Откакто The Lancet публикува първото Проучване на тежестта на заболяванията (ПТЗ) преди десет години, всяко следващо допринася за подобряването на качествените и количествените показатели. Благодарение на това с всяка година се потвърждава посланието, че светът става по-здрав.
При внимателен прочит на данните от проучването за 2017 г. обаче тенденцията за намаляване на смъртността е разбита на пух и прах, не се наблюдава подобряване на здравните показатели в световен мащаб, увеличават се епидемиите и съществува драстичната криза за здравни специалисти. Вместо подобряване на здравните показатели, данните за 2017 г. показват тревожни факти, които рисуват света като чуплив и фрагментиран.
През 2017 г. смъртността при възрастните нараства. Военните конфликти и тероризмът се превръщат в две от новите причини за смъртност и се увеличават сериозно в световен план (увеличението е със 118% между 2007 и 2017 г.). Нараства сериозно броят на случаите на насилствена смърт, но се наблюдава и повишаване на случаите на смърт, причинена от зависимост към опиати, незаразни заболявания, депресия и треската денга. Смъртността при зависимите от различни опиати нараства лавинообразно – през 2017 г. са регистрирани нови 4 млн. души със зависимост, а починалите за една година са 110 000 души.
Незаразните заболявания се свързват със 73% от смъртните случаи в света през 2017 г., като повече от половината (28,8 милиона) пряко са причинени от четири фактора – високо кръвно налягане, тютюнопушене, висока кръвна захар и затлъстяване. Затлъстяването като социален и здравен проблем продължава да се увеличава във всички страни по света, като повече от 1 милион души през 2017 г. са починали от диабет тип 2 и усложненията му, половин милион души са изгубили живота си от бъбречни заболявания, а 180 000 са смъртните случаи от неалкохолна стеатоза на черния дроб. През 2017 г. депресивните разстройства са на трето място по причина за смъртност, като в основата им са нетретирана болка, главоболие и мигрена. Интересно място в негативната класация има треската денга, която обичайно се свързва с бедните държави, като разпространението на болестта е причина за увеличената смъртност в тропическите и субтропическите страни, а смъртните случаи се увеличават от 24 500 през 2007 г. до 40 500 през 2017 г.
Разпределението по полов признак на заболяванията и смъртността показва различия при мъжете и жените. Независимо от причините, смъртността при мъжете се увеличава плавно, но жените живеят по-дълго и в по-лошо здраве почти навсякъде по света. Съществуват различия и по отношение на зависимостите, травмите и смъртта, причинени от катастрофи, самонаранявания и насилие, но те варират в отделните страни и се влияят от социални, демографски, икономически и други фактори.
За пръв път в историята на проучването през 2017 г. са добавени и нуждите от здравни специалисти. Данните показват, че проблемите се задълбочават, кризата за медици ще се изостря с годините, а на места има нужда от спешни мерки. Авторите на проучването посочват, че само в половината държави са спазени изискванията за осигуряване на качествена здравна грижа (дефинирани са 30 лекари, 100 медицински сестри, включително акушерки, и 5 фармацевти на 10 000 души). Повечето европейски държави имат на разположение нужните здравни специалисти, но страните около Сахара в Африка, в Южна и Югоизточна Азия и Океания изпитват сериозни затруднения при осигуряването с медицински персонал на гражданите си.
Неприятен факт е, че според проучването за 2017 г. нито една страна не може да посрещне изискванията на Световната здравна организация (СЗО) за състоянието на здравето през 2030 г. Критерии като смъртност, детска и майчина смъртност, индикации за малария не са покрити в 95% от държавите в света и няма изгледи за успех. По отношение на изисквания като детското недохранване и намаляването на насилието се отчита известен напредък.
Проучването на тежестта на заболяванията за 2017 г. предизвиква тревога. Не само защото показва много малките стъпки на прогрес на места, докато на други негативните данни се увеличават мълниеносно. Но и защото данните трябва да ни напомнят, че постоянните усилия са необходимата крачка към промяна. Не бива да забравяме, че само с упоритост можем да променим данните, докато всяко отлагане задълбочава проблемите. Проучването е достъпно за всички национални правителства и всяко от тях може да промени колелото на негативните цифри, да запълни системата кадрово и да положи усилия за постигане на целите на СЗО за 2030 година. Иначе светът ще продължи да бъде фрагментиран и все по-чуплив.
