На 11 февруари т.г. вирусът, известен до този момент като 2019-nCoV получи официалното си име - SARS-CoV-2. „Кръстник“ е експертният съвет – Coronavirus Study Group (CSG), към Международния комитет за таксономия на вирусите (International Committee on Taxonomy of Viruses). Групата, включваща учени от научни центрове – университeтите в Лайден и Утрехт, Института по вирусология към Charité – Берлин, московския университет „Ломоносов“ и др. (общо 17 души), е отговорна за класификацията на вирусите от семейство Coronaviridae. Въз основа на филогенезата, таксономията и установената практика CSG определя сегашния вирус като близък роднина на SARS-Co вирусите от вида Severe acute respiratory syndrome-related coronavirus и го обозначава като severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 (SARS-CoV-2), става ясно от публикация в bioRxiv – preprint платформа за биология. И още: „За разлика от SARS-CoV, наименованието SARS-CoV-2 не е производно от името на заболяването SARS (тежък остър респираторен синдром) и по никакъв начин не трябва да се използва за предварително определяне на името на болестта, или спектъра от заболявания, причинени от SARS-CoV-2, което е в компетенциите на СЗО. Наличните, все още ограничени епидемиологични и клинични данни за SARS-CoV-2 предполагат, че спектърът на заболяването и начините на предаване на този вирус и SARS-CoV могат да се различават.“
В същия ден – 11 февруари, и СЗО изпълни своята част от задачата. „Следвайки утвърдената практика за наименуването на нововъзникнали инфекциозни заболявания при човека, разработена в сътрудничество със Световната организация за здравето на животните (OIE) и с Програмата на ООН по прехраната (FAO), СЗО дава име на заболяването COVID-19, съкратено от „coronavirus disease 2019″, обяви генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус на пресконференция в Женева.
В избора на това име се забелязва известна доза политическа коректност. Според критериите на СЗО назоваването на нововъзникващи заболявания не трябва да включва имена на географски обекти, животни или хора, което би могло да има дискриминационен характер. В този смисъл COVID-19 трябва да се пребори на първите страници на световните медии със заглавия от рода „китайският вирус“, „заразата от Ухан“ и др.
COVID-19 в динамика
В началото на миналата седмица сегашната епидемия в Китай премина важна психологическа граница – за около месец и половина смъртните случай (над 1000) надхвърлиха броя на починалите по време на продължилата около 8 месеца епидемия от SARS – преди 17 години, когато се разболяха 8096 души, 774 починаха, от тях 648 в Китай. Коефициентът на смъртност при SARS се изчисляваше на близо 10%. Сега, съотнесено към 6-кратно повече инфектирани, смъртността според китайските здравни власти възлиза на около 2%.
„По-малко нови случаи, повече излекувани“, гласи заглавие в англоезичния „China daily“. Към 12 февруари т.г. за излекувани бяха обявени около 5000 души. Над 2000 пациенти с COVID-19 обаче са в тежко състояние. Според китайската Централна здравна комисия стабилизира се тенденцията на намаляване на новорегистрираните случаи. Според експерти обаче необхванатите случаи са значително повече. „Това, което наблюдаваме, не са реалните, всекидневно откривани случаи, а всекидневната горна граница в способността да бъдат идентифицирани тези случаи“, смята германският експерт по коронавирусите Кристиан Дростен. Според него „тясното място“ в системата на съобщаване може би е тестването за доказване наличието на вируса, но може да има и друга причина.
Според проф. Джун Наншан, виден китайски специалист по респираторни заболявания, ключово за ограничаване на разпространението на заболяването е менажирането на трафика от близо 160 млн. души, завръщащи се на работа след удължената заради вируса новогодишна ваканция.
Летящият холандец
Най-големият клъстер на заболели от COVID-19 извън континентален Китай е в японските териториални води, на борда на круизния кораб Diamond Princess (на снимката), където потвърдените случаи на COVID-19 към 13 февруари т.г. достигнаха 175. Те са настанени в болници в Токио и в 4 други японски префектури. Над 3600 туристи и екипаж от общо 56 страни ще останат под карантина до 19 февруари. Пътниците не трябва да напускат кабините си, което е трагично за тези от вътрешните кабини – без дневна светлина и без достъп на свеж въздух. Те биват извеждани на палубите на малки групи за около час дневно. Японският здравен министър Кацунобу Като поиска мобилизация на ресурсите, за да бъдат тествани по 1000 души дневно, а не само хората с температура или в контакт със заразени.
Друг круизен кораб – MS Westerdam, се превърна в истински „летящ холандец“, след като Япония, Тайланд, Филипините, Тайван и Гуам не дадоха разрешение той да акостира в техни пристанища. На 13 февруари т.г. корабът, с над 2200 души на борда, бе приет от Камбоджа.
Съмнения за „super spreaders“
Важен момент за хода на една епидемия е появата на случаи, при които един инфектиран заразява много повече хора от базовото репродуктивно число, което за COVID-19 е между 2 и 3. За такъв „супер разпространител“ бе нарочен британският бизнесмен Стив Уолш, заразил 11 души от три страни – Великобритания, Франция и Испания, докато е бил на ски курорт в Алпите, след участие в конференция в Сингапур. Самият той имал съвсем леки грипоподобни симптоми и вече е изписан от лондонската болница „St. Thomas“. След появата на новите четири случая здравните власти в Обединеното кралство повишиха степента на опасност до „сериозна“ и допуснаха възможността за принудителна карантина на хора, които не желаят да се самоизолират. На 12 февруари т.г. бе съобщено за първия случай на COVID-19 в Лондон.
За друг случай на „super sрreader“ при нозокомиална инфекция съобщи „Deutsches Arzteblatt“, цитирайки резултатите от клинично проучване в американското издание JAMA. В университетската клиника Zhongnan в град Ухан в периода 1 – 28 януари т. г. са лекувани общо 138 пациенти с пневмония, причинена от новия коронавирус, включително 40 души от медицинския персонал. Поне 10 от тях са се заразили от един пациент, който поради неуточнени стомашни оплаквания е бил приет в хирургично отделение. Общо случаите на вътреболничната инфекция са 57, т.е. 41%.
На предния фронт – медиците
До 10 февруари т.г. близо 20 000 души лекари и друг медицински персонал от цял Китай бяха командировани в епицентъра на епидемията – провинция Хубей и град Ухан. Местните лекари и медицински сестри достигат предела на физическото и психическото изтощение, полагайки грижи за голям брой пациенти в тежки условия, включително при дефицит на предпазни облекла, пише Франс прес, като се позовава на пожелал анонимност източник. Някои дори слагат памперси, за да не се налага да сменят костюмите, казва източникът на агенцията.
Би Би Си предава разказа на медицинска сестра, която работи в добре оборудвана клиника във втория по големина град в Хубей, но въпреки това и там предпазните облекла не достигат. „Заради наплива на пациенти се налага да работим по 10 часа на ден и нямаме време да ядем, да пием, да ходим до тоалетна“, казва тя. „В края на смяната, когато свалим защитното облекло, целите сме вир-вода, по лицето и шията остават дълбоки белези и дори рани от плътно прилепващите маски. Много колеги заспиват по столовете, прекалено уморени, за да се приберат вкъщи.“
Вероятно всекидневните усилия на тези хора има предвид генералният директор на СЗО, когато казва, че решителните действия на Китай дават на останалия свят „времеви прозорец“, за да се подготви по-добре за евентуално разрастване на епидемията.
