Това препоръчва д-р Нина Петрова в интервю специално за „Форум Медикус“

Д-р Нина Петрова е завършила медицина във Варненския медицински университет. Има специалности по вътрешни болести и ендокринология. Завършила е аспирантура в King’s College в Лондон. Дисертациoнният й труд е на тема за патогенезата на стъпалото на Шарко – тежко инвалидизиращо костно-ставно усложнение на диабетното best cell phone spy software 2012 стъпало.

Има специализиран клиничен и научен интерес към проблемите на диабетното стъпало. От 15 години работи като клиничен научен сътрудник в Клиниката по диабетно стъпало в King’s College Hospital в Лондон.

Нина Петрова е инициатор и ръководител на повече от 10 научни проекта в областта на превенцията, диагнозата и съвременното лечение на диабетното стъпало. Член е на изпълнителния комитет на Секцията по диабетно стъпало към Европейската асоциация за изучаване на захарния диабет (“Diabetic Foot Study Group buy viagra of the European Association of the Study of Diabetes”).

– Д-р Петрова, Вие сте българка, но от години работите в Англия като специалист и учен в областта „диабетно стъпало“. Колко сериозен е проблемът?

– Проблемът „диабетно стъпало“ е глобален. Сериозността му най-добре може да се представи с езика на фактите:

На 14.11.2005 г. заглавната страница на реномираното медицинско списание „The Lancet“ публикува, че на всеки 30 секунди в света се извършва ампутация на долен крайник в резултат на усложнен захарен диабет. За съжаление в световен мащаб ампутациите при болните от захарен диабет не намаляват, а напротив – увеличават се. През 2013 г. Международната работна група по диабетно стъпало публикува още по-алармираща статистика – на всеки 20 секунди в света се извършва ампутация на долен крайник в резултат на усложнен захарен диабет.

Съвременните статистики показват тревожна лавинообразна тенденция в увеличението на броя на болните от захарен диабет в света. Очаква се през 2040 г. всеки 10 човек на планетата да развие това заболяване. Това неимоверно ще доведе до още по-голям брой пациенти с диабетно стъпало, които имат повишен риск за развитие на стъпални лезии, често водещи до ампутация.

Основна причина на таза висока честота на ампутациите при болните със захарен диабет е предшестваща неразпозната и/или нелекувана язва на стъпалото. Тези стъпални лезии стават входна врата на патологична бактериална флора, водят до тежка инфекция и сепсис, ампутация на долен крайник и/или смърт. Цялостният риск на пациент със захарен диабет да развие диабетна язва е около 25%. Годишно 2% от болните със захарен диабет страдат от диабетна язва. Често дори и излекуваните язви рецидивират, като годишният риск е между 30-40%.

Мисля, че тези данни красноречиво показват сериозността на проблема. Превенцията, ранната диагноза и съвременното лечение са важни както за пациентите, така и за обществото. Най-честите ампутации в света са у мъже на средна възраст 55 години. Това са хора в работна възраст и загубата на долен крайник има негативни последствия както за самия пациент и неговото семейство, така и за обществото като цяло със съответните икономически последствия.

– Вие сте консултант към различни международни организации и експертни групи по диабетно стъпало – според Вас има ли разлики в лечението на това усложнение в различните страни?

– В момента имам честта и удоволствието да работя с основоположника и създателя на първата клиника по диабетно стъпало в света – проф. Майкъл Едмондс. Той създава Клиниката в King’s College Hospital в Лондон през 1981 г. Само след 3-годишна съвместна работа с медицинска сестра, подиатрист и ортотист (специалист по изработване на индивидуални обувки) клиниката намалява наполовина диабетните ампутации и постига на практика целите, залегнали в Сенвинсенската декларация. Този тип на лечение – клиника по диабетно стъпало и работа в екип, е приет като най-успешен модел в света и се прилага в много държави. Освен че постига отлични лечебни резултати клиниката е и център за обучение на екипи от цял свят. Включително и аз през 1998 г. бях изпратена от проф. Лидия Коева, тогава ръководител на Клиниката по ендокринология във Варна, на обучение заедно с медицинската сестра Маргарита Георгиева. Гордея се, че след това съвместно с  колеги, специализирали в Манчестър и Вилньос, под ръководството на проф. Коева във Варна създадохме и разработихме първия кабинет за „грижи за диабетното стъпало“.

В стандартите за лечение, разбира се, има различия между различните континенти и държави. За широкото разпространение на съвременните методи на лечение на диабетното стъпало в света работят няколко международни организации и работни групи. С основно световно значение е Международната работна група по диабетно стъпало, основана през 1996 г. Тази група прие през 1999 г. първия Международен консенсус по диабетно стъпало и Указание за практически насоки за превенция и лечение на диабетното стъпало. Консенсусът е преведен на 26 езика и в света са разпространени над 80 000 копия. На всеки 4 години в Холандия се провежда Международен симпозиум по диабетно стъпало, на който присъстват представители от цял свят. На срещите се дискутират както новости в лечението на диабетното стъпало, така и регионални различия. На всеки симпозиум участниците приемат

и нови редакции на международния консенсус. Всяка държава има свой представител, който е задължен да разпространи в съответната държава новите указания.

Трябва да се отбележи и значението на Секцията по диабетно стъпало към Европейската асоциация за изучаване на захарния диабет, основана през 1998 г. Групата има за цел да насърчава и разпространява научните изследвания в областта на диабетното стъпало.

Тези две организации и техните приоритети са от най-голямо значение за Европа и в частност за България. Те обучават и обединяват лекари и медицински екипи да работят заедно по проблемите на диабетното стъпало и прилагат съвременните методи на лечение. Различия в лечението на диабетното стъпало има както между различни райони в една държава, така и между отделни държави и континенти.

В Европа – в държави като Великобритания, Белгия и Холандия има добре развита мрежа от центрове и клиники в цялата страна. В други държави – Германия, Полша и Русия, центровете по диабетно стъпало са централизирани предимно в големите градове или са районирани, като не навсякъде има цялостно развита мрежа.

През последните години нови центрове за лечение са създадени в Словения, Австрия, Чехия, Гърция. В редица държави от Източна Европа обаче такива специализирани центрове се срещат рядко и са крайно недостатъчни.

Наличието на тези различия доведе до инициативата на Работната група по диабетно стъпало да организира интензивен курс в Словения през февруари 2015 г. и да обучи специалисти. Тази програма, насочена предимно за страните от Източна Европа, се нарича „Train the Foot Trainers-Europe“(„Обучение на обучители“). Този интензивен курс обучи специалисти от 16 държави, като задачата на участващите екипи е след това те да обучат специалисти и да създадат мрежа от центрове в съответната страна. Много се радвам, че бях поканена като експерт на този курс и силно се надявам тази програма да бъде успешна. Приветствам професор Танкова с инициативата да приложи на практика целите на този курс, а именно – да организира курс и да обучи специалисти от цялата страна. Благодаря й за поканата да участвам. Мисля, че този курс ще доведе до успешното създаване на центрове в цялата страна.

Друга международна организация, в която участвам, е Секцията по диабетно стъпало към Европейската асоциация за изучаване на захарния диабет. Като член на изпълнителния комитет на тази група много бих се радвала да видя научни български разработки на тема диабетно стъпало на европейско ниво.

– На какво трябва да обърне внимание медицинската общност в лечението при диабетно стъпало?

– Както специалистите, така и широката медицинска общност в България трябва да познават комплексната патология и бързо прогресиращата клинична картина на усложненото viagra pharmacy online диабетно стъпало, рисковите фактори и съвременните методи на лечение. Необходимо е създаването на система от центрове (кабинети по диабетно стъпало), където пациентите да могат да бъдат насочвани и лекувани своевременно. Диабетното стъпало като тежко усложнение на захарния диабет трябва да бъде застъпено в университетските програми.

Наред с обучението на работещите в сферата на здравеопазването основно значение за успеха на една такава национална програма е и обучението на самите пациенти със захарен диабет. Те трябва да бъдат научени да разпознават рисковите белези на диабетното стъпало и да търсят спешно медицинска помощ. Необходимо е и да имат достъпна информация, която да включва както препоръки за всекидневни грижи за краката, така и указания кога и къде да търсят помощ.

– Какви биха били Вашите препоръки към колегите, които се сблъскват с диабетно стъпало в практиката си?

– Най-напред искам да поздравя всички колеги с професионалния ни празник – 7 април, и да им пожелая много здраве. На тези, които консултират пациенти с диабетно стъпало, бих препоръчала да се запознаят с Международния консенсус, който може да се намери на страницата на Работната група www.iwgdf.org.

Моят съвет към всички е да работят заедно в екип, да обединят знанията и опита си и съвместно да лекуват болните с диабетно стъпало. Да разпознават и диагностицират рисковите фактори; да познават ранната клинична картина, да прилагат съвременни методи на превенция и лечение. Нужно е да обучават пациентите какви всекидневни грижи да прилагат и в кои случаи да търсят своевременна медицинска помощ. Ранната диагноза и лечението, както и работата в екип са ключът към съвременния успех в лечението на диабетното стъпало както у нас, така и в света.