Вие сте в: Начало // Всички публикации // Истини и заблуди в цифри и проценти

Истини и заблуди в цифри и проценти

Темата с публичните разходи за лекарства присъства постоянно в общественото пространство и в медиите, с особен интензитет през последните месеци. Налага се тезата, че НЗОК изразходва непропорционално голям ресурс за лекарства спрямо отделяните за медицински дейности, а именно 60%. Твърди се, че публичните средства за лекарства трябва да бъдат намалени.

Бихме искали да споделим няколко цифри, които да внесат повече яснота в обществения дебат. Публичните разходи за лекарства за 2013 г. са, както следва:

- домашно лечение, включително ваксини – 540 млн. лв. (данни на НЗОК);

- за лечение на злокачествени заболявания – 172 млн. лв. (данни на

НЗОК);

- разходи на МЗ за лекарства – 15 млн. лв. (ХИВ и други, данни на IMS България);

- разходи на болници за лекарства (извън тези за злокачествени заболявания) – 200 млн. лв. (данни на IMS България)

При бюджет на НЗОК 2,8 млрд. лв. и общ бюджет за здравеопазване 3,4 млрд. лв. за 2013 г. публичните разходи за лекарства са 927 млн. лв. или приблизително 33% от разходите на НЗОК и 27% от общите публични разходи за здравеопазване. Видно е, че твърдението „60% от разходите на НЗОК са за лекарства“ е невярно, а повтарянето му неоправдано и манипулативно настройва обществото и медицинската общност срещу пациентите и срещу фармацевтичния сектор.

Многобройни източници показват, че публичните разходи за лекарства в страните от Източна Европа варират около 25% от обществените разходи за здравеопазване. България е част от тази тенденция, а не изключение, както често се твърди. За да бъде коректно сравнението обаче, трябва да се отбележи, че съществена част от публичните разходи за лекарства у нас, а именно 154 млн. от тези 927 млн. лв., се дължи на начисляването на ДДС върху всички плащания на НЗОК и лечебните заведения за лекарства. В Източна Европа няма държава, която да начислява такъв данък добавена стойност върху медикаментите. В този смисъл публичните разходи за лекарства в България без ДДС са 770 млн. лв. или близо 23% от публичните разходи за здравеопазване, което е под нивата, характерни за Източна Европа.

Надяваме се, че след тези уточнения дебатът за публичните разходи за лекарства в България ще се основава на реални данни и сравнения, което несъмнено ще помогне лекарствената политика да се развива в правилната посока, а именно – посрещане на нуждите на българските пациенти от ефективно лекарствено лечение. „Орязването“ на публичните средства за лекарства при запазване на досегашната данъчна политика ще доведе до увеличени разходи на домакинствата за медикаменти (и към момента доплащането от пациент за лекарства у нас значително надвишава средноевропейските нива), както и до отказ от лечение, което едва ли е цел, отговаряща на интересите на българските пациенти.

Българското здравеопазване може и трябва да бъде по-добро. Постигането на тази цел изисква както реформи, така и адекватно финансиране. Явно е, че настоящият размер на отделяния публичен ресурс за здраве, а именно 4% от БВП, не може да осигури съвременно здравеопазване у нас.

УС на ARPharM

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.