Акад. Богдан Петрунов пред „Форум Медикус“
- Точно преди 50 години, през май 1963 г., бе създадена Лабораторията по алергия, като инициатор бе д-р Вл. Калайджиев – човек с широко мислене и с добри позиции сред управляващите по онова време. Тогава той бе директор на института, имаше високо обществено положение и това спомогна за създаването на лабораторията. Обявен бе конкурс, на който се явиха петима кандидати от цялата страна и аз имах шанса и щастието да го спечеля. Бях назначен, но на практика все още нямаше нито лаборатория, нито кадри и екип. И бяха доста усилията по създаването и изграждането, в буквален смисъл, защото през тези години ние надстроявахме допълнителен етаж на съществуващата сграда, на който трябваше да разположим и лабораторията. С много тичане, с много разправии и нерви положихме основите на това звено заедно с още три колежки – биоложка, лаборантка и санитарка.
Смисълът в създаването на лабораторията можем да търсим в няколко посоки, но най-важната бе изучаването на алергизиращите фактори. Алергологията и имунологията в онези години бяха сравнително нови, модерни науки и малко бяха познанията какво точно отключва алергиите при хората. Първа наша задача беше изучаването на алергизиращите фактори. Втората бе да започнем производство на подходящи препарати за специфична диагностика и лечение. В този смисъл трябва да кажа, че нашата лаборатория изигра историческа роля /колкото и нескромно да звучи/ в изучаването и развитието на алергологията в България. Защото благодарение на това, че ние много бързо успяхме да създадем и да внедрим тези алергенни препарати на базата на световния опит и на наши собствени разработки, бяха положени основите на съвременната клинична алергология в България. Ние създадохме основното средство, основното оръжие в ръцете на алерголога – алергена, с който той да прави диагностика, да определи точната специфика при пациента. Със същия алерген алергологът може да проведе и имунотерапията, да ваксинира – това бе най-съвременният и единствен подход в нашата област.
Използването на най-съвременните средства за лечение, каквито са антихистаминовите препарати, кортикостероидите, само по себе си е чудесно. Но те си остават симптоматични или патогенетични средства, те въздействат върху процеса. А най-важното – етиологичното въздействие, си остава специфичната имунотерапия. И в този смисъл нашата лаборатория успя да направи много сериозен принос – не само здравен, но и социален, и финансов. Защото алергенните препарати, произвеждани в лабораторията, са значително по-евтини от вносните. И което е от изключителна важност – алергенните препарати трябва да бъдат произведени от местни суровини. Трябва да бъдат използвани местният полен, местните плесени, местният домашен прах и замърсители, местните храни, защото те са специфични за дадения регион. Те се определят от климата, от географското положение, от местни специфични фактори и не е редно в България да бъдат използвани препарати, произведени в Швеция например. Както и обратното. Местното производство е изключително важно. В този смисъл трябва да кажа, че България е сред малкото страни в Европа, а и в света, които имат собствено производство на алергенни препарати. Този процес бих оприличил на часовникарското производство, защото е много специфичен, много „тънък“. За производството на алергенни препарати са необходими различни специалисти, освен лекари и клиницисти са нужни и имунолози, микробиолози, миколози, хора, които разбират от ботаника. Сред тях трябва да има специалисти по микрокърлежи и по всички аспекти на алергологията в съвременността. Дейността по производство на подобни препарати е много разнообразна и изисква специфични усилия.
За радост и за гордост на нашите колеги трябва да подчертая, че за тези 50 години успяхме не само в резултатите, но постигнахме и една много добра приемственост. Всички специалисти, преминали през лабораторията, са били отлично подготвени и на тях се дължи онова, което днес имаме. Защото в алергологията като цяло и в производството на алергенни препарати в частност изключително важна е стандартизацията, оценката за биологичната активност на препаратите. Това се постига с най-съвременни и сложни алергологични и имунологични методи. За това винаги са потребни висококвалифицирани кадри, които да ги осъществяват и да ги прилагат.
В този смисъл ние изпълнихме не само здравна, но социална и значима мисия – България да има собствени алергенни препарати, които да отговарят на всички световни изисквания и стандарти. Това дебело трябва да го подчертаем, защото и днес, за да се произвеждат качествени препарати, са необходими много изисквания. Добра производствена практика, съобразена с европейската фармакопея, отлично подготвени специалисти, високи технологични правила. Затова казвам, че съм горд с постигнатото от лабораторията и като научен напредък, и като производствен процес. Доказателство за думите ми е фактът, че нашите препарати се изнасят в много страни – от 10-15 години от тях се ползват държави като Русия, Испания, Македония, Молдова, Армения, Азърбайджан. Тоест имаме доказателства и самочувствие за това, което правим.
Многото клинични проучвания доказват, че алергенните препарати, произведени у нас, не отстъпват на производството по света. Днес се приема, че специфичната имунотерапия, или т. нар. ваксинация, дава ефективност в не по-малко от 70 на сто от случаите. Ние определено сме го постигнали, у нас всяка година се тества методът на специфичната имунотерапия сред хиляди хора, най-малко 20 хил. души се диагностицират с тези препарати. У нас вече работят 100 сертифицирани, добре подготвени алерголози, българският пациент вече навсякъде може да намери съвременна висококвалифицирана помощ, което е изключително важно и нашата лаборатория поне мъничко е допринесла за това.
Друго важно начало в дейността е изучаването на алергизиращите фактори, особено във въздуха. Това са въздушните плесени, микроорганизмите, полените, микрокърлежите в домашния прах. И в това отношение имаме сериозни постижения – от самото създаване на лабораторията до днес ние следим състоянието на въздуха в България. От няколко години чрез интернет всеки месец издаваме справка за състоянието на въздуха, за съдържанието на полените и плесенните микроорганизми. Този своеобразен бюлетин е много важен не само за специалистите, за лекарите, но и за пациентите и за хората изобщо. Тази информация е много важна, за да бъдат взети своевременни мерки. И в това отношение сме напред, дори имаме изработен т. нар. поленов и плесенен календар. Той е резултат от дългогодишния труд и проучванията на нашите биолози от лабораторията. Ние вече знаем какъв е цикълът на разпространение на полена, което е едно не само научно, но и научно-практическо постижение.
В последните години работим много усилено и върху проблема с наркоманите и тяхната имунна система. Това е много сериозен проблем, защото е налице значително увреждане на имунната система на наркоманите. Те са изключително предразположени към алергизация, което е много съществен факт и допринася за комплексния подход при тяхното лечение. Това е опит, приложим в цял свят при наркозависими хора.
Друг факт, който трябва да изтъкна, е, че нашата лаборатория разполага със съвременна техника за изследване „инвитро“ на алергичните заболявания. Имаме много добра апаратура, която позволява да открием материалния субстракт на алергичната реакция и оттам да знаем какво специфично лечение да приложим на болния. Освен кожно-алергичните проби, които масово се прилагат, които са „златният стандарт“ в алергологията, с нашите възможности можем да изследваме серум от болния и да открием антителата, основни причинители на даден вид алергия. Това ни дава основание за добра диагноза и лечение, но и възможност за профилактика.
Убеден съм, че нашата лаборатория допринася в голяма степен и за авторитета на НЦЗПБ. Ние, освен че сме водещи в изследването на заразните и паразитните болести, развихме и една допълнителна валенция със създаването и развитието на Лабораторията по алергия. Това наистина е плюс за авторитета ни, защото става дума за имунологични механизми при откриването на алергии и ние сме навлезли дълбоко в проблема.
Наистина съм горд с това, което сме направили досега. И този дух се усети на самото тържество по повод на 50-годишнината на лабораторията. Нашата аудитория рядко е била толкова пълна, присъстваха колеги от цялата страна, беше много приятно и вълнуващо. Получихме десетки поздравления от БАН, от медицинските университети, от Дружеството по алергология, от Фармацевтичния и от Стоматологичния факултет. Имаме поздравителни адреси от нашите дългогодишни партньори от Русия, много цветя, много подаръци…Много спомени, много снимки.
Това бе един празник, който заслужаваше да се изживее пълноценно. И аз съм много щастлив, тъй като през тези 50 години се оказва, че съм бил все тук и по някакъв начин съм връстник на Лабораторията по алергия.
Връщането назад в миналото, в спомените винаги е полезно, за да усетиш как си днес, как ще бъдеш утре. Фигуративно казано, гледайки реалностите и прогнозите, съм убеден, че ние, алерголозите, няма да останем без хляб. Съгласно данните на СЗО през 2020 г. близо 50 на сто от човешката популация ще бъде алергизирана. Това ще бъде колосален проблем. Животът явно налага тези нови предизвикателства и аз съм радостен, че със своята дейност – и в лабораторията, и в гилдията, ние сме готови да ги посрещнем. През тези години успях да създам и една генерация от млади колеги, учени и лекари, които сега са в най-творческата и работоспособна възраст и гарантират едно много добро бъдеще.
Непременно трябва да кажа, че това, което правим ние, се прави в целия свят. Нашият пациент с нищо не е пренебрегнат спрямо световните стандарти в алергологията и получава същата адекватна помощ. Създадохме сериозна школа в нашата специалност и тя ще продължи да работи успешно. Млади и умни хора продължават делото ни. Радостно е, че все още се допитват до нас. Доверието и уважението са взаимни и това доказва истината, че всяко добро дело трябва да бъде достойно продължено. Вярвам в това.
Не оставиш ли достойни наследници на стореното от теб, все едно, че нищо не си направил!
