Гръцкото здравеопазване е слабо познато у нас, дори на равнище отговорни институции. В резултат пропускаме ползи. Използваните шансове са рядкост, като правило не по наша инициатива: утвърдило се обучение на техни лекари, дентисти и фармацевти, епизодично лечение на гръцки пациенти.

В представите на повечето българи гърците живееха и продължават да живеят по-добре от нас. Преди кризата наши гурбетчии отиваха да припечелят там, а бизнесмени от Гърция идваха да правят пари у нас. Сега кризата удари бизнеса и възпира нашите гурбетчии, но за гръцките ни комшии стана още по-изгодно да пазаруват, даже да лекуват зъбите си у нас. И въпреки че от това не губим, не спираме да им завиждаме. Има за какво. Без особено дълбоко вникване в здравната им система е достатъчно да видим колко получават техните лекари.

Данните, подхранващи горчиви сравнения, очевидно могат да предизвикат смут в душите. Откриваме го и в репликата на президента В. В. Путин: “Ако започнем да плащаме на нашите лекари толкова, колкото плащат в Гърция, и в нашата страна скоро ще настъпи криза“.

Системата

Здравната система на Гърция (ESY) разполага със 128 болници, 160 здравни центъра, няколкостотин публични (държавни и общински) и частни поликлиники. Наличието на достатъчно добри здравни заведения и подготвени медицински кадри, прилагането на европейските стандарти и немалкото заделяни средства поставят Гърция по здравеопазване сред средноразвитите страни от ЕС (на 17-то място в класациите). Споменават я и като една от малкото в света туристически дестинации, в чиито хотели има медицински кабинети.

ESY е създадена през 1983 г. Оттогава многократно са правени опити за подобряване на нейната ефективност, но претенциите към сега функциониращата остават. Оценяват я като твърде централизирана и хаотична, слабо координирана, а дейността на редица нейни сегменти се дублира. Липсват целенасочено планиране, ясни правила за финансиране и рефундиране, ефикасни механизми за ограничаване на разходите. Шири се и бюрокрация. Отсъства оценка на здравните потребности на населението, отлагат се нужни системни подобрения. Достъпът до услугите е неравностоен, равнището на доплащане от пациентите и официално, и неофициално е прекалено високо и не се контролира.

До неотдавна гърците предназначаваха за здраве около 11 млрд. евро на година, 5 % от своя БВП (през 2012 г.). Средствата постъпваха от няколко източника:

- от вноските за здравно осигуряване (в т.ч. от правените задължително от работодателите и от доброволното частно осигуряване, каквото имат 8 % от гърците);

- от държавния бюджет (от данъчни постъпления);

- от плащания на пациентите, в т. ч. доплащане за лекарства, изследвания, надстандартни услуги и за лечение, непредвидено в осигуряването.

Здравноосигурителните фондове поемат 31 % от общите разходи за здраве, данъците – 29 %, а пациентите – 40 % (в Европа само в Швейцария пациентите плащат повече).

Осигуряването обхваща 97 % от населението. До 2012 г. е правено от 35 фонда, предимно браншови, срещу различни вноски. Те са покривали отличаващи се по обхват и степен на рефундиране пакети услуги. Гражданите не са могли да избират, а е трябвало да приемат съответстващ на тяхната професия и характер на работата фонд. Имало е и фондове за държавни чиновници, служители в банковия и комуналния сектор и др. подобни (т.е. „за благородници”), предлагащи по-широко осигурително покритие срещу по-малки вноски. В миналото са били правени опити за тяхното включване в други фондове, но профсъюзите им редовно са ги блокирали.

Паралелно с фондовете действа и Държавна система за здравеопазване (ДСЗ), ползваща свои здравни заведения. Замислена е като спомагателна, но в селските райони главно тя осигурява медицинските услуги. Същевременно обслужва лицата без здравна осигуровка и възрастните граждани.

От 1 януари 2012 г. започна дейност новоучредената Национална организация за здравни услуги (EOPYY), която трябва да окрупни фондовете. Тя ще поеме досегашните им задължения към осигурените, ще въведе усреднена вноска и трябва да уеднакви правилата на функциониране. Това обаче може да стане в течение на следващите години.

Целта на новата EOPYY е да рационализира системата. Въвеждат се механизми, които да осигурят получаването на качествени комплексни услуги по ясни правила и при равен достъп. Съпътстващите ги дейности (рецепти, направления, диагностични изследвания, интервенции) ще бъдат обхванати от електронна система както в държавните, така и в другите здравни заведения, сключили договор с EOPYY. Електронните рецепти вече съставляват 90 % от издадените, в резултат актуалната информация, потребна за мониторинг и оценка на системата, е станала широко достъпна. Откриват се и възможности за актуализация на цените на лекарствата и на листите на рефундираните медикаменти.

Когато се говори за здравната система на Гърция, не бива да се пропусне и фактът, че тя е силно политизирана. Дали печели или губи от това? Въпросът е сложен и неудобен за коментиране. Възможно най-краткият отговор обаче е – губи.

Пациентите

Независимо от декларираната безплатна помощ някои здравни центрове събират такса за визита при лекар за първична помощ (3 евро, но обсъждат нейното повишаване). За прием в публичните заведения в следобедните часове се заплаща от 25 до 90 евро. Държавната болнична помощ е номинално безплатна, но за редица нейни компоненти като по-комфортни условия за пребиваване, някои лекарства, лабораторни изследвания и диагностика се доплаща. Най-голям обем от услугите се заплаща при зъболечение – 30 %.

През 2005 г. е въведено изискване приемът в болниците на държавната система да става с направление от лекар. Търсещите безплатна болнична помощ е трябвало да получат нужния документ от терапевт. Частнопрактикуващите лекари нямат право да издават направления. Терапевтите обаче са малко, нужни са 5000, а има само 600.

Дори WHO няма точни данни за чакането за медицинска помощ (за прием в болница) в Гърция. Теоретично всеки гражданин, дори без здравно осигуряване, може да получи медицинска помощ, ако се обърне към някоя от болниците или клиниките на ДЗС. Повечето анализатори обаче смятат, че т.нар. „листи за очакване” представляват сериозен проблем на всички равнища и особено в държавните здравни заведения. Журналисти от вестник ТА NEA са установили, че за хирургическа операция трябва да се чака до 6 месеца, за амбулаторен прием във вътрешно и в неврологично отделение – до 150 дни, а месец – за рутинен анализ на кръвта.

Заплащането за консултации в публичните заведения подтиква растежа на визитите в тях – доходите растат. Ниските ставки обаче водят до допълнителни неформални плащания. 36 % от включените в неотдавнашно изследване признават участие поне в едно плащане вследствие напомняне от лекаря или от страх да не получат достатъчно добра услуга.

Търсенето от пациентите на обиколни пътища за справяне с ограниченията, бюрократизма, слабата ефективност и други проблеми на системата води до ръст на корупцията. Гърците плащат “под масата” за прием, ако са осигурени от фонд, който няма договор с избрания лекар; за обслужване без ред или за услуги, липсващи в определения “отгоре” списък. Докторът пък активно убеждава болния да се лекува при него, а не в рамките на контракта с осигурителя. В такъв случай пациентът плаща от джоба си, но получава бързо и качествено обслужване. Дори лекарите от ДСЗ приемат болни и в частен порядък (до 2002 г. такава практика е считана за незаконна). Лекарите взимат също за издаване направления в частни болници и диагностични центрове. Плащанията от този род от страна на пациентите съставляват 40 % от всички разходи в здравеопазването. Затова в неотдавнашното свое проучване Майкъл Тъннер прави извод, че “здравната система в Гърция живее от данъците върху заплатата, от бюджета и от подкупи”.

Специално сондиране установи, че 58 % от пациентите избягват посещения при лекар, профилактични изследвания, да купуват предписани лекарства. Последиците ще бъдат тежки.

За лекарства всички пациенти плащат 25 % от стойността. Препаратите за онкоболни, диабетици, епилептици, психично болни, при хемофилия и мултиплена склероза са безплатни. 10 % от цената пък заплащат пенсионерите, а също и болните от остеопороза, коронарна болест, астма, туберкулоза, паркинсонизъм и др. Гърция има добре развита аптечна система. На 1200 жители се пада една аптека (в Германия една на 3820). Рецептурните препарати са относително евтини, държавата осъществява строг контрол на цените. Наскоро обаче цените на медикаментите бяха повишени и за 37 % от анкетираните в направеното допитване вече са скъпи.

Лекарите

Първична помощ се оказва в териториалните и градските здравни центрове. Всеки от тях обслужва от 10 до 30 хиляди души. Те предлагат както първична, така и специализирана помощ. В 200-те държавни териториални центъра 80 % от лекарите имат специалност. Сериозен проблем е дефицитът на персонал – стига 50 %. По-нормално функционират само центровете в големите градове. В някои места в провинцията лекар се появява веднъж седмично. Неговите услуги ползват главно възрастни хора, за които наличните комуникационни трудности (планини, острови) са често непреодолими.

Първична помощ в градовете оказват поликлиниките при публичните болници. Паралелно действат също около 25 хиляди частни кабинета. Те сключват договори с фондовете, но с предимство оказват частни услуги. Рехабилитация и лабораторни изследвания предлагат главно частни центрове.

Медиците съставляват 4 % от всички работещи в Гърция. Лекарите (60 000 през 2006 г.) са най-много сред страните от ЕС – 5,35 на 1000 жители (на второ място е Белгия с 4 на 1000). Общопрактикуващите лекари са на предпоследно място – 0,31 % на 1000 (по-малко има само Полша – 0,16 на 1000, а в Германия и Франция са около 1,5 на 1000). Това показва, че гръцката система е болнично ориентирана с неизбежните от това последствия (задълженията на болниците към техните доставчици възлизат на 2 млрд. евро), а първичната помощ – подценена. Любопитен факт е, че една трета от гръцките лекари е с български, румънски или унгарски дипломи. Паралелно с наситеността със специалисти в мегаполисите и в държавните болници, извън големите градове има сериозен недостиг на кадри – общо 4000 лекари и 15 000 медицински сестри. Дефицитът понякога налага закриване на цели отделения, например за интензивна терапия.

Изглежда парадоксално, но в условия на такъв дефицит 37,5 % от членовете на Асоциацията на гръцки лекари са без работа. Мнозина нямат редовен професионален ангажимент, а други са принудени да вършат несвързана с лекарската им квалификация дейност. Ситуацията е не по-малко тревожна и за заетите лекари. Неотдавна, на 5 септември м. г., медиците – държавни служители, излязоха на улицата да протестират против съкращаването на техните заплати и бонуси с 8 %.

Недоволството на лекарите расте със задълбочаването на кризата. В много болници и други заведения липсват не само лекарства и медицински консумативи, но и обикновени принадлежности. „Политиците се карат кой да управлява, а ние нямаме дори гипс“ - споделя лекар от болницата в Chios. Стават и по-лоши неща. Наскоро голяма клиника в близост до нашата граница е престанала да извършва кардиологични изследвания и операции. По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията като цяло нараства болничната инфекциозност. Държавното осигуряване пък забавя дължимите плащания не само на изпълнителите на услуги, но и на пациентите. В такива условия се работи трудно, а болните негодуват. Само ден преди отбелязания протест на лекарите група пенсионери окупираха здравното ведомство заради неизплатени суми по държавното осигуряване.

Неслучайно много лекари напускат страната. По-рано са емигрирали средно по 600 на година, но след 2009 г. броят им нараства, през 2012 г. заминалите са 1808. Първоначално са се насочвали към Германия (там вече работят 6500 гръцки медици) и Великобритания, по-рядко към Франция, но сега най-често избират Арабските емирства, Дубай и Катар.

Ст. н. с. II ст. д-р Димитър ШИШКОВ