На 11 юни т.г. в УМБАЛСМ „Пирогов” стартира учебен модул „Въведение в лечението на раните”. Форумът се провежда по инициатива на Българската асоциация за раните и под егидата на Европейската асоциация за лечение на раните.

Академията ще протече в седем модула и е предназначена както за лекари, така и за медицински сестри и акушерки. Обучението е акредитирано от БЛС и БАПЗГ, а успешно завършилите ще получат сертификати с валидност в Европейския съюз.

Първият обучителен модул се проведе със съдействието на HARTMANN, България.

Д-р Асен Пачеджиев – секретар на Българската асоциация за раните, разказва за събитието и коментира предизвикателствата и постиженията в тази уж позната, но винаги трудна част от лечебния процес:

- Във форума участват лекари и медицински сестри от цялата страна. С Академията за лечение на рани си поставяме за цел да въведем европейски стандарти в овладяването, а и в превенцията на хроничните рани. Този проблем придобива все по-голяма социално-медицинска значимост, тъй като коства все повече пари на здравеопазните системи, особено в страните от Европейския съюз и Северна Америка. От медицинска гледна точка лечението на раните е сериозно предизвикателство. Това се дължи на  застаряването на населението, все по-широкото разпространение на хронични болести като диабет, затлъстяване, лекарствена зависимост и т.н.

Първият модул от обучението е посветен на въведение в лечението на раните. Сред представените теми бяха „Хроничните рани – нарастващо предизвикателство към здравеопазването”, „Анатомични и патофизиологични аспекти на раните”, „Психосоциални аспекти и мерки за рехабилитация”. Коментиран бе и въпросът за локалния терапевтичен план, представени бяха и няколко клинични случая.

Следващите модули ще бъдат по-специализирани, ще акцентират върху отделни проблеми – например лечение на инфектирани рани, на остри рани, на онкологични рани, оценка на пациента и на раната и т.н.

Характерно е, че отношение към пациентите с хронични рани имат лекари от най-различни специалности. Пряко ангажирани са дерматолозите, хирурзите, както и специалистите от клиниките по изгаряния. В лечението на раните важно е и мястото на общопрактикуващите лекари и медицинските сестри, особено при една от най-разпространените форми на хронични рани – декубитуса.

Една част от предизвикателствата в това медицинско направление са характерни за целия свят, а други се срещат само в развиващите се страни. В световен мащаб е необходима по-добра информираност и готовност на медицинските специалисти да възприемат съвременните методи за лечение, тъй като често в това направление специалистите робуват на рутината и установените практики. Друго важно предизвикателство е реимбурсацията от здравноосигурителните системи. У нас в това отношение ситуацията е плачевна. НЗОК финансира амбулаторното лечение на диабетно стъпало, но не покрива амбулаторното лечение на никакви други хронични рани.

От друга страна, съвременните методи и медицински продукти за лечение са доста скъпи и не са по силите на широките слоеве от населението. А за беда пациентите, които най-често страдат от такива рани, са възрастни хора, много често с нисък социално-икономически и образователен статус. По тази причина често болните се лекуват с остарели продукти, някои от които отдавна не се прилагат в практиката в другите страни. Например в Дания към днешна дата не се използва изобщо все още популярният у нас марлен компрес за превръзка на рана.

Индустрията предлага много нови продукти за лечение на раните. За овладяването на раните се препоръчват различни видове съвременни превръзки, които благоприятстват зарастването. Изборът на превръзката зависи от етапа, в който се намира раната. Някои са предназначени да поемат по-голямо количество ексудат. Други са с антисептични агенти и се използват при инфектирана рана. Такива са популярните напоследък превръзки със сребро. Революционен метод, който се налага все повече и най-вече при обширни и дехисциращи хирургични рани на коремната стена, е методът на вакуум терапията. Тези нови продукти и подходи се прилагат и у нас, но в много ограничен размер в малък брой клиники – обикновено университетски или пък частни в големите градове. На практика достъп до модерната методика имат много малка част от пациентите.

Като цяло лечението на раните е подценяван проблем. Една от причините е, че лечението изисква интердисциплинарен подход. Ето защо тенденция в развитите страни е изграждането на специализирани центрове за лечение и грижи за пациентите с различни рани, в които да работят специалисти от няколко медицински направления.

Българска асоциация за раните

По инициатива на група водещи специалисти от „Пирогов” и с неоценимия личен ангажимент на проф. Георги Златарски през 1997 г. е създадена Българската асоциация за лечение на раните (БАЛР). Целта на асоциацията е да допринесе за решаване на проблемите при лечението на хроничните рани у нас. С течение на времето и под напора на задълбочаващата се криза в здравеопазването дейността на асоциацията отслабва значително.

В началото на 2008 г. като наследник на БАЛР и с цел въвеждането на нови стандарти за лечение и грижи за пациентите с хроничните рани е създадена Българската асоциация за раните (БАР). Друга задача на асоциацията е да търси начини за осигуряването на адекватно по достъпност, количество и качество здравно обслужване на пациентите с остри и хронични рани. БАР съдейства за реформирането и развитието на здравеопазването в Република България. Председател на асоциацията е доц. Владислав Христов от „Пирогов”.

Съвсем скоро след създаването си БАР е приета за редовен член на Европейската асоциация за лечение на раните (EWMA). Членството в EWMA предоставя редица възможности – например за повишаване на квалификацията и участие в различни обучения. Академията за лечение на раните е учебен формат, официално съгласуван и одобрен от EWMA.