Проф. Марио Станкев – изп. директор на Националната кардиологична болница, обяви на пресконференция началото на Седмицата на вродените сърдечни малформации в Клиниката по детска кардиология.
Седмицата се провежда всяка година между 7 и 14 февруари и цели да информира за тази най-често срещана вродена аномалия, с оглед създаването на условия и програми за подобряване грижите за тези пациенти. На събитието присъства и д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в НС.
Националната кардиологична болница е единственото лечебно заведение в страната, което осигурява комплексно обгрижване на децата с вродени сърдечни аномалии (ВСМ) от 0 до 18-годишна възраст, включващо диагностика, съвременно лечение и проследяване. Годишно в болницата се хоспитализират 900 деца, оперират се 250, катетеризират се над 300, интервенционални процедури се извършват при 100, проследяват се над 10 000 малки пациенти.
ВСМ са най-честите вродени аномалии с честота около 10/1000 живородени. Всяка година в света се раждат над 1 милион деца с ВСМ. Ако не се лекуват, около 30% от тях ще загинат до 1-годишна възраст. В България годишно се раждат 500 – 600 деца с ВСМ, като близо 300 от тях се нуждаят от хирургично лечение.
– Терапията на сърдечно болни деца изисква високи технологии и е свързана с големи разходи за апаратура, консумативи, инфраструктура, за обучение и специализация на персонала. В последните години Министерството на здравеопазването отдели средства за цялостен ремонт на отделението по детска кардиология и подобри значително битовите условия. Създаден е самостоятелен детски кардиологичен консултативен блок, а чрез дарения бе осъвременена част от апаратурата, заяви проф. Анна Кънева - началник на Клиниката по детска кардиология. Като сериозен проблем тя посочи недостига на медицински сестри в клиниката, което води до намаляване на дейността и крие риск от влошаване на грижата за сърдечно болните деца. Намаляването на персонала застрашава здравето и живота на децата с ВСМ, които нямат алтернатива за лечение в България, а лечението им в чужбина би струвало в пъти по-скъпо, добави проф. Кънева.
– Независимо от оказваната подкрепа на държавно и институционално ниво, и на усилията да генерираме приходи, нашата дейност води до постоянни финансови загуби, което се дължи на изключително тежката патология, продължителния болничен престой, многоетапното и често комбинирано лечение, както и на хроничното недофинансиране от НЗОК, обясни д-р Стоян Лазаров, началник на Отделението по хирургия на ВСМ.
Д-р Даниела Дариткова обеща да лобира пред институциите за решаването на проблемите, поставени от екипа на болницата.