Проф. Владимир Пилософ – директор на център „Фонд за лечение на деца“, специално за „Форум Медикус“:

- Уважаеми проф. Пилософ, имаше ли досега момент, в който да сте съжалил, че приехте отговорния пост?

- Откровено казано, да. И то не заради работата сама по себе си. Както знаете, управлявал съм значително по-голяма структура. Не очаквах, че ще има хора, които да бъдат толкова агресивни, търсещи непременно да докажат наличието на провал, да създават изкуствено напрежение. И всъщност с това да вредят именно на семействата на очакващи помощ от нас деца.

- Как съчетавате оперативната неотложна всекидневна работа с изработване на нужните организационни и нормативни промени?

- С много ра��ота. Откакто съм поел поста, работя по 12-14 часа на ден. Надявам се постепенно да се нормализират не��ата.

- Защо се наложи ревизия на правилника за дейността на фонда, кои са били спънките, какво непременно трябва да се регулира?

- Последната ко��екция на Правилника на ЦФЛД е от 2011 г.(и то не много съществена). Оттогава много неща се промениха в страната и този основен документ трябва да съответства на днешната действителност. Впрочем не бих използвал понятието „ревизия“ – не става въпрос за коренна промяна на този основополагащ документ, а за създаване на предпоставки за по-ефективна и по-експедитивна работа.

– Какво най-силно Ви вълнува днес?

– Сега по-често си задавам въпроса всъщност какв�� пр��дставлява този център. Идеята първоначално бе да се даде възможност на деца, които имат нужда от н��какво специфично сложно лечение или диагностика, които не могат да се осъществяват arginine en cialis в България, да получат грижа в чужбина. Първоначалната идея е била да се съб��рат както средства от дарения, така и държавата да участва. Трудно е да кажа как са се развивали събитията в детайли, но досега – за период от 10 години, фондът постепенно разшири обхвата на своята дейност, като включи финансово подпомагане за лечение в България. Това по същество означава (в известна степен) допълване на НЗОК, защото фондът плаща в онези случаи, в които няма заплащане от НЗОК – на скъпи медицински изделия например.

Второто, което трябва да се подчертае, е, че почти 70 на сто от децата, които са подпомогнати, са лекувани или оперирани в България. Едва една трета от децата се изпращат в чужбина.

Извод, ко��то мога да направя от тези почти три месеца, откакто съм назначен за директор, е, че се изпращат деца в чужбина за медицинска намеса в областите ортопедия, ортопедия, свързана с онкология, и онкология. Има необходимост и от офталмология. Редките болести с�� друго направление – фондът заплаща за медикаменти, които не са регистрирани в България. Фондът заплаща също така за изработването на ортези, които не се финансират от НЗОК. Следователно за мен фондът е вид

инвестиция на държавата в детското з��равеопазване

Ето защо смятам, че всички участници в този процес би трябвало да се стремят възможно най-оптимално, най-рационално и ефективно да изразх��дват тази инвестиция.

Защо това е много важно? Често ни упрекват, че искаме да намалим броя на децата, които се лекув��т в чужбина. Въпросът е можем или не можем да лекуваме определени заболявания у нас. Няма причина българските лекари да са усвоили много сложни процедури в някои специалности, по които не отиват да се лекуват в чужбина деца – например в кардиологията, в детската сърдечна хирургия, а лекарите в другите области да не са.

Струва ми се, че е дошло време Министерството на здравеопазването и държавата да се намесят организационно и да стимулират по такъв начин процесите, че голяма част от дейностите да се осигуряват в България със същото високо качество.

– Може би разпок��саната пе��иатрична мрежа е пречка?

– Тук е моментът да от��оря скоба за болната ми тема – липсата на голяма многопрофилна детска болница в България. Наблюденията, макар и от кратко време, от фонда, без никакво съмнение показват, че част от проблемите идват от липсата на събрани на едно място специалисти от различни области на медицината, работещи с деца, които да стигат заедно до определени заключения как да лекуват децата. Сградата, събирането на едно място са само условие, предпоставка за професионално общуване, за ��ултидисциплинарно обсъждане, които са изключително важни в медицината. А това става най-удачно в общо лечебно заведение.

Фондът може да бъде разглеждан и в друг аспект. Защото при работата във фонда като под лупа се виждат

неудачите на цялата система

Като започнем от липсата на мултидисциплинарен подход, като отчетем как сме устроили фонда – сега водещите клиники по педиатрия в страната са изключени от процеса на общуване със своите колеги от чужбина и ��ри подготовката на пациентите, и за съвместно решаване на общите проблеми. Мисля, че ако един такъв подход не се разбере и приеме като правилен, ще бъде загуба и за българските пациенти, и за лекарите, които работят в България. Преди няколко часа (26 юли т.г.) имах разговор с именит професор и казвам – защо, скъпи колега, вместо да пращаме едно по едно децата при лекари в чужбина, които вие лично познавате, не доведем тези хора тук, у нас, на място? Питам и друго – защо контролните прегледи също трябва да се осъществяват в чужбина, когато с��раната „се препълни“ с апаратура (понякога контролният преглед в чужбина включва само ядренома��нитен резонанс?). Получават се наистина големи недоразумения. Въз основа на това някои хора казват – ще ограничим п��авата на българс��ите пациенти. Обратно – ще им увеличим правата, защото ще използваме максимално ресурса у нас. При такъв подход достъп до висококвалифицирана грижа ще имат много повече пациенти, отколкото ние пращаме в чужбина.

– В правилника на ф��нда такава опция съществува ли?

– Разбира се, че съществува. Но не се използва. Освен в три области. В сферата на кардиологията и кардиохирургията е известно, че нуждаещите се деца се лекуват в Националната кардиологична болница. От години там се викат специалисти от чужбина. Така се прави в Пловдив cialis insomnia в болницата „Св. Георги“ за вродени лицеви дефекти. И в „Пирогов“, където идва професор от Париж по повод трансплантации на деца.

Но, за съжаление, няма я

онкологията, няма я ортопедията, оф��алмологията. Защо? Според мен проблемът е в организацията. И това по никой начин няма да попречи на онези деца, които имат нужда от лечение в чужбина. А ��есурсът ще бъде ефикасно използван за подобряване на качеството в България.

Днес, когато отива дете в чужбина, осигуряват се възможности за него и за семейството му. Да не забравяме, че у нас начинът, по който се финансира лечението в чужбина, е доста ларж. Например, в съседна Македония техният фонд не поема нищо за родителите. И второ – родителите осигуряват 20% от стойността на лечебната дейност. Там му казват „партиципация“. Ето защо можем да кажем, че българската държава по един или generic cialis online друг начин надхвърля в осигуряването други страни. И когато само критикуваме, не бива да забравяме този ф��к��.

– Трудно се правят оценки, защото, освен да се отчетат парите, е нужно да се преценява резултатът от това лечение в чужбина?

– Съгласен съм. Веднага се сблъсках с липсата на стройна организация по отношение на оценката на ефектите на проведеното лечение в чужбина. Как да направим тази оценка, ако въобще не виждаме детето, което е било в чужбина. Идват едва с новото заявление за контролен преглед. �� ги питаме: кой следи състоянието в България? А отговорът е: а, не, никой не ни следи в България. А става дума за година, две, три. Ако, не дай Боже, нещо се случи с това дете, нали трябва да има някой, който да познава историята на заболяването. И детето, и родителите имат интерес детето да бъде проследявано в страната. Това е важ��о – щом се вижда резултатът, инвестицията ще бъде продължена.

– Ефектът се определя и от методите, които се прилагат при лечение навън – дали всички те с�� медицина, основана на доказателства?

– Някой чул, някой казал, че има някакъв метод – на китайската, индийската или прочие медицина (нямам нищо против тях), но родителите поставят въпроса – отпуснете еди-колко си хиляди, за да отидем и да пробваме този метод. В правилника н�� фонда е написано ясно, че експериментални методи не се заплащат. Но пък се оказа, че ако стигнем до съд, никъде не било описано какво означава експериментален метод. Затова в предложенията за корекции в правилника пишем: „не се заплаща за та��ива дейности, които не се заплащат и от здравноосигурителния фонд или респективно от държавн��я бюджет“. Фондовете не плащат подобни методи в пов��чето страни. Опонентите казват – някъде се плаща. Да, има осигурителни дружества, с които се сключват застрахователни договори, и те да дават възможност да се ползват подобни неща.

Ще подчертая, че 98-99% от средствата, които се изразходват чрез фонда, са от държавния бюджет. Даренията са скромен, минимален дял от този разход. Според данните от 2010 г. досега даренията не надхвърлят 1-2%. Няко�� твърдят, че това е така, защото сега престижът на фонда е бил нарушен. Аз питам – а преди, когато не е бил нарушен, защо е било пак така. Не е в това проблемът.

– Какво ще се прави – изцяло в правилника ли ще се променят регламентите?

– Работата на фонда се регламентира от правилника. Странна е реакцията на някои членове на обществения съвет (той се състои от 17 души, но се чуват гласовете на двама, трима непрекъснато). Не може в публичното пространство мнението на трима души да се възприема като мнение на целия обществен съвет. Защото с промените в правилника не се променя ролята на обществения съвет. Друг е дискусионният въпрос – трябва ли да има специална регламентация за тези пациенти, които се финансират от фонда за лечение в България. В България има правила за финансирането – това са правилата на Националната здравноосигурителна каса. Няма никакво основание фондът да нарушава тези правила в държавата. Едно семейство избира детето да бъде лекувано в определена болница у нас. Ние нямаме право да нарушим избора им, те искат финансово да ги подпомогнем. Трябва да отпадне идеята с писм�� и оценки (един за друг) специалистите да дават становища. Нали за другите пациенти, кои��о се лекуват в ��ългария, няма такава практика. След като пациентът е избрал, вътре в болницата трябва да има правила, когато финансово ще участва фондът. Когато предстои операция например, трябва да има обс��ждане на клинично ниво, то да бъде отразено в медицинската документация – защо ще се оперира, какви са показанията и т.н. Ако НЗОК в случая не плаща имплантите, фондът ги заплаща. Нужно е директорът със заповед да създаде комисия, която да взема решения по тези казуси. И протоколът, който ще постъпи във фонда, трябва да бъде утвърден от директора. По този начин става ясно, че директ��рът се задължава да ��упи съответното медицинско изделие по правилата в държавата, да мине то през болничната аптека и да стигне до пациента. Като ни дадат копие от факт��рата от ��птеката, фондът ще плати. ��ова е правилото.

– Как е било досега?

– Дори е имало хора сами да носят изделието от фирма (или дадена аптека) до болницата. Това, което искаме в България, е да се спазват правилата.

Фондът не може да бъде контрольор на българското здравеопазване. Но ако членове на общес��вения съвет смятат, че някъде се върши нещо нередно, има начин да се направи проверка – да се пише до МЗ, до медицинския одит, до РЗИ. Това са контролни органи в държавата в областта на зд��авеопазването.

– Как то��но да се избират клиниките, професорите, болниците, където отиват децата?

– Ще кажа как аз виждам не идеалния, а добрия вариант. Българските катедри трябва да си съз��адат партньорства с известни медицински центрове в Европа. Няма как фондът да общува непрекъснато и по всяко време с всички, които съществуват. Разбира се, семейството има право на избор на клиника. Но ние сме длъжни да сравним разходите за подобни дейности в други страни. Ако има разлика, ще кажем – моля вие да я покриете. Това са неща, които тепърва трябва да се опитваме да регулираме. По-важно е да се създадат международни екипи – нашите специалисти с колегите им от друг�� страни. Идват лекарите – да речем от Австрия, виждат пациентите, които са лек��вали, виждат други пациенти, заедно с българските си колеги. Това е добре и за болните, и за нашите специалисти, и за чуждите лекари, които ще знаят, че пациент��те им след това са в добри ръце.

– Пътят у ��ас е ясен ��� ОПЛ е изпращач към специалиста, специалистът – към болницата. А за чужбина децата имат ли изпращач лекар?

– В повечето случаи нямат. Затова в корекциите на правилника се изисква българските клиники на трето ниво – университетските, да имат отношение по въпроса. Там представител на клиниката да ���стои зад“ детето, което заминава, и да има връзка между двете заведения. Трябва да се проучват и програмите, които действат в света, те също трябва да се използват – да бъде включено детето, да получи диагностика и лечение по съответна програма – например при редките заболявания.

Всичко това обаче изисква

промяна във ф��лософията

на фонда, поне на досега с��ществуващата. Нека да бъдем обективни – хората, които са работили във фонда, не са били лекари. Не говоря за вина. Но идеята работещите да имат медицинско образование е напълно оправдана.

– Актуален е въпросът за хода на информацията – кой с кого общува, кому съобщава решенията?

– Това е въпрос на ред и дисциплина за всеки член на обществения съвет. Разписано е, че те нямат право да разпространяват информация за решенията. Лично аз с удивление открих, че фондът няма информационна система. Действа от миналата година ��дна деловодна систем�� – тя не е информационна. Първата ми задача бе да направя заданието, това е сторено, разработва се. И не ��амо това – успях да убедя те��и, които изработват програмата, да я направят дарение на фонда. Надявам се – в началото или в края на септември т.г., да имаме работеща информационна система. Безу��ие е било досега.

– Какво трябва да се случи, за да заявите с удовлетворение, че във фонда работата върви гладко и прозрачно?

– Сложен въпрос. Сега екипът е съвършено нов, дойдоха хора от НЗОК, от столичната каса, от МЗ, много бързо навлязоха. Ще бъда удовлетворен (ако ме оставят на поста), ако до края на годината създадем по-добър ред при една работеща информационната система.

В личен пл����н това е едно предизвикате��ство на стари години.

Разговаря Дарина СТОЕВА