Вие сте в: Начало // Всички публикации // Простатен карцином – етиопатогенеза и разпространение

Простатен карцином – етиопатогенеза и разпространение

Ракът на простатата е второто по честота диагностицирано злокачествено заболяване (след белодробния карцином) при мъжете. Честотата и смъртността корелират с увеличаването на възрастта, като средната възраст към момента на диагнозата е 66 години. Диетата и физическата активност играят важна роля при развитието и прогресията на заболяването.  Ролята на диетичните фактори си проличва от наблюдаваните  различия  в честота на разпространение в световен мащаб .

Честота

Коефициентът на заболеваемост от карцином на простатната жлеза варира в различните региони и популации. По данни на GLOBOCAN през 2018 г. в целия свят са регистрирани 1 266 106 нови случая на простатен карцином или 7.1% от всички видове рак при мъжете. Процентът на разпространение е най-висок в Океания (79.1 на 100 000 души) и Северна Америка (73.7 на 100 000), следван от Европа (62.1 на  100 000)1. Африка и Азия имат проценти на заболеваемост, по-ниски от тези в развитите страни (съответно 26.6 и 11.5 на 100 000). Разликите в заболеваемостта са близо 190 пъти по-големи между населението с най-висок (Гваделупа – 189,1) и населението с най-нискък процент (Бутан – 1,0).За България честотата е 9.3 на 100 000 по данни от 2015 г. Причината за тези отклонения  не е напълно ясна. Разликите  могат да бъдат обяснени с  разпространението на PSA тестуването. В  Европа ракът на простатата е най-често диагностицираният рак сред мъжете, представляващ 24% от всички нови ракови заболявания през 2018 г., или  450 000 нови случая . В САЩ ракът на простатата е вторият най-често срещан рак, представляващ 9,5% от всички нови случаи (164 690 нови случая, регистрирани през 2018 г.). Според  някои съвременни проучвания около 20-40% от случаите на рак на простатата в САЩ и Европа може да се дължат на свръхдиагностика, дължаща се на по-разпространено PSA тестуване.

Разпространението на рака на простатата силно варира между различните расови групи. В САЩ най-ниската честота се наблюдава при американски индианци (46.9 на 100 000) и азиатци (52.4 на 100 000 ), следвани от бялата раса (93.9 на 100 000). Най-високата честота на заболеваемост е наблюдавана при афро-американските мъже (157,6 на 100 000). Това огромно несъответствие е свързано както със социално-икономическите условия, така и с биологичните фактори. Например се смята, че афро-американците получават по-ниско качество здравно обслужване и следователно е по-малко вероятно да се подложат на PSA скрининг . От друга страна, значително по-високи нива на PSA са наблюдавани при чернокожи мъже със или без рак на простатата в сравнение с белите. Няколко проучвания предполагат, че генетичната предразположеност може да играе роля. Афро-американските мъже имат по-често срещаните варианти на хромозома 8q24, за които е доказано, че са свързани с повишен риск от рак на простатата . Някои проучвания показват също, че афро-американците имат висока степен на вариации в гените, потискащи  туморния растеж и регулиращи апоптозата на клетките. Освен това афро-американските мъже проявяват по-агресивна форма на заболяването, която също е свързана с генетични и биологични различия, въпреки че липсата на адекватен скрининг и своевременно лечение също не е изключена.

Смъртност

Международните статистики относно  смъртност от простатен карцином варират значително в световен мащаб. През 2018 г. най-високата смъртност е регистрирана в Южна и Централна Африка (26.8 до 19.5 на 100 000), Южна  Америка (14 на 100 000), Източна и Централна Европа (13.5 на 100 000), Централна Америка (10.7 на 100 000 души), следвана от Австралия и Нова Зеландия (10.2) и Западна Европа (10.1 на 100 000 ). Най-ниският процент е отчетен в страните от Азия (Централна – 3,3; Източна – 4,7 и Югоизточна – 5,4) и Северна Африка (5,8). Смъртността от простатен карцином в България е най-висока в областите Хасково, Враца, Варна, София област и Перник: над 16/100 000, по-висока от средната за Източна Европа. Смъртността от рак на простатата нараства с възрастта и почти 55% от всички смъртни случаи настъпват след 65-годишна възраст.

Тенденции

Очаква се  увеличаване на заболеваемостта от рак на простатата в световен мащаб с 1 017 712 нови случая (+ 79,7% цялостна промяна) до 2040 г. Най-голямо учвеличаване на  честота на простатен карцином ще бъде регистрирана в Африка (+ 120,6%), следвана от Южна  Америка и Карибите (+ 101,1%) и Азия (100,9%). Най-ниско увеличване на честота ще бъде регистрирано в Европа (+ 30,1%). Това увеличение на заболеваемостта изглежда е свързано с тенденциите за увеличаване продължителността на живота. Тенденциите за увеличване на заболеваемост в развиващите се страни вероятно се дължат на подобрения достъп до медицинска помощ, както и увеличване на докладваните случаи. Фактът, че честотата на заболеваемостта нараства в регионите, в които тестовете за PSA не се използват рутинно, предполага, че този феномен отразява промяна  на начина на живот по подобие на западните страни -  включително затлъстяването, физическата неактивност и хранителните фактори. В България резкият скок в честотата на разпространение от 2010 г. насам се дължи до голяма степен от въвеждането на PSA скрининг при мъже над 50-годишна възраст.

Етиология и рискови фактори

Етиологията на простатния карцином е обект на много съвременни  проучвания.  Доказани  рискови фактори са възрастта, генетичната предиспозиция и наличието на  фамилна обремененост.  Ролята на диетата , физическата активност и факторите на средата става все по-актуална.

Възраст

Честотата на рака на простатата нараства с възрастта . Въпреки че само 1 на 350 мъже на възраст под 50 години ще бъде диагностициран с рак на простатата , честотата на заболеваемост нараства до 1 на всеки 52 мъже на възраст от 50 до 59 години. Честотата на заболеваемостта е близо 60% при мъже на възраст над 65 години . Ракът на простатата е най-често диагностицираното злокачествено заболяване сред възрастните мъже . В действителност все по-голям брой мъже са диагностицирани  поради увеличаване на продължителността на живота и все по-широко застъпения  PSA скрининг. Наблюдава се, че рискът се увеличава особено след 50-годишна възраст при бели мъже, които нямат фамилна анамнеза за рак на простатата, и след 40-годишна възраст при чернокожи или мъже с фамилна анамнеза за рак на простатата. Счита се, че 60%  от мъжете над 80-годишна  възраст имат хистологични белези на простатен карцином при аутопсия.

Фамилна обремененост и генетична предиспозоция

Над 20% от мъжете с простатен карцином съобщават за случаи на  заболяването в семейството. Това може да се дължи както на общи генетични фактори, така и на сходен начин на живот. В рамките на пансветовния проект  PRACTICAL , със силно застъпено българско участие (водещи изследователи – чл.-кор. проф. Чавдар Славов и проф. Р. Кънева) са открити над 100 локуса в множество хромозоми, които допринасят за развитието на простатен карцином. Резултатите от  проекта сa представени в над 78 научни публикации в т.ч. седем в “Nature Genetics“2 . Дефинирането на конкретната генетична предиспозиция би спомогнало за ранното откриване на застрашените индивиди, създавайки необходимите условия за персонализирана медицина.

Диета

Начинът на хранене има неоспоримо значение за появата и развитието на много онкологични заболявания, в това число и рака на простатната жлеза. Най-красноречиви са проучванията върху емигранти от страни със нисък риск – например Китай, в такива с висок риск – САЩ. С  възприемане на „западната“ диета се увеличава и вероятността за развитие на заболяването. Влиянието  на някои основни хранителни групи, напитки и добавки е представено в таблицата. Затлъстяването  и липсата на физическа активност за асоциирани не само с по-висока честотата, но и с по-лоша прогноза.

Полови хормони

Въпреки отдавна установената роля на андрогените върху растежа на простатните клетки, някои съвременни проучвания отбелязват ниските стойности на тестостерон при пациенти с простатен карцином. Следователно влиянието  на други хормони -  естроген, инсулин, витамин Д, трябва да бъдат допълнително проучени.

Простатит и полово предавани инфекции

Развитието на простатит може да се дължи на много фактори, вкл. инфекции, травми, рефлукс на урина и др. Всяко хронично дразнене води до развитието на пролиферативна възпалителна атрофия, която сама по себе си е предпоставка за развитие на простатна интраепителна неоплазия (PIN), доказан канцероген.

Извод

Простатният карцином е заболяване без ясна етиология, но с ясна зависимост от възрастовата група. Тенденциите за увеличаване на очакваната продължителност на живот поставят необходимостта за ранна диагностика, преди първите клинични прояви на болестта. Познаването на актуалната статистика относно разпространението, заедно със задълбоченото познаване на етиологията и рисковите фактори са незаменими инструменти в първичната профилактика на болестта. У нас от 2010 г. съществува програма за скринингово изследване на всички мъже над 50-годишна възраст, включително PSA и преглед при уролог. Чрез извършване на стриктен скрининг и своевременен избор на подходящо терапевтично поведение може да се постигне 100% излекуване.

Д-р Радостина Георгиева, чл.-кор. проф. Чавдар Славов, Клиника по урология с извършване на специфична дейност по андрология, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.