време, характеризиращо се с навлизане на пазарните механизми в здравеопазването. Една от задачите, които трябваше да решим, е да съумеем да съчетаем в едно логиката на медика с логиката на икономиста.
През годините разработихме теоретичния фундамент на науката за общественото здраве и обособихме общественото здраве като самостоятелно научно направление. Тук трябва да отбележим значимостта на фундаменталния труд „Феноменът обществено здраве в променящия се свят”, който е и първи опит за синтетична обща теория на науката за общественото здраве, както и монографията „10-те принципа на медика и мениджъра”, която се превърна в настолна книга за много здравни мениджъри. Не е за пренебрегване и огромният брой публикации в областта на общественото здраве, третиращи различни негови аспекти, но акцентиращи преди всичко върху социалната логика на медицината. Медицината има своята социална логика, така както има своята биологична логика.
-Как бихте коментирали същността на общественото здраве като наука, а и практическата му значимост?
- Нашата концепция за общественото здраве е, че то е във и над медицината. В медицината, защото изучава здравното битие на обществото. Над медицината, защото се занимава със социалното битие на здравето. Общественото здраве разглежда здравните потребности не толкова и не само през призмата на интересите на отделната личност, но преди всичко през призмата на обществените интереси. Ето защо общественото здраве е мултидисциплинно, интердисциплинно и изисква мултисекторен подход и политика. Общественото здраве е еманация на прокламираното от нас асоциативно и интегрално мислене. Асоциативно, защото включва: и социална медицина, и здравен мениджмънт, и биоетика, и здравни грижи, и трудова медицина, и оценка на здравните технологии, и икономика на здравеопазването, и др. Интегрално, защото общественото здраве не е механичен сбор от различни дисциплини, а синтез, нов мисловен и интелектуален продукт, завършено интегрално цяло.
Общественото здраве трябва да бъде резултат от взаимодействието на всички политики. Новият тип здравна политика би следвало да бъде координирана мултисекторна политика за постигане на справедливост в здравеопазването. Именно здравеопазването е призвано да изиграе ключова роля при определяне качеството на живот. Ето защо здравеопазването трябва да вдъхновява цялата политика и дейностите на Европейския съюз. Нещо повече – развитието на здравеопазването трябва да се превърне в основна цел в по-нататъшното укрепване на Европейския съюз. Европа трябва да бъде обединена, защото има обща отговорност към света.
- Проф. Воденичаров, Вие положихте основите на модерното образование по здравен менидмжънт и обществено здраве в рамките на МУ-София, но активно участвахте и подпомогнахте изграждането и на други факултети в страната. Вашата мисия за формиране на национална школа по обществено здраве реализира своите цели. Как бихте коментирали, на какво се дължи този успех?
- През изминалите 25 години ФОЗ при МУ в София се утвърди като национална структура и постигна редица успехи, защото се превърна в огнище на свободния дух, на свободната мисъл, а свободата е кодът на съвършенството.
При създаването и развитието на ФОЗ съм се ръководил от принципите на идейна меритокрация. Водил съм се от максимата: да оставим на нашите по-млади приятели правото да грешат и да им осигурим възможността да растат. Винаги съм мислил, че да преподаваш значи да вдъхновяваш. Нека вдъхновим нашите студенти да учат повече, да правят повече, да мечтаят повече, а нашите последователи – да станат нещо повече!
Пожелавам на сътрудниците на Факултета по обществено здраве да бъдат умни, решителни и посветени на мисията да изградим една велика структура, от която да струи светлината на познанието. Нека се опитаме да оставим следа във Вселената.
- Редакцията на в-к „Форум Медикус” поздравява проф. Цекомир Воденичаров по повод назоваването на негово име на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София. Светлите личности на факултета са оставили трайна диря на страниците на вестника. Защото заедно – всеки на своето място – сме писали и пишем историята на българското здравеопазване.
