Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Министър Стефан Константинов за Неочаквания отпор срещу всяка промяна

Министър Стефан Константинов за Неочаквания отпор срещу всяка промяна

-         Уважаеми д-р Константинов, като Ви благодаря за възможността да направим това интервю, бих искал да започна с въпроса:

какво най-много Ви изненада в системата на здравеопазването през отиващата си година?

-         Смея да твърдя, че познавам начина, по който функционира системата, и никаква изненада не е имало. Изненада ме по-скоро голямото разминаване между желанието за промяна, декларираното от всички участници в здравеопазването, и реалните стъпки към осъществяването й. Очаквах подобно нещо, но степента на консерватизъм определено се оказа по-голяма.

Какво имам предвид? Всички са съгласни, че промени са необходими. Но ако те засегнат точно определен „играч“, той винаги казва: „Защо точно с това, трябва да се започне с нещо друго“. А нещата са много комплексни. И ако нещо ме е изненадало, това са консерватизмът и отпорът срещу различните предложения, които бяха направени през годината.

-         Кои според Вас са положителните неща, които се случиха?

-         Въпреки този отпор, аз съм много доволен, че успяхме да прокараме доста промени, които с времето доказаха, че са положителни. Ще посоча като пример дежурните кабинети, които бяха приети доста остро през миналата година. В момента обаче те функционират, а отношението на лекарите и на обществото е положително.

През годината успяхме да възстановим предвидимостта и ритмичността във финансирането на системата – т.е. нямахме никакви съмнения кога какво ще се случи.

Освободихме спешната помощ от задължението да транспортира пациенти на хемодиализа. Осъществяването на това – на вид просто нещо – също не бе никак лесно. Обяснявано бе как промяната не може да се случи, какви ще са последствията и т.н.

Една от най-коментираните теми в началото на годината бе децентрализацията на търговете за лекарствените продукти. В крайна сметка пациентите започнаха да получават по-бързо медикаментите си, което също може да бъде отчетено като успех. Това ще продължи и с измененията в Наредба №40, като НЗОК ще заплаща за всички тези дейности.

В сферата на електронното здравеопазване бяха създадени два регистъра – в инвазивната кардиология, както и на ражданията, който формално ще започне да работи през януари 2012 година. Извършена бе и много друга работа. На практика сме изградили спецификацията и теоретичната база на единната информационна система в здравеопазването, най-накрая Народното събрание ратифицира закупуването на класификационната система за ДСГ плюс кодовете за процедури и т.н.
Всичко това са положителни неща, които се случиха. Заложена е работа и за следващата година. Наред с прехвърлянето на лекарствата и на дейности към НЗОК има и някои по-дребни на пръв поглед неща, които обаче решават много значими проблеми на определени групи хора. Така например касата ще финансира лечението на имунодефицитите, както и на още редки заболявания. Защото досега пациентите бяха оставени да се спасяват поединично.

Връщаме също така справедливостта в отношенията пациент лекар на ниво първична доболнична помощ. Формулировките в Наредба №40, в която се определя дейността на общопрактикуващите лекари, вече са по-изчистени, като сме се съгласили с голяма част от техните предложения.

-         Кое е предизвикателството, с което не успяхте да се преборите?

-         Може би ми се искаше нещата да се случват по-бързо. Желанието ми бе още от 2012 г. определянето на средствата за болниците да се осъществява на база на информацията за ДСГ, да имаме работещи кодировчици, болниците вече да предават данните и т.н. Но консерватизмът на системата и трудностите във въвеждането на новите моменти определено забавиха процесите.

-Какво очаквате от 2012 година?

- През 2012 г. определено може да се очаква финансова стабилност, която няма да бъде по-малка от тази година. Успоредно с това в здравеопазването реално ще има малко повече средства поради факта, че не се налага НЗОК да изплаща на болниците задължения от предходни години. Сигурен съм, че всички работещи в системата ще усетят ефекта. Заплащането на специалистите в доболничната помощ ще бъде увеличено, което се дължи на факта, че не бяха оползотворени определените за тази година ресурси за спешните кабинети.

Един от проблемите, които притесняваха общопрактикуващите лекари, бе отдалечеността на дежурните кабинети. Съобразили сме се с тяхното искане структурите да бъдат на 35 километра. Необходимо е да продължим да развиваме тази форма на обслужване на населението.

Искрено се надявам да бъдат приети промените в Закона за лечебните заведения и да изработим здравна карта, за да осъществява тя вменените от закона функции – да бъде израз на държавната политика в областта на здравеопазването, планирането и разпределението на лечебните заведения. По този начин ще можем да гарантираме на здравноосигурените граждани качество на обслужване в болниците, които използват публичен ресурс.

Възнамеряваме също така да работим активно по въвеждането на ДСГ. Лечебните заведения е необходимо да предават своите отчети и да осъществяваме симулация на техните разходи, за да знаем какви средства са нужни. В същото време ще можем да поощрим добре работещите структури, като използваме обективен критерий. Всичко трябва да бъде прозрачно – хората да знаят защо съответната болница разполага с определен прогнозен бюджет.

Държа да подчертая, че здравната карта няма за цел административното закриване на болници. Не е това пътят. Всичко ще зависи от това дали лечебните заведения имат пациенти и дали спазват необходимите стандарти. Самите стандарти също ще бъдат променени, като ще наблегнем повече на финалните показатели – колко пациенти са преминали, колко са оздравели, колко са оперирани, колко са имали усложнения. Това са директивите, които съм дал на работните групи, и в тази светлина трябва да бъдат изработвани стандартите – да минаваме към реални показатели за дейността.

Единствените звена, които предлагаме да бъдат затворени, са центровете по кожно-венерически заболявания. Не става дума за унищожаване на тази дейност, а за прехвърлянето й към областните болници под формата на отделение, което ще може да предлага и еднодневно лечение. Това е едно направление от преструктурирането на болничния сектор.

В същото време разполагаме с изключително широко поле за оптимизация на държавните лечебни заведения. Би могло да се помисли за сливане на дейности и  по този начин да осъществим оптимизацията. Както се вижда, намеренията ни не включват намаляването на болниците от триста на петдесет. Определена редукция може да се случи по естествен път в рамките на няколко години. Но все пак трябва да заложим някаква цел, към която се стремим.

-         Къде е мястото на лечебните заведения за долекуване?

-         Ролята на лечебните заведения за продължително лечение е в съвместни проекти със социалното министерство. От такива грижи обикновено се нуждаят възрастни хронично болни хора. Формата, която предлагат болниците за интензивно лечение и за остри случаи, е неподходяща за тях. Неприложими са заплащането по клинични пътеки и по ДСГ. Тези състояния са тясно преплетени между медицината и социалните дейности и би следвало да се намерят механизми, по които да се ангажираме съвместно с МТСП. Но тъй като в бюджета на МЗ не са предвидени средства за тази дейност, не бих искал да обещавам неща, които няма да мога да направя през следващата година. Проблемът обаче е остър и междуинституционален и поради тази причина винаги съм го изтъквал като важно поле за действие между двете министерства. Между другото предстои да бъде разработен пилотен проект с участие на БЧК и Швейцарския червен кръст, който да включва и обслужване по домовете.

-         Докъде стигнаха и къде се препъват Вашите намерения за промени в спешната помощ?

-         Според мен представената преди време концепция е много добър документ, по който трябва да работим в частта поява на нова професия и промяна на модела. Какъв е моделът сега? Лекар в линейката, който се отзовава на всякакви състояния. Всеки, който не може да намери медицинска помощ, знае, че може да се обади на съответния телефон и ще бъде прегледан. Ясно е, че тази архаична концепция за спешна помощ не отговаря на съвременните дадености нито като финансови възможности на държавата, нито като перспективи от гледна точка на кадровото обезпечаване.

Поради тази причина работим активно за въвеждането на парамедици. Надявам се през следващата година те да започнат да се обучават. До момента единствената институция, която е изразила желание да подготвя такива кадри, е БЧК.

За мен бе необяснима реакцията срещу предложението центровете за спешна помощ да бъдат прехвърлени към болниците. Идеята бе, че след като се оптимизира администрацията и се слеят финансовите потоци, които отделяме за спешна помощ (за центрове и за лечение в болниците), работещите ще получават по-добри възнаграждения. Разбира се, след като се появиха съмнения дали това е правилният път, бе създадена работна група с широко участие, която да предложи вариант за развитие. Или пък като алтернатива да бъде заявено, че имаме добре функционираща система и промени не са необходими. Моето дълбоко убеждение е, че няма как да привлечем нови лекари, а консерватизмът винаги ще надделява при тези, които работят от 20 години. Дори с включването на парамедици в бъдеще ще имаме нужда от лекари, работещи в спешната помощ. И няма как да ги привлечем, ако единственото, което можем да им предложим, е седалка в линейката и очакване в една стая дали някой ще им се обади. Естественото място за работа на един лекар е в спешно отделение в болнична структура – колкото е по-зает с пациенти, толкова е по-сръчен в работата си и по-точен в диагностиката. Аз съм сигурен, че е въпрос на време хората да бъдат убедени, че това е правилният път. Поведението на министерството ще бъде диалог и убеждаване.

-         Как оценявате ролята на БЛС като партньор на администрацията в тези сложни взаимоотношения?

-         Трудно ми е да говоря за лекарския съюз, защото аз произлизам от тази организация и съм неин член. Всяка критика може да се изтълкува неправилно – да се каже, че съм преминал от другата страна на барикадата. Истината е, че никога не съм виждал подобна барикада. Като член на БЛС съм имал определена позиция за организацията. Според мен тя трябва да се развива в посока лекарска камара, а не в посока синдикат.

-         Промени ли се и в каква посока Вашето разбиране за отношенията лекар-общество?

Обществото и лекарите също не са две различни неща. Ние сме част от едно цяло и сме засегнати от общите проблеми. Не можем да разглеждаме здравеопазването като нещо отделно.

Позицията ми винаги е била да бъда честен, да не се срамувам от това, което казвам и върша. Не бих казал, че в момента е налице конфронтация между лекари и пациенти. Считам, че има повече прозрачност и гласност, която може би понякога се преексплоатира и това води до безсмислено нагнетяване на напрежението. Но най-добрата формула за успокояване на страстите е да бъде казана истината.

-         Естеството на работата Ви като министър предполага много срещи с лекари от всички нива на здравната система. Коя от тези срещи никога няма да забравите? За коя не бихте желал да си спомняте?

-         Няма такъв случай, защото това би означавало, че съм се чувствал гузен или нещо ме е притеснило и поставило в неудобно положение.

Много трудна бе срещата с Асоциацията на работещите в спешната помощ, която се проведе в Пловдив 1-2 дни след като бе оповестена идеята за преминаването на спешните центрове към болниците. Самата среща не ме притесни по някакъв начин, но ме впечатли бързото желание да се отхвърля всякаква идея и липсата на готовност за дискусия. Впечатли ме нетолерантността. Мисля си, че когато едно съсловие претендира за определено място в обществото, то трябва да се държи на нужното ниво. Човек може и да не е съгласен с нещо, но да го каже спокойно и аргументирано, а не агресивно.

Трудна бе срещата с майката на починалата родилка. В такава ситуация трябва честно да обясниш сложен медицински случай на човек, преживял страхотна лична мъка. За да се чувствам спокоен обаче, винаги се захващам с такива трудни задачи, защото това ми дава увереност да гледам хората в очите. Защото е лесно да се критикува. На всеки, който ме попита къде са реформите, мога да отговоря какво съм направил, какви са моите идеи и позиция.

Разговаря Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.