В нов доклад на СЗО/Европа за развитието на електронното здравеопазване в региона се описва впечатляващият напредък в тази сфера и са посочени редица примери за очевидни практически постижения в страните. В повечето държави използването на е-технологии за предоставяне на услуги и оптимизиране на общественото здраве е станало повсеместно.
В раздела от доклада „От иновации към реализация: е-здравеопазването в Европейския регион на СЗО“ се акцентира върху наблюдаваната тенденция към стратегическо партньорство въпреки факта, че в някои страни системите за управление, законодателството и правната защита по отношение на е-здравеопазването са слабо развити или отсъстват. Последици от това могат да бъдат пропуснати възможности и нерационални действия, които ще застрашат живота на хората и ще доведат до комерсиална експлоатация на е-здравеопазването без практическа полза за органите на общественото здравеопазване.
- E-здравеопазването е дейност, при която се използват различни електронни средства за предоставяне на информация, ресурси и услуги, свързани със здравето. Това понятие обхваща широк кръг от области, включително електронни карти на пациенти, теле- и мобилно здравеопазване, електронно обучение, социални мрежи, аналитични материали и т.нар. „голяма информация“. XXI век ни донесе много нови технологии, които предлагат огромни възможности за иновации в е-здравеопазването. В много страни е-здравеопазването извърши революционен пробив в предоставянето на здравни грижи и в „пренасянето“ на медицински данни. Пациентите, които имат достъп до информация и препоръки, получават повече възможности и права. Всичко това позволява да се подобри качеството на медицинското обслужване и като цяло променя традиционната роля на здравните специалисти, казва директорът на Регионалния офис на СЗО Жужана Якаб. – Е-здравеопазването позволява да се спаси живот и да се спестят пари, но в доклада се подчертава, че въпреки многото положителни примери е-здравеопазването се разпространява в региона неравномерно. За да се изпълнят стратегическите цели на политиката в „Здраве`2020“, ще трябва да се инвестират повече средства в е-здравеопазване, допълва г-жа Якаб.
В доклада експертите на СЗО привеждат аргументи в полза на въвеждането на е- здравеопазване и на мерките, които държавите членки трябва да предприемат. Дадени са ясни препоръки на правителствените структури за осигуряване на цялостна координация на изпълнението – законодателство, клинични регистри, инструменти за правна защита и други. Отправен е призив да бъдат осигурени устойчиво финансиране, схеми за възстановяване на разходите и стандарти за е-здравеопазване.
Технологичният бърз пренос на здравни анализи и на „голямата информация“ притежава значителен потенциал, но темповете за неговото проучване са ниски. За подпомагане на напредъка в тази област са на разположение няколко политики. С днешна дата само 6 държави имат национална политика или стратегия, регулираща използването на „голямата информация“ в сектора на здравеопазването, а в няколко страни регулацията се извършва чрез използването на „голямата информация“, с която разполага частният сектор. Според експертите, ако публичните власти в здравеопазването не се намесят, съществува голям риск много скоро „територията“ да бъде завладяна от фирми с търговски интереси.
Цифри и факти
В 42 държави членки се осигурява публично финансиране за електронни здравни програми, което показва силна ангажираност на правителствата за по-нататъшно развитие в тази област.
От 35 страни съобщават, че медицински институции използват социалните мрежи за разпространение на определена информация в рамките на различни здравни кампании. В 40 страни обществото или отделни граждани търсят информация в социалните мрежи. Тези факти показват масов интерес към социалните мрежи и към техния потенциал като средство за комуникация между пациенти и специалисти. В същото време обаче 81% от държавите членки нямат регламент в националните си здравни политики за използване на социалните мрежи, т.е. онлайн информацията е неофициална и не се регулира.
В 80% от държавите членки има законодателство за защита на личните данни, отнасящи се до здравните електронни карти на пациенти, което е с 30% повече, отколкото през 2009 г. Това представлява значителен напредък в отговорната употреба на електронните досиета на пациентите.
73% от държавите (33 страни) не разполагат с органи, отговарящи за контрола на качеството, безопасността и надеждността на мобилните приложения в областта на здравеопазването въпреки широкото разпространение на тези технологии. Това представлява потенциална заплаха, заради което се налага прилагането на допълнителни стимули, препоръки и надзор.
В 17 страни членки все още не са приети специализирани стратегии или политики за телездравеопазване. Като се има предвид, че в тази област европейските инициативи стават все повече и повече, правителствата трябва да обръщат по-голямо внимание за тяхното въвеждане, за да се осигури солидна основа за бъдещото им развитие.
E-здравеопазване в практиката
E-здравеопазване е широко понятие, което включва многобройни термини, като например:
- електронни здравни досиета;
- мобилно здравеопазване – приложения за мобилни телефони, „преносими“ технологии, медицински устройства;
- телездравеопазване или телемедицина – когато пациентът може да се консултира с медицински специалисти по компютър, таблет или телефон;
- електронно обучение – използване на технологии и комуникационни средства за предаване на информация към голяма аудитория от здравни специалисти;
- социални мрежи за здравето – неформални канали за комуникация в интернет;
- анализ на здравни данни и на „голямата информация“ – преобразуване на данни с цел предоставяне на изводи и доказателства за вземането на решения и формирането на политики.
Електронните технологии все повече се използват за осигуряване и подобряване на здравните услуги в европейския регион на СЗО в най-различни сфери – от наблюдение на здравния статус на номадите еленовъди до обучение на медицински персонал с многоезични компютърни симулатори „Виртуален пациент“. В новия доклад се прави преглед на постиженията и ползите от използването на е-здравни технологии, включително 29 казуса от всички краища на региона.
Следващите примери показват различни възможности за прилагане на е-здравеопазване.
Подобряване на системата за записване за прием при лекар в Република Македония
Преди 2011 г. в Скопие пациентите са били принудени да чакат дълго на опашка за медицински преглед или за диагностични тестове. Благодарение на системата MojTermin (моето време) те могат да си запишат час онлайн и да получат текстово съобщение за времето на приема. Освен това вземащите решения имат достъп до контролния панел за проследяване на изписаните направления, рецепти и искания на пациентите в реално време. В системата са включени и електронните медицински досиета, и картите на пациентите. MojTermin се оказва толкова успешна, че от пилотен проект бързо се превръща в неразделна част от системите на публичните и частните здравни заведения в Македония.
Подкрепа за пациенти с редки заболявания
RareConnect е онлайн общност, създадена от пациенти с редки болести и техните семейства, както и от хора, които участват в грижите за тях. RareConnect е и платформа за партньорска подкрепа, позволявайки на специалисти по редки болести от цял свят да обменят опит в мрежа. Проучване на членовете на общността показва, че 76% от пациентите вече по-добре разбират спецификата на заболяването, 72% смятат, че са способни по-лесно да преодоляват проблемите си, 41% от ХИВ-позитивните членове на общността съобщават, че сега много по-старателно се пазят от рисково поведение, а 22 % от хората, страдащи от афективни разстройства, са установили, че след ползване на сайта е намаляла необходимостта от болнично лечение.
Първата национална система за електронни здравни досиета
Естония е въвела система за електронни здравни досиета през 2008 г. и е първата страна в света, въвела изцяло такава система на национално ниво, като информацията, съдържаща се в е-досиетата, е медицинската история на индивида от раждането до смъртта. През 2009 г. в Естония е създаден механизъм за качване на всички здравни данни в системата и за техния обмен. Използването на е-здравеопазване е регулирано от Закон за информационна система в здравеопазването на Естония (2007 г.) и Закон за държавен регулаторен обмен на здравна информация (2008 г.). Информация за здравето на 1,35 млн. души (98% от населението) вече е влязла в системата, а 98% от всички рецепти вече се издават в електронен вид. Е-здравеопазването е част от по-голяма национална система за обществени електронни услуги „eEstonia“, която включва е-данъчната служба, е-училища, е-търговски регистри, е-избори.
Обучението на студентите по медицина с помощта на многоезични симулатори „Виртуален пациент“
Проектът е насочен към използването на многоезични компютърни симулатори в медицинското образование в цяла Европа и цели насърчаване към по-голяма гъвкавост в процеса на обучение. Засега този учебен подход се прилага в 11 страни от региона. На практика симулаторите поставят студентите в ситуация на среща с пациент, потърсил помощ в лечебно заведение. Контактът с виртуалния пациент може да се осъществява в различни страни, говорещи различни езици. Системата симулира клинично интервю с виртуален пациент със симптоми на едно или комбинация от заболявания. По време на интервюто системата може да изразява настроения, които се променят в зависимост от характеристиките на заболяването и поведението на студента. Такива сценарии за ролеви игри не само помагат на обучаващите се да идентифицират заболяването, но и да усвояват комуникативни умения за общуване с пациентите.
Разширяване на обхвата на услуги чрез електронно здравеопазване в Руската федерация
Телемедицината вече е добре установена в Руската федерация. Въпреки това съществуват предизвикателства, свързани с продължаващото обучение и със създаването на правна рамка за здравни услуги от разстояние. В сътрудничество между норвежкия Център за интегрирани грижи и телемедицина и Ненецкия автономен окръг се работи по проект за подобряване на здравеопазването в отдалечени общности и номадски групи от населението, включително използване на телемедицина за промоция на здравето, за профилактика и ранно откриване на заболявания, например чрез организиране на медицински прегледи за номадски пастири по време на престоя им в селата. Други инициативи включват насърчаване на здравните специалисти да използват е-обучението и е-технологиите с приоритет майчиното и детското здраве за бърз достъп до медицинска помощ в отдалечените региони.
