Засилените мерки за ограничаване на разходите за лекарства, прилагани в страните от ЕС, очаквано задълбочиха разликите в цените на лекарствата в различните държави и доведоха до активизиране на паралелната търговия с лекарствени продукти. Особено интензивен е този процес в държави, сред които и България, в които се използва правилото „най-ниска цена” – цената на производител на определен лекарствен продукт не може да бъде по-висока от най-ниската цена на същия продукт в други държави от ЕС. Действащата у нас регулация гарантира ниски цени на лекарствените продукти.
В резултат на тези процеси икономическите субекти, участващи във веригата на лекарственото снабдяване, реализират по-високи приходи от износ на доставените им лекарствени продукти, отколкото от реализацията им в рамките на съответната държава. Свободното движение на стоки, в това число и лекарствени продукти, е фундаментален принцип на Европейски съюз, чието законодателство предвижда редица изисквания към паралелната търговия, целящи да осигурят опазване на здравето на пациентите – спазване на добра дистрибуторска практика, борба с търговията на фалшифицирани лекарства, осигуряване на проследяемост на лекарствените партиди.
В определени случаи обаче износът може да бъде резултат от тревожни практики на пазара, както и да води до поява на дефицити и липси в държавите, в които са постигнати ниски цени на лекарствата. През последните години сигналите на пациенти за дефицит/липса на определени медикаменти в аптечната мрежа зачестиха. Българските пациенти в определени случаи системно са лишавани от лекарствено лечение, въпреки че производителите на лекарствени продукти доставят количества, значително над реалните здравни потребности у нас.
По реда на съобщенията за лекарствена безопасност ПРУ получават информация за: изкупуване на лекарствени продукти от страна на физически лица (изкупвачи); съответно отпускане без лекарско предписание на такива лекарствени продукти на лица, за чието лечение те не са назначени; опити за изкупуване на използвани опаковки от пациенти и от аптеки, извън установения законов ред за това; подмяна на лекарствени продукти в оригинални опаковки; фалшифициране на опаковки и листовки и др. Това ни дава основание да считаме, че освен законната търговия на пазара се осъществяват организирани действия по незаконна търговия с лекарства, в т.ч. през нейните граници. Тези действия не само излагат на риск живота и здравето на пациентите, но според нас създават условия за недостиг на лекарствени продукти в аптечната мрежа.
С цел осигуряване на адекватна закрила на здравето и живота на хората, призоваваме:
Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната агенция за приходите да осъществят съвместни проверки на лицата, извършващи в страната и през границите й търговия с лекарствени продукти, с оглед установяване и гарантиране спазването на действащата в страната нормативна уредба в тази връзка, в т.ч. притежаване на съответните разрешения за търговия с лекарствени продукти, спазването на добрата дистрибуторска практика и на правилата за отпускане и продажба на лекарствени продукти.
Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и другите компетентни органи да вземат решителни мерки за преустановяване на незаконната търговия с лекарства както от физически лица, които нямат разрешение за това (изкупвачи), така и от юридически лица, които без разрешение за търговия с лекарствени продукти или в нарушение на това разрешение се включват в такава търговия.
Да се въведе законодателството за мониториране и реакция от страна на съответните власти в случай на установяване на дефицит или опасност от възникване на такъв за определен лекарствен продукт, подобно на съществуващото в редица държави от ЕС (след консултации с Европейската комисия и при спазване на чл. 36 от Договора за функциониране на ЕС). Целта е постигането на гаранции, че няма да се стигне до ненужно ограничаване на принципа на свободно движение на стоки, надвишаващо нуждата от закрила на здравето и живота на хората.
Сигурни сме, че животът и здравето на българските пациенти могат да бъдат защитени при адекватни мерки на законодателната и изпълнителната власт. Считаме, че моментът е навременен за осъществяване на мерките относно посочения аналитичен и целенасочен контрол. Сигурни сме, че след конституирането на следващото Народно събрание в спешен порядък може да бъде разгледан и приет съответният пакет от мерки за нормативни промени.
Б.Р. Становището е подписано от Д. Денев, изп. директор на ARPharM, Н. Хаджидончев, председател на БГФармА, О. Василева – изп. директор на БАТЕЛ, проф. И. Гетов, председател на БФС, и изпратено до МЗ, НЗОК, ИАЛ и др.
