Вие сте в: Начало // Всички публикации // Разруши ли COVID-19 глобалното здраве?

Разруши ли COVID-19 глобалното здраве?

За първи път в следвоенната история на епидемиите е налице обрат в страните, които биват най-често засегнати от пандемия.

В началото на май т.г. повече от 90% от всички докладвани смъртни случаи от COVID-19 бяха от най-богатите страни в света. Ако Китай, Бразилия и Иран се включат в тази група, процентът става 96.

Останалият свят исторически от години се смята за резервоар на паразитози и болести, от които богатият свят може да се пази. И само получаваше огромни съвети и скромно количество помощ от правителства и фондации. Сега обаче виждаме как COVID-19 плавно се придвижва към тези региони.

Независимо от обрата, продължава да действа обичайната формула на предаване на препоръки – политиките, необходими за най-тежко засегнатите богати държави се предават като препоръки за всички страни. Два бяха основните подходи: широко прилагане на физическото  дистанцирани чрез затваряне на обществени места и фокус върху подходяща болнична грижа и технологично осигуряване.

Ние се чудим доколко подходящи са точно тези стратегии за по-бедните страни с диференцирана структура на населението, с толкова различни нужди в общественото здраве, с ограничени здравни ресурси, с лошо управляващи правителства, огромни неравенства и слаби икономики. Съмнявам се, че тези стратегии рушат основни принципи на глобалното здраве: че социалната справедливост и равенството са първостепенни.

* * *

Същността на държавата е важна за контрола на всяка епидемия – баналност, която знаем от векове, но като че ли я пренебрегнахме при тази пандемия. Вероятно това не е изненада, като се има предвид колониалната история на медицината – когато болестите на европейците се възприемаха като глобално значими, а болестите в неевропейските страни колонии се наричаха тропическа медицина.

Случаят COVID-19 показа колко е важна същността – много и средно бедни държави, събрани в субсахарна Африка, в Южна и Югоизточна Азия, имат различен демографски профил от богатите и от тези в Източна Азия. Там населението е по-младо, а повечето от старите хора живеят вкъщи, а не в домове за възрастни. Знаем, че половината от всички смъртни случаи в богатите страни бяха докладвани именно от такива домове. Точно тези различия по възрастова структура и социални ангажименти преопределят по-ниския риск от смъртност от COVID-19 сред това население.

* * *

Броят на смъртните случаи от COVID-19 от началото на епидемията е малка част от смъртните случаи поради всички причини от началото на 2020 г. Така или иначе хората продължават да умират милиони от други болести, а карантината направи достъпа до качествена медицинска помощ много труден, особено в някои региони. В Индия например общественият транспорт – единствена възможност за бедните, както и за медицинските специалисти да отидат на работа, беше спрян в края на март и частично възстановен в началото на май. Не е изненада, че там бе отчетен драматичен спад във важни клинични интервенции и в дейностите по общественото здраве. Данни от индийската национална здравна служба сочат, че има 69% редукция на ваксинациите срещу морбили, паротит и рубеола при децата, 21% спад в посещенията при лекар, 50% намаление на клиничната помощ при остри сърдечни събития, и удивително – 32% спад на болничната пулмологична натовареност през март 2020 в сравнение с март 2019. Подобни доклади се появяват и от други страни, включително за прекъсване на кампаниите срещу инсектициди, за ограничаване на достъпа до антималарийни лекарства, спиране на ваксинацията срещу полиомиелит.

„Близнак“ на карантината за постигане на физическа дистанция са промоцията на масовото тестване за COVID-19, което разчита на скъпи китове, както и акцентът върху интензивните отделения и възможностите за апаратна вентилация. Тези стратегии, които доминираха в отговора на богатите страни на инфекцията, са недостижима възможност за ниско бюджетните страни, където достъпът до интензивни грижи или до каквото и да е, освен до диагностика, е далеч от реалността. Историята сочи, че ако ваксина срещу COVID-19 бъде създадена, тя ще бъде достъпна първо до страни, които могат да си позволят да я купят. И чак след това ваксините ще достигнат до бедните страни – и там ще се разпределят към богатите граждани първо.

За контраст, налице са само бегли препоръки за: ролята на синдромната диагностика (клинична диагноза, базирана на връзката между симптомите и признаците като общ маркер за инфекция); ролята на здравните специалисти в общността, на медицинските сестри и лекарите от първичната помощ; ролята на обществената ангажираност. Здравните системи с ограничени възможности – по принцип с недостиг на средства, легла, оборудване и кадри, едва ли ще бъдат способни да лекуват COVID-19, ако не отделят огромни ресурси за преструктуриране.

Ето защо комбинираният ефект от ограничен достъп до и липса на наличности не може да доведе до увеличение на смъртните случаи, които не са свързани с COVID-19.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.