Броят на болниците остава непроменен през последните години, сочат данни от Националния статистически институт, разпространени през седмицата. В края на 2018 г. лечебните заведения за болнична помощ са 346, колкото са били и през 2010 г., и в края на 2017 година. Общият брой на леглата обаче е нараснал. Сега те са 53 173, а през 2010 г. са били малко под 49 000. Това показва, че у нас тенденцията не е толкова за откриване на нови стационари, колкото за разширяване на обхвата на дейностите във вече съществуващите, като става дума за структури, чиито клинични пътеки са по-добре финансирани. Известно е още, че се появяват и филиали на съществуващи болници.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 759.6 на 100 000 души население, посочва НСИ. През 2017 г. на 100 000 души се падат 748 легла. Най-осигурени с болнични легла са  областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниско осигурени са областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7).
Многопрофилните болници в България са 185 и имат 37 489 легла. През 2014 г. те са 176. Броят на леглата варира в широки граници – от 16 до 1501. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат със 100 до 299 легла – 44,9%. С над 500 легла са 7 на сто от МБАЛ. Специализираните болници у нас са 137, съответно със 13 438 легла. Дори в доклада на ЕК за състоянието на българското здравеопазване бе изрично подчертан големият брой на хоспитализациите, отнесен към средния за ЕС, както и осигуреността с легла, надхвърляща средната за другите държави членки. За съжаление по брой на леглата за продължително лечение и рехабилитация страната изостава в твърде голяма степен.
Знаем, че според националната здравна карта болничните легла за активно лечение са с около 5 хил. повече. Известно е също, че НЗОК трябва да се съобразява със здравната карта при сключване на договорите. Задачата е трудна и правилото по принцип не се спазва – договори се подписват с всички лечебни заведения в страната.
Според данните в края на миналата година в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари на основен трудов договор. Почти толкова са и медицинските сестри – 30 589. Общо специалистите по здравни грижи са 46 332, от тях 3155 са акушерките. В болниците работят 17 000 лекари. В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – 4199, следват акушер-гинеколозите, кардиолозите и др.
Графиките и таблиците, огласени от НСИ, са важни не само за любителите на числата, но най-вече за тези, които – според информациите от МЗ – активно работят върху промяна на действащия у нас здравноосигурителен модел. Дори не е нужно да напомняме, че кадрите и структурната мрежа имат основно значение за състоянието на здравната система, какъвто и модел да бъде наложен.
Форум Медикус