Остеоартритът (Osteoarthritis), известен още като остеоартроза, артроза или дегенеративна ставна болест, е най-често срещаният вид артрит на колената. Това е заболяване, при което настъпва изменение на ставата, стесняване на ставната цепка, което ограничава движението и е съпроводено със силни болки. Среща се по-често в средна и напреднала възраст. Най-общо това заболяване се определя като „изхабяване“ на ставата. Наблюдават се дегенеративни промени по менискусите, по синовията и по хрущяла на ставата. Със сигурност е установено, че наднорменото тегло (независимо от възрастта) натоварва ставите и може да причини артроза. Все още има неясноти и противоречия, свързани с патогенезата и терапията на остеоартрита, показват докладите, представени на годишния конгрес на Американската колегия по ревматология. Продължават дебатите дали в основата на заболяването стоят възпалителни или невъзпалителни механизми.
Според нов систематичен преглед и метаанализ артроскопската хирургия на колената при пациенти на средна възраст с дегенеративни промени по менискус или с умерена форма на остеоартрит няма никаква полза в сравнение с медикаментозното лечение. Резултатите са публикувани на 25 август 2014 г. в Canadian Medical Association Journal (CMAJ).
Статията съдържа 7 рандомизирани контролирани проучвания, които сравняват артроскопския менискусен дебридман (манипулация под ендоскопски контрол, с която се отстранява ненужната тъкан по менискусите) с медикаментозно лечение или плацебо. Проучванията съдържат данни за 805 пациенти (811 колена), които са имали болки в колената вследствие на дегенеративни промени по менискусите или умерен (лек) остеоартрит. Средната възраст на пациентите е била 56 години.
Д-р Моан Кан от отделението по ортопедична хирургия в Хамилтън, Онтарио, представи доклад и показа стандартизирана система, с която сравни резултатите от проучванията, свързани с операцията на коляното, и медикаментозното лечение при остеоартрит. Тази стандартизирана система (score system) за оценка на болката, трудностите при движение на пациента, качеството на живот и други показатели позволяват да се определи минимална значима разлика в лечението (MID – статистически показател за определяне на значимостта на дадено събитие). Най-общо казано, новата система MID показва дали пациентът се е почувствал по-добре след конкретното лечение.
Артроскопският дебридман показва добри резултати в краткосрочен план на лечение, но не успява да покрие критериите за минимална значима разлика (MID) в дългосрочен план. Според 5 от тези 7 проучвания не е имало значително подобрение в дългосрочен план при пациентите, подложени на артроскопска хирургия по повод на умерен остеоартрит. Лечението не е успяло да покрие нужните критерии за подобряване качеството на живот на пациента.
В четири от проучванията, свързани с краткосрочното повлияване на болката, артроскопията не е показала значително подобрение на болката в коляното в сравнение с медикаментозното лечение. Д-р Кан споделя: „медикаментозното лечение на остеоартрита трябва да бъде първа линия на лечение“.
Д-р Фредерик Азар, председател на Американската академия на ортопедите от Тенеси, САЩ, казва: „Тези проучвания няма да повлияят върху нашето поведение дали трябва пациент с артрозна болест и дегенеративни промени по менискусите да бъде подложен на артроскопска хирургия, защото в нашето отделение не правим артроскопия при такива пациенти. Въпреки че артроскопията е безопасен миниинвазивен и евтин метод, той трябва да се прилага при строги индикации, а не при всеки пациент с болка в колената“.
Лечението на остеоартита включва наред с намаляване на теглото и избягване на дейности, които оказват прекомерен стрес на ставния хрущял. Няма специфично лечение за спиране на дегенерацията на хрущяла или за ремонтиране на повреден хрущял при остеоартрит. Целта на лечението при остеоартроза е намаляване на болките в ставите и на възпалението, като същевременно се подобрява и поддържа ставната функция. Някои пациенти с остеоартрит имат минимална или почти нямат болка – те не се нуждаят от лечение. Други могат да се възползват от консервативни мерки като почивка, упражнения, диета с намаляване на теглото, физиотерапия или трудова терапия, както и от механични устройства за подпомагане на коляното. Тези мерки са особено важни за носещите стави. Лекарствата може да се нанасят локално, да се приемат през устата или да се инжектират в ставите, за да се намалят възпаленията и болката. Физиотерапевтите могат да осигурят специфични устройства – като клечки, бастуни, проходилки или скоби. Тези устройства могат да бъдат полезни за намаляване на стреса върху ставите. Ерготерапевтите могат да оценят нуждите при всекидневни дейности на пациента и да предложат допълнителни устройства, които да помогнат на хората на работното място или у дома.
Апелът на авторите на проучването е да се внимава с подбора на пациентите, които трябва да се подлагат на артроскопия. Трябва да се внимава с факта, че оплакванията на пациента невинаги корелират с резултатите от направения ядреномагнитен резонанс на колената. Пациентът може да има сериозни оплаквания и много слаби промени по ставите, което изключва провеждането на артроскопия.
Бъдещи проучвания по темата, свързани със степента на увреждане на хрущяла, механичните промени, степента на увреждане на менискуса, симптомите на пациента и неговото тегло ще определят прогнозата и поведението при тези пациенти с артроза на колената. Трябва да бъде направено по-добро сравнение с физиотерапевтичните протоколи и с новите биологични лекарства, които са на пазара в момента.
