Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Невидим риск в младата възраст

Невидим риск в младата възраст

Вниманието на специалистите винаги е насочено към пациенти със стойности на артериалното налягане над 140 на 90. Последните проучвания показват, че дори под тези нива рискът за здравето не е за пренебрегване. Американската класификация определя нормално, високо нормално артериално налягане и хипертония. Наскоро и европейските специалисти възприеха същата терминология. В групата на високото нормално артериално налягане влизат пациенти със стойности на систолата между 130 и 139 и на диастолата между 85 и 89. Трябва да отбележим, че за американците нормалното налягане е под 120 на 80, от 120 на 80 до 140 на 90 съществуват две групи – тази с високо нормално налягане, както и най-неясната група, която е със систола от 120 до 130.

Европейското дружество по хипертония още през 2007 г. започна обща оценка на риска – във фокуса са не само стойностите на артериалното налягане, но и увреждането на таргетния орган, бил той метаболитен синдром, захарен диабет, претърпян сърдечно-съдов инцидент. Общата оценка на риска се прави при всички по-високи стойности на артериалното налягане, но е от особена важност за споменатата „най-хлъзгава” група. При тези пациенти рискът е много различен. Ако при даден пациент лекарят  разчита за информация само на стойностите на артериалното налягане, не стартира терапия, а пациентът вече има претърпян сърдечно-съдов инцидент – това ще е грешно. Много са компонентите, които определят риска за здравето, числената стойност на артериалното налягане е само един от тях. На следващо място по важност е степента на увреждане на таргетния орган.

От особено значение за общата картина е увреждането на съдовете, което беше тема на част от лекциите. Проф. Сн. Тишева изнесе интересни собствени данни за това как определени показатели могат да се използват, за да покажат по-голям риск от въвличане на съдовете в общия риск. Съществуват и показатели, които оценяват скоростта на пулсовата вълна, увредата на мускула – локална хипертрофия, за която говори д-р Кр. Христова. Хипертрофията сама по себе си променя прогнозата за пациента и риска като цяло. Реално погледнато органите, които трябва да следим, са съдовете, сърцето, бъбреците, показателите микроалбумин и скорост на глумерулна филтрация, промяната в креатинина и по-точно в креатининовия клирънс. Съществуват данни, които показват, че засягането на няколко органа е по-рисковано от единичното увреждане на таргетния орган.

По отношение на съдовете трябва да споменем, че е много важно ултразвуковото изследване на каротидната и на феморалната артерия. Доплеровото изследване е само звуков сигнал, докато съвременните методи включват визуализация на структурата и чрез определяне на скоростта на кръвотока се оценява степента на стенозата. При пациентите с прехипертония тази информация е важна, защото повишените нива на артериално налягане са сигнал за начало на терапия. Анамнеза, при която се натрупват различни характеристики на метаболитния синдром е достатъчно силен сигнал да бъдат използвани всички измерими белези. По-неясен е въпросът трябва ли да се стартира терапия толкова рано. Към момента няма много проучвания по въпроса, но едно изследване показва отлагане на хипертонията във времето при активна терапия и повтаряне на резултата с АСЕ-инхибитор. Повечето благоприятни данни са с блокер на РАС-системата. В действителност ранността е главният белег, когато има на няколко места увреден таргетен орган дори при по-ниски нива на артериалното налягане – трябва да започне терапия, за да бъдат отложени по-тежките състояния като инфаркт и инсулт.

Прехипертонията е от световен научен интерес, защото поведението на лекаря е важно на този ранен етап – дали да наблюдава пациента, дали да препоръча немедикаментозна терапия. Най-доброто решение е да бъде определен рискът на база на анамнезата, рисковите фактори, изследване за увреждане на таргетен орган и дори да бъде даден шанс на немедикаментозна терапия. Не бива да се забравя обаче, че рискът този пациент да развие хипертония е 50 %. И то в близките 2 години. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и при задържане на по-високи нива на артериалното налягане да започне терапия. Не е задължително да се разчита само на стойностите, измерени в лекарския кабинет, важно е какви са в домашни условия, защото може да се окажат по-високи. Подобни състояния са характерни с това, че са динамични.

Прехипертонията е характерна за по-младите и проучванията показват, че основният фактор за това са повишената симпатикова активност, повишеният сърдечен контрактивитет при нормална периферна съдова резистентност. Това, което се променя при прехипертонията, са съдовете и тяхната еластичност, което е сигнал за бъдещи проблеми с тази компонента. Съдовото състояние е водещо в патогенезата на този ранен етап. Логично е с възрастта голяма част от пациентите с прехипертония да развият хипертония. За специалистите съществува вътрешна неяснота дали да подлагат пациентите на дългосрочна терапия, но всеки лекар би се почувствал некомфортно, ако трябва да препоръчва терапия до живот на 30-годишен пациент, каквато е терапията за хипертонията. Прехипертонията е пряко свързана и с мозъчния инсулт, с дискретни промени в бялото мозъчно вещество. Най-занижен контрол има при младите и по-специално при мъжете, при които инцидентите са най-много и най-внезапни.

Откриването на състоянието прехипертония е много добра и смислена превенция. Ако бъде задържано развитието на рисковия профил на пациента и дори да бъдат възстановени част от таргетните органи, е постижение. Левекомерната хипертрофия и микроалбуминурията са много добри измерими показатели, чието обратно развитие в хода на една терапия ще подобри прогнозата за пациента -  по-малко бъбречни крайни точки и по-малко сърдечно-съдови крайни точки. Ако бъде задържан общият сърдечно-съдов риск на ниски нива той дългосрочно остава такъв. При високорисковите пациенти, които са преживели инцидент, колкото и активно и успешно да бъде лечението, няма връщане назад. Самото заболяване диктува следващия ход.

Лекцията на проф. Кокрофт акцентира върху бетаадренергичната блокада при артериална хипертония, което е и един от горещите въпроси в момента. Употребата на бета-блокери е поставена на по-задна линия в момента, но пък има положително повлияване върху целия сърдечно-съдов комплекс. Данните, с които разполагат специалистите, са от по-стари проучвания на по-стар тип бета-блокери, а не на модерните, които са с продължително действие и плавно освобождаване. Проф. Кокрофт е голямо име в изследването на таргетните органи в хода на развитие на артериалната хипертония. Той изследва патофизиологията и патогенезата на таргетните органи и проследява хемодинамичните промени в хода на хипертоничното заболяване. Затова неговите изводи се приемат с интерес от специалистите.

Доц. Арман Постаджиян

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.