Richard Armitage,Laura B Nellums, Division of Epidemiology and Public Health, University of Nottingham
В страните, засегнати от коронавирусната болест COVID-19, възрастното население бе посъветвано да се самоизолира за „много дълго време“. Опитът да бъдат защитени над 70-годишните и по този начин да бъдат облекчени претоварените здравни системи идва на фона на налаганите от страните по света блокади, комендантски час и социална изолация, за да бъдат смекчени последиците от разпространението на SARS-CoV-2.
Известно е обаче, че социалната изолация сред по-възрастните е сериозен проблем за общественото здраве поради съществуващия при тях повишен риск от сърдечно-съдови, автоимунни, неврокогнитивни и психични проблеми. Учените наскоро демонстрираха, че прекъсването на социалните връзки излага по-старите хора на по-голям риск от депресия и тревожност.
Когато министрите на здравеопазването инструктират възрастните хора да останат вкъщи и да избягват социален контакт със семейството и приятелите, наред с осигуряването на хранителни стоки и жизненоважни лекарства, те трябва да предприемат необходимите спешни действия за смекчаване на последиците върху психическото и физическото им здраве.
Самоизолацията ще се отрази непропорционално на търсения ефект върху възрастните хора, чийто единствен социален контакт е извън дома – например в заведения за дневна грижа, клубове и центрове за общуване. Тези от тях, които нямат семеен кръг или приятели и разчитат на подкрепата на доброволци или на социални грижи, ще бъдат изложени и на допълнителен риск.
Онлайн технологиите могат да бъдат използвани за осигуряване на социални мрежи за подкрепа и създаване на чувство за принадлежност, въпреки че може да има различия в достъпа или в компютърната грамотност. Интервенциите могат просто да включват по-чести телефонни контакти със значими за тях хора, семейство и приятели, доброволни организации или здравни специалисти, работещи по проекти за партньорска подкрепа по време на принудителна изолация. Освен това когнитивно-поведенчески терапии могат да се предоставят онлайн, за да се подобри психичното благополучие.
Изолирането на възрастните хора може да намали предаването на вируса, което е най-важно с оглед да се забави пикът в броя на случаите и да се сведе до минимум разпространението към групи с висок риск. Въпреки това придържането към стратегиите за изолация вероятно ще понамалее с течение на времето. Подобни мерки за облекчаване на изискванията трябва да бъдат времево така определени, че да предотвратят предаването, но и да избегнат увеличаване на заболяемостта, свързана с афективни разстройства. Този ефект ще се почувства най-силно сред по-уязвимото и маргинализирано население, което трябва да бъде приоритетна цел за прилагането на превантивни стратегии.
The Lancet, 19 март 2020 г.