„Република, ако можете да я запазите.“ Докато САЩ отбелязват 250 години от подписването на Декларацията за независимост, „ако“-то в остроумната забележка на Бенджамин Франклин резонира повече от всякога. Ограниченията и узурпациите на научните институции в страната от страна на настоящата администрация на САЩ продължават да ескалират. Някои от тези злоупотреби са прекъснати от съдилищата, но вредните изпълнителни укази продължават да бъдат в сила – включително предложеното от Службата за управление и бюджет ново правило за федерално финансиране – „Регламент за федерална финансова помощ“. Критиците подробно описаха как това правило ще заглуши независимите експерти, ще кодифицира идеологическата цензура, ще даде приоритет на политиката пред данните и ще издигне нови бариери пред международното сътрудничество, които ще задушат федералните институции, академичните среди и индустрията. Подходът на администрацията на Тръмп с нулев резултат към мира и просперитета, е глупост, която контрастира с историята на интелектуалната свобода и международната ангажираност, характеризиращи лидерството на САЩ в здравеопазването и науката.
250 години история на САЩ са създали много наука, която да бъде отпразнувана: 329 Нобелови лауреати по физика, химия, физиология или медицина; 12 Абелови награди и 15 медала Фийлдс. Американски учени са пионери в железния бял дроб /железният бял дроб е респираторна машина, която помага на болни от полиомиелит да дишат/, и PET; сърдечната хирургия и трансплантацията на органи.
200 години след като ваксинацията спасява Континенталната армия от едра шарка във Вали Фордж, центровете за контрол на заболяванията ръководят кампанията на СЗО за избавяне на света от едра шарка. По-малко от
1 година след първата диагноза COVID-19, операция „Warp Speed“ доведе до ефективни ваксини. САЩ винаги са поставяли Америка на първо място, но често с принос от същите групи от населението, които администрацията на Тръмп сега заклеймява като врагове и агитатори. От тези 329 американски Нобелови лауреати, 118 (36%) са родени извън САЩ. Много от тях емигрират като бежанци, бягащи от насилие и преследване. Алберт Сабин, изобретател на живата атенюирана орална полиомиелитна ваксина, пристига в САЩ на 15-годишна възраст, след като антисемитските погроми принуждават семейството му да напусне родната Полша. Майката на Джонас Солк, на която той отдава интереса си към медицината, довел до разработването на първата инактивирана инжекционна полиомиелитна ваксина, успява да последва сестра си в САЩ на 12-годишна възраст благодарение на политиките за събиране на семейства, които настоящата администрация осмива като „верижна миграция“. Каталин Карико, чиято работа по мРНК технология революционизира съвременните ваксини, вече е била висококвалифициран професионалист, преди икономическа криза в Унгария да затвори лабораторията ѝ и да я изпрати в чужбина, за да продължи изследванията си. Такива постижения значително укрепват САЩ и са от полза за света: американската администрация трябва да осъзнае, че двете идеи не са взаимно изключващи се, а по-скоро са тясно преплетени. Приливът на мозъци не се ограничава до изключителни постижения: 20% от лекарите, работещи в САЩ, са родени и образовани в чужбина, а много от тях помагат за запълване на критичния недостиг, предоставяйки първична медицинска помощ в недостатъчно обслужвани селски и градски общности. Близо половината (46%) от хората с докторски степени, работещи в областта на науката и инженерството в САЩ, са родени в чужбина.
САЩ отдавна признават стойността на връщането на услугата. Федералното правителство създаде програмата за стипендии „Фулбрайт“ за насърчаване на образованието и културния обмен след Втората световна война. Стипендиите „изпращат” студенти и изследователи по целия свят – както до, така и от САЩ – с условието да се върнат в родните си страни и да използват опита си в полза на местните общности. След близо 450 000 стипендии, по-късно възпитаниците на „Фулбрайт“ са се превърнали в лидери в своите области, включително Мариано Барбасид, който помогна за изолирането на първия човешки онкоген, и Розалин Ялоу, която работи за разработването на радиоимунологичен тест.
През 2025 г. политическа намеса от администрацията на Тръмп принуди 11 от 12-те членове на Съвета за чужде-
странни стипендии „Фулбрайт“ да подадат оставка и местата им остават вакантни. 41% от научните и инженерните изследвания, публикувани от американски автори през 2024 г., включват международни сътрудници. През май тази година обаче служители на националните институти по здравеопазване /NIH/ започнаха да изискват предварително разрешение за чуждестранно съавторство, като премахнаха международните сътрудничества от докладите за напредъка и изискваха от получателите на стипендии да обещаят да се откажат от чуждестранни партньорства. Новото правило заплашва да отиде още по-далеч. Текстът бе отворен за обществено обсъждане до 13 юли т. г., но в сегашния си вид ще наложи ограничения върху непреките разходи, пътуванията, споделянето на данни и техническа помощ, които заплашват да задушат международното сътрудничество в науката и образованието.
250 години след обявяването на независимостта страната трябва отново да реши как да се самоопредели, какво иска да допринесе и да спечели от останалия свят. Тези решения ще имат дългосрочни последици за медицинската наука.
Вие сте в: Начало // Всички публикации // САЩ на 250: наука в новата позлатена епоха
САЩ на 250: наука в новата позлатена епоха



