Вероятно, но при други условия.
До този извод стигнаха участниците в III конференция за здравеопазване, организирана от в-к „Капитал“ на 4 октомври т.г. Дискусията събра заедно народни представители, ръководители на здравни институции и на лечебни заведения, представители на съсловни организации, на пациентски организации и на фармацевтични компании, за да обсъдят предизвикателствата и възможностите в здравния сектор.
В своето приветствие към участниците председателят на Комисията по здравеопазване д-р Даниела Дариткова подчерта, че стоките и услугите, произвеждани в сектор здравеопазване, непрекъснато ще нарастват заради предизвикателствата на демографската ситуация и развитието на иновациите.
- Инвестициите в здравеопазването трябва да бъдат правени разумно, а експертните мнения и анализи – да бъдат основа за формулиране на здравни политики, основани на доказателствата, допълни още тя.
По-голям диапазон от медицински изделия е успяла да осигури НЗОК през 2016 г. на своите пациенти, като по този начин институцията продължава да инвестира в здравето на нацията, стана ясно от думите на подуправителя Иванка Кръстева. Тя изрази надежда през следващите години да бъдат договорени повече иновативни терапии с фирмите и българският пациент да има достъп до тях.
Председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании Зоя Паунова подчерта, че индустрията подкрепя здравния сектор в страната. За периода 2015/2016 г. фирмите ще възстановят 115 млн. лв. под формата на отстъпки към НЗОК. Други 450 млн. лв. са инвестирани в клинични проучвания. Така общата инвестиция надхвърля половин милион лева. Паунова припомни, че в глобален мащаб 17% от приходите във фармацията се реинвестират. Създаването на един медикамент продължава между 8 и 12 години и струва между 1 и 4 млрд. евро. Резултатите от тези дългосрочни и скъпоструващи инвестиции обаче са налице – чрез приложението на иновативните прицелни терапии все повече хора с тежки диагнози подобряват значително своя здравен статус и се връщат на работа.
България заема челните места в световните класации по брой на извършени клинични проучвания, допълни картината д-р Иван Георгиев – председател на Българската асоциация по клинични проучвания. Той коментира още, че за да продължат да се увеличават инвестициите в това направление, е необходимо да се върви към създаване на специализирани центрове за клинични проучвания и да се подобри достъпът на пациентите.
Стратегията за привличане на инвестиции в здравния сектор в София бе акцент в презентацията на Владимир Данаилов – главен изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
Управлението на средствата за здраве и инвестициите във фармацевтичния сектор бяха акцентът във втория панел на дискусията. Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проф. Николай Данчев коментира промените в позитивния лекарствен списък през последната година – включените нови молекули и отпадналите от списъка медикаменти, както и тенденциите в ръководения от него съвет.
Финансовите ресурси за здравеопазване категорично са инвестиция, а не разход. Това стана ясно от презентацията на доц. Антония Димова-Йорданова от Катедрата по икономика и управление на здравеопазването в МУ във Варна. Тя уточни, че е необходимо да се работи повече в посока въвеждане на конкретни измерители на ефектите.
Сандра Ролих – зам.-председател на Хърватската диабетна асоциация и член на Борда на Международната диабетна федерация за Европа, насочи вниманието на аудиторията върху влиянието на конкретното социалнозначимо заболяване върху обществото и икономиката. Тя подчерта, че при добър контрол на диабета болният е полезен и на себе си, и на цялото общество.
От презентацията на проф. Петко Салчев за електронното здравеопазване стана ясно, че митовете в това направление все още са много. Изхарчени са средства за въвеждане на информационни системи в болници и здравни институции като РЗИ и РЗОК, но базите данни не са синхронизирани, а са по-скоро разпилени. Реалността “E-health” тепърва предстои, смята експертът.
Отделен панел бе посветен и на преструктурирането на болничния сектор. Той бе открит с презентация на председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев за бюджета за следващата година и предстоящите преговори в НЗОК. Проф. Карен Джамбазов – изпълнителен директор на УБ „Св. Георги“ в Пловдив, сподели с аудиторията как е преструктурирано ръководеното от него и най-голямо у нас лечебно заведение. Моделът за устойчиво развитие и модерно болнично здравеопазване в МБАЛ „Тракия“ бе представен от изпълнителния директор Иван Колев. Илиан Григоров – изпълнителен директор на Acibadem City Clinic Tokuda, коментира стратегията за бъдещето на управляваната от него мегагрупа.
Участниците във форума категорично отговориха с „да“ на поставения в темата въпрос. Те приемат, че вложените в здравния сектор средства са не просто разход, а инвестиция в бъдещето на една здрава и работеща нация. А за да доведе тази инвестиция до икономически растеж, е нужно да се търси успешната рецепта за баланс между приоритетите на всички заинтересовани страни.
