За това алармираха специалисти на специална пресконференция, посветена на Световния ден за борба със заболяването – 14 ноември т. г.
Науката е категорична, че основен рисков фактор за развитие на ХОББ е тютюнопушенето – активно и пасивно излагане на тютюнев дим. Други причини могат да бъдат замърсеният въздух, честите и неадекватно лекувани белодробни инфекции, непълноценното хранене, професионалните рискове, наследствеността и т. н. Заболяването се проявява най-често с недостиг на въздух, кашлица с отделяне на храчки. Лесната умора при извършване на тежки физически усилия или дори при всекидневните домакински дейности, мускулната слабост и ограничената физическа активност също могат да бъдат сигнал за наличие на ХОББ.
Според статистиката в света един на всеки десет души над 40-годишна възраст страда от ХОББ, а почти 3 млн. болни умират всяка година. Прогнозите сочат, че през 2020 г. това ще бъде третата причина за смърт в световен мащаб след инфарктите и инсултите.
В момента в България от ХОББ се лекуват около 40 хил. души, но се предполага, че броят на засегнатите достига 500 хил. души. Това показва, че при много от болните няма поставена диагноза и за тях не се полагат адекватни медицински грижи. Експертите обясняват този факт с недостатъчна информираност на населението и с подценяване на болестта. Резултати от проучване в Плевенския регион например показват честота на заболяемостта от 15%.
- Добрата новина е, че разполагаме с всички модерни терапевтични средства, познати на медицината, коментира доц. Явор Иванов – председател на Българското дружество по белодробни болести. Той допълни, че НЗОК заплаща голяма част от лечението, но проблемни остават болните в крайна фаза на болестта.
Зам.-председателят на дружеството доц. Коста Костов уточни, че става дума за около 2000 души, които се нуждаят от кислородотерапия.
- Проблемът е, че цената на т. нар. кислородни концентратори е между 1000 и 2000 лв., не всеки пациент може да си ги позволи, обясни специалистът. Отбелязано бе, че в другите страни от ЕС апаратите се реимбурсират изцяло или частично, докато у нас НЗОК не отделя никакви средства за такова лечение.
Участниците в пресконференцията отчетоха като сериозен проблем и липсата на програма за ранно откриване и профилактика на заболяването. Според тях различните локални инициативи на БДББ не са достатъчни, а е необходимо от МЗ да бъдат предприети съответните мерки. Проф. Огнян Георгиев коментира икономическите измерения на болестта, при която цифрите са повече от красноречиви. Годишно в страните от ЕС се изразходват около 38,5 млрд. евро за лечение на ХОББ. Много често ХОББ е пряко свързана с различни съпътстващи заболявания: сърдечно-съдови изменения, ранна атеросклероза, висока честота на диабет тип 2, мускулна слабост, метаболитен синдром, рак на белия дроб и др.
В рамките на Световния ден на ХОББ специалисти от 26 лечебни заведения в страната извършиха безплатно изследване на дишането на всички, желаещи да проверяват своите показатели.
