Захарният диабет е сериозно хронично прогресиращо заболяване, което изисква постоянен контрол. Честотата му убедително нараства, като данните за САЩ показват, че близо 22,3 млн. души имат доказан захарен диабет, което представлява около 7% от общата популация. У нас честотата на захарния диабет е между 6 и 9%, а още 6% имат преддиабет. Повишаването на честотата на захарния диабет е и основната причина за увеличаването на разходите за лечението на болестта.
Намалената работоспособност, изчислена според отсъствието от работа поради болест и отиването на работа болен, е по-честа при хората със захарен диабет в сравнение с индивидите без диабет. Някои от причините за намалената продуктивност на пациентите със захарен диабет са свързаните с болестта усложнения, честите хипогликемични епизоди, болезнената диабетна невропатия, депресията и др.
Инвалидизацията на пациентите със захарен диабет е сериозен обществен проблем. Вземането на мерки срещу развитието на усложненията, свързани с болестта, и подобряването на качеството на живот на засегнатите индивиди могат да доведат до значително повишаване на продуктивността, отчитана в рамките на икономиката на всяка отговорна държава.
Гледната точка на един човек със захарен диабет
Пациентите със захарен диабет са в неравностойно положение в сравнение със своите връстници. Това се дължи на инвалидизацията, по-тежкото протичане на инфекциозните заболявания на фона на захарния диабет и на много други причини. Пациентите с диабет се чувстват с недобро здраве средно 8.3 дни за период от 30 дни, а тези без диабет – само 3 дни.
От пациентите с диабет над 25-годишна възраст 25,6% съобщават, че са възпрепятствани да работят поради инвалидност или болест ≥ 24 седмици годишно. За сравнение – само 7,8% от пациентите без диабет отсъстват от работа за такъв период от време поради болест (фиг. 1).
Едно от усложненията на захарния диабет, което директно намалява продуктивността на работното място, е периферната невропатия. Болковият синдром е една от водещите причини за отсъствие от работа.
Захарният диабет с годините става причина за все по-ниска производителност на работното място. Затова служителите със захарен диабет тип 2 имат и по-ниски приходи в сравнение със служителите без диабет.
Хората с диабет над 40-годишна възраст се пенсионират по-рано два пъти по-често от тези без диабет и имат два пъти повече пролежани болнични дни.
Пациентите със захарен диабет често се сблъскват с редица изисквания за придобиване на правоспособност за шофиране. Регистрирането на хипогликемичен епизод по време на шофиране (дори той да не е довел до ПТП) е сериозен аргумент за отнемане на свидетелството за правоспособност. Най-застрашени от хипогликемия по време на шофиране, тежка хипогликемия и неразпознаване на хипогликемията са пациентите със захарен диабет, провеждащи инсулинолечение. Рискът за ПТП при тази група пациенти обаче е много нисък, ако бъде съпоставен с риска за ПТП в ситуации, включващи: шофьор юноша; шофиране нощно време; шофиране по „черен път”; наличие на обструктивна сънна апнея.
Наличието на ретинопатия или периферна невропатия са сериозни аргументи за провеждането на допълнителни изследвания от специалист, който да прецени дали индивидът с диабет е способен да управлява безопасно моторно превозно средство. Става видно, че пациентите с диабет могат да загубят работата си, ако тя е свързана с всекидневно шофиране.
Всички пациенти със захарен диабет, независимо дали провеждат инсулинолечение или не, трябва да бъдат третирани като равнопоставени кандидати за работа, както тези, които нямат диабет, ако са квалифицирани за желаната позиция. Решенията за назначаване на работа никога не бива да бъдат вземани в контекста на лични или обществени стигми и стереотипи, свързани с ефектите от болестта. Работодателите могат да изискат да бъде направена индивидуална експертна оценка от лекар със специалност, но не и да отхвърлят кандидат за работа само защото страда от диабет (Diabetes and Employment, АDА Position Statement, 2013).
Индивидуалната експертна оценка за годност за работа не включва: наличие на глюкозурия; определяне на гликиран хемоглобин HbA1c(%) и определяне на диабета като „добре контролиран” или „зле контролиран”. Експертното становище дали един пациент с диабет е годен да се справи със задълженията си на работното място включва: преглед на данните от кръвнозахарния самоконтрол за кратък период назад, подробна анамнеза за честотата и тежестта на хипогликемичните епизоди и разпознават ли се те от кандидата за работа, както и дали са документирани усложнения на болестта. Важно за работодателя е дали кандидатът ще може да извършва работата безопасно (за себе си и за околните), а не колко добре контролира заболяването си.
Според законите в САЩ работодателят е длъжен да осигури на служителите си с диабет някои „разумни условия” на труд, за да могат те да упражняват спокойно професията си: кратки почивки за измерване на кръвната захар; самостоятелна стая за провеждане на тези измервания и за поставяне на инсулин, ако служителят има нужда от уединение; място за съхранение на инсулина; възможност за приемане на храни и напитки по всяко време според преценката на служителя; възможност за напускане на работното място във връзка с планирани медицински консултации или поради тежък хипогликемичен епизод, или болест; възможност за гъвкаво работно време.
Гледните точки на икономистите и обществото
Броят на болните от захарен диабет у нас прогресивно нараства – 6% през 2005 г. и близо 9% днес. Здравната система е силно обременена от разходите, свързани с контролирането на болестта на всеки един засегнат от нея.
Общата сума, похарчена за една година за пациентите с диагностициран захарен диабет в САЩ, е нараснала с 41% за период от 5 години. От 5 $, похарчени за здравеопазване в САЩ, повече от 1 $ се разпределя за пациентите с доказан захарен диабет. Общата цена от 245 млрд. $, съобщена в проучването Economic Costs of Diabetes in the U.S. in 2012, включва директни и индиректни разходи. Директните разходи за медицинска помощ, свързани именно с лечението на болестта (фиг. 2), са похарчени съответно за спешни и планови хоспитализации (43%), лекарства за лечение на усложненията на захарния диабет (18%), антидиабетни лекарства и други средства в помощ на диабетика – глюкомери, тест-лентички, инсулинови писалки и други (12%), консултативни прегледи (9%), оказване на помощ от медицинска сестра или обучени лица (8%). Индиректните разходи, породени от намалената продуктивност на болните от захарен диабет в САЩ, възлизат на 69 млрд. $, от които 5 млрд. $ се губят поради по-честото отсъствие от работа, 20,8 млрд. $ струва намалената производителност на работното място, 2,7 млрд. $ са разходите, свързани с понижения капацитет на работещите извън работната сила. Невъзможността за извършване на каквато и да е работа поради развилите се усложнения на болестта, довели до трайна инвалидизация, струва на държавата 21,6 млрд. $, а пораженията върху икономиката, свързани със загубата на работна сила поради ранно настъпила смърт, се изчисляват на 18,5 млрд. $ за 2012 г.
Разходите за здравни грижи за пациентите със захарен диабет са 2,3 пъти по-високи в сравнение с разходите за пациентите без диабет. Въпреки че от 2007 до 2012 г. на фармацевтичния пазар се появиха няколко класа нови антидиабетни лекарствени средства, разходите за тях са само 12% от общите директни разходи и не са се променили от 2007 г. насам. Това означава, че причината за повишаващите се разходи трябва да се търси и извън уравнението – повече болни с диабет равно на повече разходи за лечение.
Основна част от разходите за лечението на захарния диабет са насочени към по-възрастните пациенти – ≥ 65-годишна възраст.
Гледната точка на работодателя
Ниската производителност, свързана със захарния диабет, нанася сериозни икономически загуби на работодателите.
През 2002 г. в Англия е проведено проучване, в което се изчислява, че захарният диабет е причина за 6 млн. пропуснати работни дни годишно от служители под 65-годишна възраст, в резултат на което директните загуби за работодателите възлизат на 494 млн. €. Предвижда се до 2027 г. пропуснатите работни дни в резултат на захарния диабет да бъдат 9 млн. годишно, а директните загуби – близо 768 млн. € годишно.
Хипогликемията, болката и депресията се смятат за едни от водещите причини за намалената производителност при хората с диабет.
Цената, която работодателят заплаща при всеки нетежък хипогликемичен епизод, е приблизително между 15,26 $ и 93,47 $ или между 8,3 и 15,9 изгубени работни часа месечно. Сред запитаните служители 18,3% съобщават, че поради нетежка хипогликемия са отсъствали от работа средно 9.9 часа за един месец. Когато нетежката хипогликемия възникне извън работа (вкл. през нощта), 22,7% съобщават, че закъсняват за работа на следващия ден или пропускат напълно деня. Нощната хипогликемия е причина за по-голяма загуба на работоспособност на следващия ден – средно 14.7 изгубени часа от работното време месечно. Пациентите със захарен диабет на инсулинолечение, при които се регистрират хипогликемични епизоди, имат два пъти повече спешни и планови хоспитализации в сравнение с останалите пациенти на инсулинолечение. Пациентите с хипогликемични епизоди използват годишно 77% повече дни за домашно лечение поради временна нетрудоспособност.
Болезнената периферна невропатия е една от причините за намалена продуктивност на работното място. Изследване в САЩ върху пациенти с болезнена периферна невропатия оценява годишната икономическа загуба (директни и индиректни разходи), произтичаща от един служител с тежка болезнена невропатия, на 16 783 $ годишно.
Загубата на трудоспособност е огромен проблем за хората с диабет.
Заключение
Икономическата тежест върху обществото, свързана с големите разходи за лечението на пациентите със захарен диабет и неефективността им на работното място, се дължи предимно на усложненията на диабета. Следователно този задълбочаващ се порочен кръг може да бъде прекъснат единствено ако здравните работници, работодателите и изготвящите бюджета за здравеопазване икономисти, както и ангажираните със собственото си здраве пациенти насочат всичките си усилия в посока на превенция на диабета. Ако това е невъзможно – към предотвратяване на усложненията, свързани с естествения ход на болестта.
Проф. Михаил БОЯНОВ, УМБАЛ „Александровска“
Д-р Мира ВАНКОВА, МБАЛ Токуда, София
