Заслужава адмирация идеята на Изпълнителната агенция по трансплантация към МЗ да разширява палитрата от дейности за повишаване на общественото разбиране за донорството. Извън шума на масовите кампании, агенцията организира кръгла маса с условната тема „Нов прочит на закона за трансплантации – необходими ли са промени“. На дискусия се събраха представители на неправителствени организации, на пациентски сдружения и асоциации, журналисти, специалисти. Както заяви на откриването директорът на ИАТ д-р Мариана Симеонова, става дума за среща на съмишленици, които търсят различни и по-добри решения по един комплексен, сложен медицински и обществен проблем. Тежката артилерия на срещата бяха представителите на научната клинична мисъл – националният консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов, проф. Петър Панчев и проф. Петър Симеонов от Клиниката по урология в Александровска болница и др. И още нещо – сред участниците в дебата около кръглата маса имаше много млади хора – юристи, студенти по право, психолози, медици, всички те обединени от идеята да бъдат полезни в усилията към все по-успешно развитие на донорството и трансплантациите у нас.
Изборът на теми, продиктуван от стремежа да се коментира новото, включваше два ключови въпроса – разширяване на кръга от възможности за живо донорство; нормативна уредба по съгласието за донорство – какво още може да се направи.
От асоциацията за детско развитие „Член 24“ развиха тезата за законово разрешаване на т.нар. кръстосано донорство и у нас, като информираха, че в света то съществува и води до ръст на броя на трансплантациите на бъбреци, помага тогава, когато други решения не са открити. Става дума за случаите, когато между роднини има желание за даряване, но няма съвместимост. Ако са регистрирани такива двойки и се открие съвместимост между донор реципиент на кръстосан принцип, да се разрешат трансплантации. Разбира се, коментирана бе цялата сложност и условност на такова решение. От Българския център по биоетика разкриха предимствата и многото възможни морални, етични и нормативни подводни камъни в такъв сложен процес – възможността някой да се откаже в последния момент, възникването на конфликти в самите семейства, създаването на вероятност за оказване на натиск върху някой от донорите и др. Накратко бяха споменати и други форми – т.нар. алтруистично и т.нар. сантиментално донорство. Мотивите на предлагащите промени са ясни – да се помогне на повече хора, чакащи трансплантация, да се уреди законът така, че да бъдат сведени до минимум пътуванията извън страната за реализиране на трансплантации.
Идеята за кръстосаното донорство срещна сериозен отпор сред специалистите. Те нарекоха живото донорство „саможертва и акт на отчаяние“, споделиха колко непривично трудно е да се извършва хирургична манипулация на здрав човек. И единодушно заявиха, че у нас на този етап е нужно да продължат активностите в посока на трупното донорство чрез повишаване разбирането и съпричастността на всеки човек към проблема. Изразено бе и категорично становище, че живото донорство и неговите варианти са надстройка на трансплантациите от трупен донор, че могат да бъдат присъщи на общества, където класическата система действа. Д-р М. Симеонова обоснова избора на темата с готовността на екипа на агенцията да търси, открива и прилага различни варианти, които биха спомогнали за усъвършенстване на системата и като нормативна уредба, и като организация, и като отклик в обществото.
По втората тема на кръглата маса – съгласието за донорство и нормативните правила за това, дискусията бе не по-малко активна. Повторено бе многократно, че в света съществуват няколко форми за изразяване на съгласие за донорство приживе – изразяване на съгласие и на намерение. В първия случай лицето декларира съгласието си и въпреки нуждата от подпис и съгласие на близките те не могат да отменят вече изразената воля. Във втория случай близките могат да наложат вето върху намерението за донорство, като отлагат във времето изключването на животоподдържащата апаратура.
Посочено бе, че възможностите за волеизява са различни в различните страни – възможно е човек да заяви желанието си да бъде донор по телефона, чрез SMS, с попълване на анкетна карта и други. По този начин се улеснява поддържането на регистър със съгласните.
У нас според Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки се предполага, че всички са съгласни, освен ако изрично не са декларирали приживе несъгласието си. Регистърът на изразилите несъгласие у нас в момента включва 2756 души.
И специалисти, и представители на неправителствения сектор обаче знаят, че няма в света държава, в която близките на починалия в мозъчна смърт да не бъдат информирани, да не бъдат запитани – така или иначе тяхното решение представлява последната крачка към донорството.
На кръглата маса конкретни решения не бяха формулирани, но бяха поставени въпроси от правен характер – дали близките могат да оспорват решението по съдебен път, как могат да бъдат защитени данните от регистрите, как може да бъде запазена и защитена волята на човека, как да се процедира в случай, че дете е потенциален донор.
Директорът на ИАТ д-р М. Симеонова каза в заключение, че всеки дебат, всяка изразена и защитена позиция по голямата тема за донорството играят своеобразна роля в общия процес на формиране на национално разбиране на проблема. Тя съобщи, че до края на април т. г. ще бъде проведена работна среща за обсъждане на следващи стъпки по предложените промени.
В залата присъстваха много хора, лично съпричастни към темата – близки на чакащи трансплантация, вече трансплантирани, техни приятели и съмишленици. Някои изразиха становище, че действително не бива да се бърза, че проблемът на трансплантационните процеси у нас се нуждае от еволюционно, а не от революционно променяне на нормативите. Всички се съгласиха обаче, че такъв тип срещи и дискусии са нужни в една променяща се здравна система, в едно търсещо по-добри пътища демократично и социално общество.
