Уважаема редакция,
Най-сърдечно благодаря за публикуваната статия във „Форум Медикус“ относно Нобеловата награда за медицина`2015 във връзка със създаването на препарати за ефективно лечение на паразитози.
Както се вижда, истината умее да чака и накрая е отличена с Нобелова награда. Още през 1975 г. е установено антипаразитното действие на Авермектин, по-късно се произвежда и препаратът Ивермектин, който е пуснат в търговската мрежа през 1981 г. за ветеринарни и хуманни цели. Признанието за откритието на учените идва едва в края на 2015 година!
За нас, специалистите по медицинска паразитология, тази новина не е нова. Но за съжаление в аптечната мрежа в България Ивермектин и атремизинови препарати няма!
Да, паразитозите са заплаха за човечеството и чрез огромния имигрантски поток към Европа те ще станат още по-голям глобален проблем. Досега на медицинската общественост не е известно какви точно паразитози „се внасят“ от имигрантите, идващи от Сирия, Иран, Африка, Афганистан и други страни. Доколкото ми е известно, изследванията за паразитози са възложени на съответните РЗИ, на чиято територия има разкрити бежански лагери (в Хасково, Ямбол и София). В някои от тях (като Хасково и Ямбол) няма лекар паразитолог и диагностиката се извършва на лаборантско ниво. За съжаление по този въпрос нашето МЗ мълчи или се публикуват успокояващи изказвания. Същевременно висококвалифицираният и компетентен научен потенциал по медицинска паразитология (паразитни и тропически болести) в структурата на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) е малък, с изключително ограничени финансови средства за диагностична дейност и с намалени заплати.
НЦЗПБ е здравна институция с отдавна доказани забележителни заслуги и традиции по опазването на общественото здраве в България от остри инфекциозни и паразитни болести. Имам чувството, че в момента от страна на МЗ и МС се проявява сериозно подценяване и неразбиране на основното предназначение на НЦЗПБ в полза на РЗИ, недостатъчно се финансират и използват неговите висококвалифицирани кадри, което води до демотивация на работното място, липсата на перспективност и съответно до кадрови дефицит.
Досега от страна на МЗ не е решен или отстранен нито един въпрос, който поставих в статията си „Нерешени проблеми при лабораторната диагностика на паразитозите сред хората в България“ във „Форум Медикус“, бр.29-33 от 29.VІІ.2013 г. Докога ще се създават и разкриват нови СМДЛ и лаборатории „мастодонти“ в страната ни – лаборатории, които от хиляди километри ще пренасят проби с биологичен материал? Докога ще се поставят фалшиви печати върху здравните книжки за фактически неизвършени паразитологични изследвания? Отдавна се пледира за създаването на здравна карта за необходимия брой лечебни заведения в България. Защо не се настоява от МЗ за създаването и на здравна карта за необходимия брой диагностични лаборатории – микробиологични, паразитологични, вирусологични?
Не е ли смехотворно, че на фона на многото природни бедствия – наводнения, бедстващи хора, плуващи трупове на умрели животни и др., на военни катаклизми и на големия брой незаконно пребиваващи имигранти у нас от Средна Азия, Африка и др. броят на извършените паразитологични изследвания по клинични показания ежегодно намалява, както и броят на откритите опаразитени лица. През летния сезон на пациентите с диария, гадене и повръщане не се назначават от ОПЛ паразитологични изследвания и обикновено те се хоспитализират в инфекциозните отделения с дежурната диагноза „ентеровирусна инфекция“.
Без компетентно лабораторно паразитологично изследване няма и не могат да бъдат диагностицирани своевременно съответните местни и внасяни паразитни болести!
С болка споделям тези нерешени проблеми по диагностиката на паразитозите и подценяването дейността и ролята на НЦЗПБ за България.
