Здравето на човека е право, гарантирано от Конституцията. То не е стока. Здравето не може да се разглежда като синьо, червено, жълто, герберско, етническо. На всеки реално и отговорно мислещ човек е ясно, че здравето няма цвят, но за целия народ е ясно, че здравеопазването е политика. В последните години, анализирайки безпристрастно състоянието на системата, се оказва, че никой не носи отговорност за здравния статус на нацията. Болният човек се превръща в клиент, недофинансирането на дейностите и обемите на диагностични и лабораторни методики довеждат до конфликтност във взаимоотношенията на лекарите с техните пациенти. Достига се до абсурдността – нуждаещи се хора да чакат с месеци за изследвания, да се правят „пациентски листи на чакащи“ – модел, който е силно рисков за пропуск на сериозни и необратими процеси в човешкото здраве. Рязкото нарастване на цените на основни продукти – при почти замразени доходи, доведе все повече хора до мизерно съществуване, занемаряване на проблемите на собственото здраве, среща с лекар при крайна необходимост и оттам – до задълбочаване на тежката заболяемост, водеща до повишаване на случаите с летален изход. Невероятен е фактът, че се подмладява границата на смъртността. Държавата в лицето на МЗ напълно абдикира от задължението за общественото здраве, като предаде тази функция на НЗОК, а в същото време „присвои“ от средствата за здравни дейности, като прибра в бюджета над два милиарда лева. Нарушен бе основен принцип, че парите за здраве могат и трябва да се изразходват само за здраве.
В основата на проблема стои липсата на ясно структурирана и дългосрочна здравна стратегия. През последните пет години бяха разработвани няколко здравни карти, специалистите по региони отчитаха здравно-демографските показатели, разработваха предложения и …. и до днес няма реална, реалистична здравна карта, която да отчита не съществуващото положение, а да заложи върху потребностите. Като няма стратегия, като няма реална здравна карта какво се случва? Установява се , но не се разгласява уникално нарушен достъп на хората до медицински грижи, реално държавата е мащеха за поданиците си.
Необходимо е да се води политика за всеобщо и достъпно здравеопазване, за гарантирана профилактика и ранна откриваемост на здравословните проблеми на населението и конкретно на всеки човек. Необходима е преоценка на ДДС върху лекарствата и медицинските изделия. Или ако финансистите преценят – запазване на сегашните стойности, като сумите от ДДС се прехвърлят в полза на здравните дейности. Необходимостта от пряк достъп на населението до медицински услуги би трябвало да бъде основание държавата да създаде повече филиали за спешна помощ, като естествено поеме изцяло тяхното достойно финансиране. Категорично държавата трябва да работи в посока за възвръщане доверието и авторитета на лекарите и медицинските специалисти. В последните години видяхме безпрецедентни случаи на погазване на авторитет, лично професионално и човешко достойнство на медици. Смятам, че здравеопазването трябва да коригира понятията си за пазарен модел. Да се премахне понятието клинични пътеки и да се отиде на по-широкообхватното – истинско здравеопазване чрез диагностично свързаните групи. НЗОК е само една банка, която финансира дейностите, естествено със своите права за контрол. Но само толкова – тя отговаря за парите на здравноосигурените лица и с механизма на договори с изпълнителите финансира. Финансира, което не означава отнемане на водещата роля на държавата. Министерството на здравеопазването трябва да осигури достъпността и достатъчността на медицинската помощ за всички граждани на България, независимо от тяхното материално положение. Държавата трябва да регулира безплатността в образованието и квалификацията. От своя страна лечебните заведения трябва да поемат своите ангажименти за квалификацията и специализацията на своите кадри, ръка за ръка с общините, където са развити. На всички е ясно, че само добре образовани и висококвалифицирани кадри, естествено добре заплатени и истински мотивирани в работата си, могат да преодолеят сегашната криза. Добре мотивирани, уважавани и квалифицирани, българските лекари все по-малко биха търсили работа в чужбина.
Лозунгите и обещанията на всички политически сили са пълни с надежда към по-добро. Четейки непредубедено разделите за здравеопазване на всички партии установяваме, че всички си приличат. Вариациите по темата са само едно словоблудство, целящо печеленето на аудитория и оттам на гласоподаватели. А после – преоблякъл се Илия, пак в тия. Връщането на държавността – естествено не в уродлив вид, изземването на „управленските функции” на НЗОК и проумяването, че здравната политика е част от социалната политика, са необходимите процеси за постигане на качествено здравно дело.
Д-р Николай РАДУЛОВ
акушер-гинеколог
