Въобще не бе трудно да се направи такъв извод – един от многото, след проведения наситен с информация, цифри, факти и аргументи семинар по темата. Организаторите – национални пациентски организации, подкрепени от GlaxoSmithCline, събраха заедно представители на челния отряд в многогодишната неравна битка за доказване на доказаното – без защитната сила на ваксините цивилизацията се връща назад, вместо да върви напред. Темата всъщност бе още по-деликатна, защото не само слушатели, но и партньори на семинара бяха много журналисти, изкушени от необятните простори на медицинската тематика. Здравните журналисти, често притискани от сладките изкушения на сензацията, този път имаха възможност да говорят, да коментират, да задават неудобните въпроси на представители на тежката артилерия в сферата на заразните и инфекциозните заболявания, на имунизациите и ваксинопрофилактиката.
Модератори на семинара бяха проф. Мира Кожухарова – национален консултант по епидемиология, д-р Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор. За митовете и реалните факти, свързани с ваксините, говори увлекателно проф. Тодор Кантарджиев – директор на НЦЗПБ. Кратки факти за историята на антиваксиналното движение, стартирало с откритието на ваксините, огласи д-р Андрей Галев – председател на Българското сдружение по превантивна медицина. Председателят на Българската медицинска хомеопатична организация д-р Петко Загорчев съобщи официално, че клиничната хомеопатия е твърдо за ваксинациите. Доц. Атанас Мангъров проследи комплексния дълъг път на разработване на една ваксина, а доц. Ралица Георгиева говори аргументирано за честотата и тежестта на постваксиналните реакции съгласно съвременните данни на доказателствената медицина. „Европа – майки и дъщери – конспирацията“ бе озаглавена темата на лекцията на доц. Никола Василев, акцентираща върху ваксините срещу рак на маточната шийка в аспекта на очакваните ползи и подозрителността на по принцип „анти“ настроените хора.
Доц. Любомир Киров – председател на НСОПЛБ, аргументира новата парадигма в разбирането за ваксинопрофилактиката, спря се на отговорната роля на общопрактикуващия лекар и препоръча да се формира мотивация и да се търси съгласие в семейството като цяло. Европейските препоръки и посланията на СЗО по темата, новите действащи национални програми бяха разкрити от представители на МЗ, българския опит в превенцията на хепатит В представи доц. Павел Теохаров, а проф. Генка Петрова говори за съотношението полза/цена при ваксините, защото е ясно, че става дума за инвестиция, която доказва ползи след години.
Многообразието от лекции и теми стана база за мащабна и продължителна дискусия, водещи педиатри, алерголози, акушер-гинеколози съвместно с журналистите формулираха аргументи и послания по темите: как да бъдат преодолени някои заблуди в обществото, как да бъде подобрен достъпът на пациентите до достоверна информация, как да се постигне обхват сред рисковите групи. Не на последно място бе обсъждана изключителната роля на медицинските специалисти – от общопрактикуващия лекар до професора, за да бъдат посланията различни и разбираеми според таргетните групи. Най-общо предизвикателствата пред ваксинопрофилактиката могат да се обобщят: наличие на хора без личен лекар, нередовни имунизационни действия, недостатъчен брой на ОПЛ и наличие на незаети практики, трудна комуникация с родителите, липса на единна информационна система за улеснено прехвърляне на данни на пациента и др.
Експертите смятат, че факторите за успех включват: активен лекар, непрестанна комуникация с целевите групи, висока информираност на различните представители на обществото, осигурен достъп до ваксините, добронамерено обществено мнение.
Не на последно място бе посочено, че днес е налице едно самодоволство в обществото, защото е преодоляло някои болести. Хората не са се сблъсквали с много от инфекциозните заболявания, покосявали стотици хиляди за кратко време. И поради това подценяват проблема. Пример за това е и ръстът на заболяемостта от морбили, характерен за европейския регион. Заболяване, което през тази година не подмина и България и отново изправи пред изпитание специалистите.
За съжаление така е устроен човекът – да разбира големия смисъл на профилактиката, след като срещне болестта. Срещу такова „постфактум“ мислене предстои още много да се действа – от медици, експерти, журналисти, неправителствени организации. Не на последно място резултатите зависят от развитието и напредъка на политическата система. Защото, както обобщи доц. Н. Василев, само свободният човек може да решава свободно.
Хисар-София
Дарина СТОЕВА
