Медицинската експертиза на работоспособността е неделим етап от диагностично-лечебния процес. Тя дава експертна оценка на вида, степента и продължителността на заболяването и нарушаване работоспособността на индивида. Тя има медицинско, правно, статистическо, икономическо, финансово и социално значение. Извършването й изисква дълбоки медицински познания, клиничен опит, познаване съвременните трудови условия, на организацията на труда и работното време, професионалната характеристика, биологичните, социалните и икономическите фактори за възникване и продължителността на дадено заболяване. Мащабно проучване на медицински ергономисти от края на 80-те години на миналия век показва, че експертизата отнема 65% от работното време на тогавашните цехови лекари, на селските – 50%, на участъковите – 40%, на болниците от всякакъв тип – 25% (при диспансерите – 40%), на звената от тогавашната Медицинска академия – 10%. В ново време обемни проучвания не са правени, но по приблизителни данни в момента експертизата обхваща около 30% от времето, определено за извършване на медицинските дейности.
С възникване на модерната медицина в средата на ХIХ век (дотогава с инвалидността са се занимавали основно военните) се установяват и структурите на медицинската експертиза на работоспособността. Основите се изграждат за първи път в Бисмаркова Германия, постепенно нейният опит с различни контури и нюанси обхваща целия цивилизован свят.
У нас с първите трудови закони, приети през периода 1903–1907 година, се узаконяват и медицинските експертизи на пострадалите и заболелите работници по време на трудовия процес. След 1924 г., когато се въвежда първото здравно осигуряване, към всеки фонд за обществени осигуровки се образуват лекарски комисии с право да признават неработоспособност и инвалидност. След етатизирането на българското здравеопазване от 1950 г. се създават централни и регионални комисии, наричани ЦТЕЛК, ТЕЛК и ЛКК, за определяне временна и трайна нетрудоспособност, издават се много помагала, справочници и монографии на тази тема, вкл. и специален бюлетин с интересни казуси, а работещите в тези комисии са с безспорен авторитет и емблематични.
След 1989 г. при нескончаемите здравни реформи започна и структурно реформиране на органите на медицинската експертиза – отпаднаха функционалните телкове, вместо трудови се появиха териториални комисии, понятието трудоспособност (отразяващо най-пълно трудово-правните отношения) изчезна и се замени с работоспособност, комисиите се превърнаха в отделения на болниците, което ограничи независимостта им, престанаха да се имат предвид трудовите и социално-икономическите условия, при които индивидът упражнява трудовата си дейност, на работодателите (а те са заинтересовани лица) се даде право да обжалват не само решенията на ЛКК, но и на ТЕЛК. По политически причини бе въведено и освидетелстване на лица, навършили отдавна пенсионна възраст, което излишно натовари териториалните комисии, деформира медицинската статистика, увеличи техническите грешки, а качеството на експертизата спадна, на което се отговори с проверки и одити, довели до отлив на кадри и възход на геронтокрацията в тази преди престижна дейност.
За десет години излязоха три наредби за неработоспособността, но нито една не реши кардинално актуалните въпроси на медицинската експертиза. А основата на една институция са далновидността и дълголетието на правилниците и законите.
Трудово-медицинската експертиза е комплексно явление от медицински, икономически, финансови, правни, трудови, психологически, екологични, социални и дори политически фактори. Осъществяването й е дълг на всеки медик, независимо от квалификацията и ранга, който заема. Тя изисква много труд, компетентност, ерудиция, почтеност, доста трудно осъществими в днешните меркантилни времена.
В новата наредба, приета почти без дебат сред специалистите и по медиите, необмислено се увеличи еднолично определената неработоспобност до 14 дни, като остана сакралното шестмесечно продължаване на неработоспособността от ЛКК, наложено при съвсем друго социално-икономическо развитие. На работещите лица с трайно призната инвалидност отново се позволи неограничено ползване на временна неработоспособност, тя може да се обжалва не само от работодателите, но и от социалните служби и комисии, което създаде несигурност в ЛКК, довело до масов отказ от участие в тях и до редуцирането им под определения минимум (вероятно и нищожното заплащане има роля в това явление).
При трайната инвалидизация отново бяха възстановени отпадналите преди това онкологични (след пет години) и дегенеративни заболявания, по не много ясни критерии бе увеличен процентът на инвалидност на други, ТЕЛК остана на подчинение на болничните търговски дружества, което ограничава неговата дейност и независимост, в решенията задължително се описват противопоказаните условия на труд, което е без практично приложение, защото вече няма ТПК, а малките частни предприятия едва ли биха си позволили да работят с инвалиди или трудоустроени, въпреки някои преференции.
Старото правило „работоспособността според професията” е отдавна игнорирано като архаично, но то облагодетелства много хора със социални и данъчни отстъпки. При вземане на решения ненужно се акцентира на хоспитализациите, а не се взема предвид, че в модерната медицина при изпълнение на лекарските предписания една болест декомпенсира не за 2–3 месеца, а за години.
Не броят на хоспитализациите е важен, а функционалният дефицит на органа, нарушил медико-биологичното и социалното равновесие на организма и довел до заболяване. Функционалният дефицит се определя и изследва със съответната апаратура, която поне при медицинската експертиза трябва да бъде единна и съответно лицензирана.
У нас в това отношение цари пълна обърканост - апаратура от най-различни фирми, някои отдавна амортизирани и архаични, други рециклирани, трети направо криминални.
Наложително е въвеждането на единна методика при определяне на функционалния дефицит на органа, довел и до цялостно заболяване на организма. Желателно е при вземане на решение да се познават условията на труд в съответното предприятие. Това налага към ТЕЛК да се привлекат трудови експерти, психолози, юристи, ергономисти и дори финансисти и икономисти. Освен нормативната база трябва да се подобри и квалификацията на работещите в експертните комисии. Сега тя се осъществява емпирично – през година-две се свикват еднодневни конференции, където скучни чиновници – най-вече от МЗ – четат още по-скучни наредби и параграфи без никакво практическо значение. В миналото останаха задължителните едноседмични, а понякога и месечни курсове, където бяха разглеждани интересни дори казуистични случаи, регионалните конференции, кръглите маси. Има всички основания да се въведе специалност по медицинска експертиза. Тревожен е и кадровият състав на териториалните комисии – те все повече застаряват, младите кадри смятат тази дейност за безперспективна и дори скучна, но трудово-медицинските проблеми ще се увеличават, защото здравното състояние на населението се влошава.
Навремето известният философ и социолог Ерих Фром писа, че здравата икономика съществува само с цената на здравето на хората, което е безценно. Вече четвърт век нашата болна икономика генерира и акумулира болни хора, което изисква прецизна, точна, независима и неповлияна от външни фактори медицинска експертиза на работоспособността.
Д-р Камен ГЪРДЕВ
експерт към НОИ по трайна неработоспособност
