През последните години рискът от мащабни радиационни аварии значително нарасна. Опасността от въздействие с йонизираща радиация е не само в резултат на възможна авария в ядрени реактори, но и също така в резултат на повишената заплаха от терористични атаки върху ядрени или цивилни обекти в големите градове. Аварията в радиохимическия завод в Токаймура през 1999 г., атаките от 11 септември 2001 г., бомбената експлозия във влака в Мадрид през 2004 г., отравянето на Ал. Литвиненко с Ро-210 през 2006 г. са ужасяващи събития, които подчертават нуждата от подготовка за възможни радиационни аварии или атаки. Последиците от ядрената авария в атомната централа Фокушима след земетресението и последващото цунами в Япония през 2011 г. все още не могат да бъдат уточнени. Според изявления на национални и международни органи за държавна сигурност въпросът е кога, а не дали терористични групи ще разполагат със съответните знания и умения за използване на радиоактивни източници и средства (мръсна бомба) срещу цивилното население.
Терористичните атаки ще настъпват без всякакво предупреждение, за да засегнат колкото е възможно повече хора и да причинят максимални щети. При такъв сценарий сортирането на пациентите според степента на тяхното увреждане и получена доза облъчване ще бъде първата стъпка в медицинското осигуряване на пострадалите. При големите аврии ситуацията може да бъде различна, като често предварителната информация за характера на радиационното въздействие позволява прецизен мониторинг на дозите йонизиращо лъчение в полето на радиационната авария и на разпространението на радионуклидите, изхвърляни в околната среда. В тези случаи обаче ще бъде необходимо и важно идентифицирането на голям брой лица, които без основание се страхуват за здравето си, т.е. лица, които са уплашени, но в действителност не са получили доза облъчване, която би причинила остри радиационни ефекти. Идентифицирането на тези лица ще предотврати претоварване на медицинските екипи в първите дни след аварията и ще реализира социална и икономическа полза.
И в двата случая биологичната дозиметрия, осъществена в лимфоцити от периферна кръв, е основно средство за оценка на действителната погълната доза йонизиращо лъчение за човека. Тази оценка не се влияе от временни или индивидуални вариации в броя на кръвните клетки или други странични фактори, включително психогенни реакции. Биологичната дозиметрия ще даде възможност да бъдат идентифицирани тези индивиди, които се нуждаят от интензивни медицински грижи поради облъчване с високи дози йонизиращи лъчения, от пострадалите с възможни други тежки увреждания, но които не са получили високи дози. При такива мащабни радиационни аварии или терористични инциденти броят на пострадалите, които трябва да бъдат изследвани за определяне на погълната доза йонизиращо лъчение, ще надвиши значително капацитета на отделна лаборатория за цитогенетични изследвания. Поради това Европейската комисия подкрепя изграждането на Европейска мрежа за биодозиметрия (RENEB) като стратегия за бързо и адекватно действие по оценка на погълната доза за човека при масови радиационни аварии.
Целта на RENEB е изграждане на устойчива Европейска мрежа, базирана на консорциум от биодозиметричните лаборатории на 23 институции от 16 страни – членки на Европейския съюз. Партньори в RENEB са Германия, Франция, Италия, Великобритания, Полша, Румъния, България, Португалия, Испания, Холандия, Гърция, Унгария, Норвегия, Финландия, Швеция, Белгия. Функционирането на мрежата ще гарантира максимална скорост и ефективност при обработката и анализа на биологични материали за бърза и точна оценка на погълната доза за човека при различни сценарии на масови радиационни аварии. Проектът ще се реализира в рамките на 4 години (2011 г. – 2014 г.) и е финансиран от ЕК в рамките на 7РП, договор № 295513. От страна на България координатор на проекта е проф. д-р В. Хаджидекова, дмн, завеждащ лаборатория по радиационна генетика, НЦРРЗ, МЗ, София.
Целта на проекта RENEB ще се осъществи чрез решаване на няколко задачи.
Оперативни основи на мрежата
Понастоящем най-чувствителните методи за биологична дозиметрия са базирани на анализа на хромозомните увреждания (дицентрични хромозоми, микронуклеуси и симетрични транслокации) в лимфоцити от периферна кръв и на електронен парамагнитен резонанс в кости и зъбен емайл на облъчени лица. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) поддържа и координира научни и практически програми, спонсорира обучението и усъвършенстването в областта на биодозиметрията на йонизиращите лъчения. МААЕ периодично издава методични ръководства за прилагането на утвърдени методи за биодозиметрия, както и за нови методи, валидирани при радиационни аварии.
Анализът на дицентрици в периферни лимфоцити на облъчени лица се счита за “златен стандарт“ в биодозиметрията на йонизиращите лъчения. Впоследствие са въведени и други методи за биологична оценка на погълната доза като premature chromosome condensation (PCC), fluorescence in situ hybridisation (FISH) and γ-H2AX foci. Разработва се приложението на метода на електронен парамагнитен резонанс (EPR) върху различни персонални вещи на облъчени лица – карти, електронни устройства. Всеки един от тези методи има своето място в определени аварийни ситуации – за оценка на погълната доза при голям брой пострадали лица, оценка на много високи дози облъчване, ретроспективна оценка на дозата облъчване. Тези методи се прилагат в много европейски лаборатории, включително и в България. Но това, което липсва, е работа в мрежа, което ще доведе и до стандартизиране на методите и хармонизираното им прилагане при различни сценарии на радиационни аварии. Проектът RENEB ще даде възможност за периодични регулярни междулабораторни проучвания и сравнителен анализ вътре в мрежата, както и за практическо обучение за действия в случаи на авария, което ще гарантира бързия отговор и сигурната точна оценка на дозата от всеки един участник в мрежата. RENEB ще поддържа в непрекъсната готовност за приложение оперативна база от 6 биодозиметрични подхода, доказани в практиката:
l дицентричен метод;
l флуоресцентна in situ хибридизация (FISH assay);
l микронуклеус тест (MNT);
l прематурна хромозомна кондензация (PCC assay);
l (γ-H2AX assay);
l електронен парамагнитен резонанс в костите и зъбния емаил (EPR).
Всички тези методи ще бъдат сравнявани, стандартизирани и хармонизирани в партниращите си лаборатории, за да се гарантират възможно най-висока точност и акуратност на получения резултат.
Основа за развитието на мрежата
За да бъде устойчива във времето, биодозиметричната мрежа няма да бъде изградена като статичен и затворен консорциум. Тя ще бъде отворена система, способна да реагира гъвкаво при нови различни ситуации. Това означава познания върху нови техники, подходящи за биодозиметрия, както и справяне с промени в броя и състава на партниращите лаборатории. Затова консорциумът RENEB ще търси активно нови методи, подходящи за биодозиметрия на йонизиращи лъчения, и потенциални нови партньори в мрежата. В това отношение ще бъде изградена т.нар. „пътна карта“ за идентифициране и валидиране на нови техники за биодозиметрия. Успоредно с това ще бъде приложена многостепенна процедура за приемане и интегриране на нови лаборатории в изградената мрежа. Това ще включва привличане, интегриране и обучение на нови партньори и дефиниране на критерии за членство. Оценката на капацитета на лабораториите – членки на консорциума, и потенциалните кандидати за партньори ще допринесе за по-нататъшното системно доизграждане на мрежата. Това налага приемане и осигуряване на стандарти на работа в мрежата.
Образование, обучение и качество
Добрата работа на мрежата зависи от подготовката й преди събитието. Това включва установяване капацитета на лабораториите в кризисна ситуация, хармонизиране на методичните процедури между отделните лаборатории, задържане на квалифициран състав и непрекъснато обучение чрез провеждане на периодични тренировки и упражнения. В това отношение управлението на качеството има голямо значение върху методичните основи на мрежата и върху по-нататъшно развитие на мрежата чрез въвеждане на нови техники и партньори.
Обучението ще се базира на съответните международни (ISO) стандарти. Така ще се постигне необходимата за мрежата хомогенност на получените резултати, независимо от конкретната организация на лабораторията в състава на консорциума. Мрежата ще осигури стандартизирано ръководство за всички партньори да провеждат цитогенетичен анализ по установен ред, което гарантира възпроизводимост и точност на резултата.
Устойчивост на мрежата
RENEB ще има нужда от правен статут, за да действа като официална единица. Това ще се основава на развитието на подходяща програма, която е валидна за всички страни на партньорите. RENEB ще има нужда и от необходимо и финансово обезпечаване. Устойчивото развитие на мрежата изисква намирането на възможности за финансиране извън рамките на системата за аварийна готовност. Дългосрочна стратегия за финансиране ще бъде осъществена чрез свързване на RENEB с европейски програми за научни изследвания и чрез установяване на връзки с организации по опазване на общественото здраве. Мрежата, с нейните възможности за анализиране на голям брой проби, може да допринесе за мащабни научни изследвания в областта на радиационната защита.
Интегриране на RENEB в международната система за аварийна готовност
RENEB трябва да изгради и поддържа здрава връзка и сътрудничество с европейски и международни организации, както и национални институции, които са отговорни за поддържане на аварийна готовност и медицинско осигуряване и за действие при бедствия, аварии и катастрофи. RENEB се създава с подкрепата и сътрудничеството на институции на ООН като МААЕ и СЗО. Информация за развитието и усъвършенстването на мрежата ще бъде налична на уеб страница: www.reneb.eu. RENEB ще разпространява информация за обществеността относно дейностите на мрежата, ще дава информация за влиянието на нови технологии с използване източници на йонизиращи лъчения в медицината и промишлеността върху общественото здраве, ще поддържа база данни за радиационни аварии на територията на Европейската общност.
В началото на тази година в Берлин се състоя първата среща на RENEB на която фактически бе даден старт на действие на биодозиметричната мрежа.
