В навечерието на празника Националният център по обществено здраве и анализи организира пресконференция с участието на  доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА,  д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве”, д-р Румяна Динолова, гл. експерт в отдел „Психично здраве”, Анина Чилева, гл. експерт в отдел „Детско и младежко здраве”.

Целта на специалистите бе да огласят важни актуални данни на НЦОЗА за връзката между неблагоприятните преживявания в детството и рисковото за здравето поведение в зряла възраст.

Детството – територия на здравни рискове за зрелостта

Отговорни сме всички

Данните от актуално двегодишно проучване представи д-р Румяна Динолова. Тя обоснова доказаната връзка между различни видове неблагополучия във възрастта до 18 години и пушенето, употребата на алкохол, рисковото сексуално поведение и затлъстяването в зрялата възраст на човека. Подобно проучване се прави за първи път в България. То обхваща 600 студенти по медицина и помагащи професии (социални дейности, здравен мениджмънт, логопедия, специалисти по здравни грижи, психология) от шест български университета.

Неблагополучията могат да засягат детето пряко (насилие или пренебрегване) или косвено – чрез средата, в която то живее (домашно насилие, психическо заболяване на родителите или злоупотреба с различни вещества, лишен от свобода член на семейството, бедност, тормоз от връстници и насилие в общността).

Насилието и пренебрегването в детството са широко разпространени, сочат данните от проучването. 40,9% от анкетираните са преживели емоционално насилие, 28% – физическо, а 11,3% – сексуално насилие. 9,3% от участниците в изследването споделят, че са били физически пренебрегвани в детството си. Най-често срещаните видове дисфункция в семейството са домашното насилие и развод/раздяла/ на родителите.

Проучването доказва, че физическото насилие в детството увеличава 3,6 пъти риска от тютюнопушене в зряла възраст. То е свързано и с риск от ранно начало на сексуалния живот. Физическото насилие в детството увеличава двойно риска от много сексуални партньори и от злоупотреба с алкохол.

Емоционалното насилие повишава риска от пропушване в ранна възраст 3 пъти, 2 пъти – риска от ранна сексуална активност, 2 пъти – риска от много сексуални партньори, 1,7 пъти – риска от злоупотреба с алкохол. Преживяното в детството сексуално насилие увеличава риска за ранна сексуална активност и вероятността за много сексуални партньори два пъти и половина, както и 5 пъти – риска от затлъстяване.

Неблагополучията в детството често се преживяват в комбинация, а натрупването на повече неблагоприятни преживявания повишава значително потенциалните здравословни рискове.

Факти и тенденции

Според СЗО 70% от случаите на ранна смърт сред хората в зряла възраст се дължат в голяма степен на типа поведение, формирано по време на съзряването (WHO, 2002). Възрастта 10–19 години е периодът на съзряването, на прехода от детство към зряла възраст. Той се счита за най-важният в развитието на всеки човек, защото тогава се извършват физически, психологически, емоционални и социални промени, които са изключително съществени за бъдещото здраве и развитие.

Моделите на  поведение, усвоени в този период, са от решаващо значение за здравето – секс без предпазни средства, употреба на психоактивни вещества, нездравословни навици на хранене. Те могат да улеснят предаването на ХИВ и ППИ, да доведат до нежелана бременност, пристрастяване и зависимост, както и до развитието на хронични незаразни заболявания, свързани с храненето.

През последните години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни са констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора.

Рисково сексуално поведение

• Половината от младите хора в България започват полов живот на 16-годишна възраст, като 35% от тях не са използвали презерватив при първия си полов акт;

• Въпреки тенденциите за намаляване, честотата на ранната бременност (до 19 години) и броят на абортите във възрастта 15-19 години остават високи;

• Броят на младите хора, инфектирани с ХИВ, също е сравнително висок – 34% от новорегистрираните ХИВ-серопозитивни лица са на възраст от 20 до 29 години, независимо че се наблюдава тенденция за намаляване на относителния дял лица в тази възраст от 55% през 2011 г. на 34% през 2016 и 2017 г.

Употреба на алкохол

• Запазва се тенденцията на висока употреба на алкохол (86% от българските ученици на 16 години са опитали някакъв алкохол поне веднъж в живота;

• 59% от 16-годишните ученици са пили алкохол поне веднъж през последния месец;

• 88% от българските младежи съобщават, че достъпът до алкохол е сравнително лесен.

Употреба на наркотици

• Употребата на някакви наркотици поне веднъж в живота сред учениците в Европа остава на високи нива – у нас 30% от учениците отговарят положително на такъв въпрос;

• 27% от българските ученици са употребили канабис поне веднъж в живота. 7% от учениците в Европа и 12% от българските са употребили канабис поне веднъж през последните 30 дни. В периода 1995-2015 г. употребата на канабис в Европа и у нас нараства;

Д-р Динолова коментира и възможните пътища за предотвратяване на явленията.

Изключително важно е да се повлияе върху формирането на адекватни нагласи и поведение, защото начинът на живот и навиците, които се създават в периода на съзряването, имат дълбоко отражение върху бъдещото здраве и развитие.

Младите хора трябва да имат достъп до здравно образование, до подходящи здравни услуги, надеждни и достъпни стоки (контрацептиви, презервативи, игли и спринцовки и др.). Здравното образование отлага възрастта на употреба на алкохол, цигари и наркотици, както и намалява високорисковото сексуално поведение, свързано с риск от бременност, ППИ или ХИВ.

В заключение бе подчертано, че НЦОЗА редовно провежда обучителни курсове за подпомагане на дейността на професионалистите, които работят с деца: училищни психолози и педагози, медицински специалисти от детски ясли, градини и училища, логопеди, педиатри, експерти от РЗИ и др. Сред темите на обучението са: първична и вторична суицидопревенция в училищата, здравен риск от пасивно тютюнопушене в предучилищна възраст, превенция на нарушения в психичното развитие в ранното детство.

Разработени са ръководства, които подпомагат професионалистите в работата им с учениците от горните класове по темите тревожност, депресия, агресия и автоагресия, сексуално здраве.